Политическата криза в управляващата партия през последните седмици се задълбочи след поредицата от слаби изборни резултати и на фона на нарастващото обществено недоволство от управлението на Стармър, отбелязва Ройтерс. Анализатори посочват, че премиерът е обвиняван от част от собствените си депутати в прекомерна предпазливост, липса на ясна идеологическа посока и неспособност да вдъхнови традиционния електорат на партията в Северна Англия. Именно в този контекст името на Бърнам започна да се споменава все по-често като възможен приемник на Стармър, особено след като депутатът Джош Симънс се съгласи да освободи мястото си в избирателния район Мейкърфийлд, за да позволи на кмета на Манчестър да се върне в парламента, тъй като съгласно вътрешните правила на Лейбъристката партия само действащи депутати имат право да са кандидатират за лидер.
Поддръжниците на Бърнам изтъкват, че той е един от малкото високопоставени лейбъристи, които запазват положителен обществен рейтинг в период на нарастващо недоверие към управляващите, пише в. "Гардиън". Според анализ на изданието той е възприеман като по-земен и по-близък до проблемите на обикновените избиратели в сравнение с повечето представители на ръководството на лейбъристите в Лондон. Дългогодишната му работа като кмет на Манчестър му е позволила да изгради образ на политик, който защитава местните общности и се противопоставя на централизацията на властта.
Особено силен отклик сред традиционните избиратели на лейбъристите предизвикват предложенията му за по-активна роля на държавата в икономиката, отбелязва "Гардиън". През последните дни Бърнам се обяви за връщане под държавен контрол на енергетиката и водоснабдяването, както и за по-голяма намеса на държавата в транспорта и жилищната политика. Той представя тези идеи като необходим отговор на социалното недоволство, високите сметки и усещането, че приватизацията е задълбочила регионалните неравенства. Привържениците му смятат, че подобен курс може да помогне на лейбъристите да си върнат избирателите от работническата класа, част от които през последните години се насочиха към дясната партия "Реформирай Обединеното кралство" на Найджъл Фараж.
Именно способността на Бърнам да усеща тревогите на традиционните избиратели на партията в Северна Англия е смятана от мнозина анализатори за най-голямото му политическо предимство, коментира телевизия "Ай Ти Ви Нюз". Британските медии често го наричат „Краля на Севера“ – политик, който разбира тревогите на районите извън Лондон и умее да печели подкрепа сред хора, разочаровани както от консерваторите, така и от настоящото ръководство на лейбъристите. Анализатори отбелязват, че Бърнам е един от малкото потенциални лидери на лейбъристите, които имат реален шанс да се противопоставят на възхода на Найджъл Фараж и "Реформирай Обединеното кралство" в северните и в централните части на Англия
Наред с надеждите обаче кандидатурата му поражда и сериозни опасения, отбелязва в. "Таймс". Представители на бизнеса и на финансовите среди се тревожат, че евентуално ръководство на Бърнам би означавало завой наляво и отказ от по-умерения икономически подход на Стармър и настоящия министър на финансите Рейчъл Рийвс. Пазарите във Великобритания вече започнаха да реагират нервно на перспективата за евентуална кандидатура на Бърнам и неговата евентуално по-радикална икономическа програма, включваща по-високи данъци и по-голяма държавна намеса. Според изданието инвеститорите се опасяват, че подобна политика може да подкопае финансовата стабилност на страната и доверието към британската икономика
Друг източник на безпокойство е рискът от нови вътрешни конфликти в самата партия, пише "Гардиън". Лейбъристите и без това изглеждат дълбоко разделени между умереното крило около Стармър и по-лявото течение, което настоява за по-смели социални и икономически политики. Някои представители на партийното ръководство предупреждават, че продължителна лидерска битка би могла да парализира правителството и да засили усещането за хаос. Членове на Националния изпълнителен комитет на партията вече се противопоставиха на промени в правилата, които биха улеснили участието на Бърнам в евентуална надпревара за лидерския пост
Съществуват и съмнения дали Бърнам действително ще успее да трансформира популярността си сред редовите членове на партията в стабилна парламентарна подкрепа, коментира в. "Сън". За да се кандидатира за лидер, той първо трябва да се върне в Камарата на общините (долната камара на британския парламент) като спечели депутатско място на частични избори – процес, който крие значителни рискове. Ако загуби, политическата му кариера може да понесе тежък удар. Междувременно "Реформирай Обединеното кралство" вече демонстрира увереност, че може да превърне частичния вот в Мейкърфийлд в символичен сблъсък на хората на Фараж срещу лейбъристите.
Въпросът дали Бърнам би успял да обедини партията също остава открит, посочва "Таймс". Някои депутати смятат, че той притежава по-силна политическа интуиция и по-ясна връзка с електората от настоящото ръководство. Други се опасяват, че харизмата му може да засили междуличностните конфликти и да върне лейбъристите към идеологическите спорове от ерата на Джеръми Корбин. Част от умерените представители на партията пък се страхуват, че прекалено рязък ляв завой може да отчужди центристките избиратели, които помогнаха за изборната победа на Стармър.
Засега самият Бърнам избягва да отправя директни нападки срещу Стармър, но действията му ясно показват, че подготвя почвата за своята кандидатура за лидер на лейбъристите, пише "Гардиън". Решението му да се кандидатира за депутат се смята от британските медии като най-сериозния знак досега, че той е готов отново да се бори за ръководството на партията, след неуспешните си опити през 2010 г. и 2015 година.
Въпросите около евентуалната кандидатура на Бърнам са само част от по-широкообхватния дебат за бъдещето на британските лейбъристи – дали партията трябва да се придържа по-близо до политическия център, за да запази доверието на бизнеса и на умерените избиратели, или да се върне към по-силно изразена социалдемократическа програма в опит да възстанови връзките си с традиционния си електорат от работническата класа. За едни Бърнам е шанс за политическо обновление и възстановяване на изгубената идентичност на партията. За други той носи риск от нови вътрешни борби и икономическа несигурност. Ето защо възможността той да предизвика Стармър за ръководството на Лейбъристката партия поражда едновременно надежда и безпокойство в поддръжниците на британската левица, заключава вестникът.