ЕС се опита да изглади разногласията след миграционната криза в Сеута

Европейците се опитаха днес да заровят томахавката след миграционната криза в Сеута и предизвиканите от нея остри дипломатически разногласия, съобщи Франс Прес.
Притокът на десетки хиляди хора в този испански полуексклав в Северна Африка „ни подложи на изпитание“, подчерта европейският комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер.
„Това беше криза, но за щастие вече е зад гърба ни“, заяви той след видеоконферентното заседание на министрите на вътрешните работи от 27-те държави от ЕС.
По време на продължилата повече от три часа среща министрите обсъдиха събитията в Сеута, които разкриха слабостите на европейското сътрудничество по въпросите на миграцията.
Те се споразумяха да активизират борбата с мрежите за незаконно превеждане на мигранти, да ускорят връщанията, да укрепят границите на ЕС, да изградят задълбочени партньорства с трети държави и да подобрят способността за ранно предвиждане на подобни ситуации, съобщи ДПА.
Министрите изтъкнаха и необходимостта да се подобрят обменът на информация и общата оценка на обстановката, включително чрез по-добро наблюдение на социалните мрежи. Според тях комуникацията при кризи трябва да бъде по-добре координирана и по-последователна, особено за противодействие на злонамерени външни субекти, участващи в чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство.
По време на заседанието министрите „единодушно изразиха силна солидарност с Испания“ и „дадоха висока оценка на бързите и ефективни действия на испанските власти в отговор на ситуацията в Сеута“, се посочва в изявление след срещата.
Тонът рязко контрастираше с отправените по-рано от няколко държави от ЕС критики към испанското правителство на премиера Педро Санчес, отбеляза АФП.
В продължение на няколко дни два лагера си разменяха писма, ответни послания и нападки в социалните мрежи. От едната страна застана правителството в Мадрид, което защитава по-отворен подход към миграцията. От другата бяха държавите от ЕС, подкрепящи много твърда миграционна политика, като Италия и Дания.
Още с появата на първите снимки и видеоклипове на мигранти, преминаващи незаконно испанско-мароканската граница пеша или плувайки, поддръжниците на твърдата линия реагираха остро и предупредиха, че „неконтролираната имиграция“ представлява „заплаха за Европа“.
Първоначално напрежението се съсредоточи около Шенгенското пространство – европейската зона за свободно движение, от която още в четвъртък Италия поиска Испания да бъде изключена. Подобна мярка би била политически взривоопасна и би противоречала на европейското право, посочи АФП.
През почивните дни испанският премиер остро разкритикува „егоистичното“ отношение на някои държави от ЕС. В същото време 22 страни, сред които Италия, Дания, Германия и Унгария, продължиха да отстояват твърдата си позиция по отношение на имиграцията и използваха случая, за да защитят новите европейски правила в тази област.
Франция отказа да се присъедини към този лагер, тъй като прецени, че по този начин кризата в тази испанска територия в Северна Африка се използва за политически цели.
Испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка заяви, че 70 000 от общо 72 000 души, влезли в Сеута миналата седмица, вече са се върнали в Мароко, предаде ЕФЕ.
Той добави, че правителството предприема необходимите процедури за уреждане на статута на останалите. Хората, които нямат право да останат в Испания, ще бъдат експулсирани при стриктно спазване на испанското и международното право и на изискванията за защита на правата на човека. Марласка подчерта също, че незаконните влизания в Испания от началото на 2026 г. до момента на масовото нахлуване са намалели с 30% спрямо същия период на миналата година.
Дания, която миналата седмица предупреди, че „неконтролираната имиграция“ представлява заплаха за Европа, заяви след срещата, че е „много доволна“ от действията на Испания в Сеута.
Помирителният тон обаче не премахна различията по същество. Според правителствени изявления Дания и Италия са използвали извънредните разговори, за да настояват за по-строги миграционни мерки, предаде Ройтерс.
Датският министър на имиграцията Мортен Бьодсков призова ЕС да увеличи финансирането за сигурността на границите. „Няма да приемем ситуацията от 2015 г. да се повтори“, заяви той.
Италианският министър на вътрешните работи Матео Пиантедози призова ЕС да приеме „нови модели с центрове за разглеждане на молбите за убежище извън Съюза и за връщане на мигранти в сигурни трети държави“.
Няколко европейски столици активно подкрепят този модел и се надяват до края на годината да сключат първите споразумения, като сред възможните партньори са Руанда, Уганда, Гана и Узбекистан.
Брунер отказа да коментира дали Мароко носи някаква отговорност за кризата, но похвали сътрудничеството на Рабат с испанските власти при връщането на мигрантите. Някои анализатори се запитаха дали мароканските власти не са си затворили очите за масовото преминаване на границата, като припомниха предишни случаи, когато Рабат беше обвинен, че използва миграцията като инструмент за политически натиск, посочи Ройтерс.
Последният подобен голям приток към Сеута беше през май 2021 г., когато мароканските власти видимо отслабиха граничния контрол – ход, широко възприет като ответна мярка заради решението на Испания да приеме за лечение лидера на Фронта „Полисарио“ Брахим Гали. Той беше приет по хуманитарни причини заради тежък случай на КОВИД-19. Статутът на Западна Сахара е спорен, Фронтът „Полисарио“ се бори за нейната независимост, а Мароко претендира за суверенитет над нея.