Предупреждението беше отправено от руското Министерство на външните работи, което повтори подобен призив от май. „Отговорността за евентуалните негативни последици пада изцяло върху онези, които пренебрегнат това предупреждение“, се посочва в изявлението на ведомството.
Предишният подобен призив на Москва не беше последван от западните дипломатически мисии, подкрепящи Украйна. Тогава около 50 държави определиха в ООН руските изявления като „заплахи“ срещу дипломатите, намиращи се в Киев.
Украинската столица е обект на почти всекидневни атаки с дронове през последните седмици, включително с реактивни безпилотни летателни апарати, които са по-трудни за прехващане. Това се случва в момент, когато Украйна изпитва недостиг на средства за противовъздушна отбрана, отбелязва АФП.
Днес сутринта Северният мост в Киев – едно от осемте съоръжения над река Днепър – беше поразен при руски удар, съобщи в Телеграм кметът на украинската столица Виталий Кличко. По думите му са повредени пътната настилка и контактната мрежа за тролейбусите. Движението по моста в посока от левия към десния бряг на Днепър беше спряно.
В четвъртък и петък Южният мост беше поразен няколко пъти от руски дронове. Затварянето му предизвика сериозни задръствания в града с около три милиона жители.
Според АФП това са първите значителни атаки срещу големи мостове в Киев от началото на руската инвазия през 2022 г. Украинските власти отдавна се опасяваха, че подобни инфраструктурни обекти могат да станат мишена.
Кличко определи вчера ситуацията в столицата като „изключително драматична“ и обвини Москва, че системно атакува инфраструктурата и логистиката на града.
През последните месеци и Русия, и Украйна значително увеличиха ударите си с оръжия с голям обсег, като броят на цивилните жертви нараства. В Киев въздушните тревоги звучат почти непрекъснато заради засилените руски атаки, посочва АФП.
Руските удари нанесоха сериозни щети и на украинския металургичен сектор и доведоха до спиране на значителна част от износа на селскостопанска продукция през Черно море. Сред поразените обекти в Украйна бяха също бензиностанции, търговски центрове, центрове за данни и инфраструктура на телекомуникационни оператори.
Украйна от своя страна атакува руски петролни рафинерии и складове за горива, което през лятото е допринесло за недостиг на горива в Русия. Сред мишените на украински удари бяха също складове на големите руски компании за електронна търговия „Уайлдберис“ (Wildberries) и „Озон“ (Ozon).
След като през лятото започна безплодна според АФП „40-дневна“ операция, насочена към оказване на натиск върху руската икономика, украинският президент Володимир Зеленски нееднократно предлага прекратяване или ограничаване на взаимните удари на далечно разстояние.
Руският президент Владимир Путин отхвърли подобна идея в четвъртък.
„Казват ни: „Те да спрат да удрят вашите рафинерии, а вие да спрете да удряте техните кораби“. Това е просто смешно“, заяви Путин по време на политическия форум „Валдай“.
В Киев нарастват опасенията и за предстоящата зима, когато украинската енергийна инфраструктура отново може да се превърне в основна мишена на руските удари.
През зимата на 2025 г. Русия нанесе тежки поражения на украински електроцентрали, което периодично оставяше милиони хора без електричество и отопление при много ниски температури.
„Украинците осъзнават, че тази зима може да бъде много тежка за нас. Но в отговор няма да имаме друг избор, освен да я направим тежка и за Русия“, заяви Зеленски от трибуната на Общото събрание на ООН в края на септември.