Европейски нюзрум: ЕС е по-подготвен за отстояване на върховенството на закона, но Унгария изостава

Европейската комисия публикува в сряда петия си доклад за състоянието на върховенството на закона в целия блок – в това число, за пръв път, и за четири страни кандидатки. Това пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 21 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. 
По-силно върховенство на закона и по-добра готовност за справяне с предизвикателствата е констатацията в тазгодишния доклад на Европейската комисия (ЕК) за състоянието на върховенството на закона в Съюза. Документът беше оповестен в сряда и съдържа оценка за напредъка в тази област на всяка една от 27-те страни от ЕС.
"Държавите членки и Евросъюзът като цяло са много по-добре подготвени да установяват, предотвратяват и да се справят с нововъзникващите предизвикателства", се посочва в прессъобщението на ЕК за доклада.
Според цялостната оценка препоръките, отправени от Комисията в миналогодишното издание на документа, са изпълнени на 68% от страните от ЕС, което включва както напълно, така и частично изпълнените препоръки.
Но в някои държави – най-вече в Унгария – проблемите остават или са се задълбочили. Свободата на печата е в опасност в няколко европейски страни, посочи ЕК.
"Тазгодишният доклад показва, че държавите членки са подобрили и укрепили върховенството на закона, не на последно място чрез изпълнението на препоръките на Комисията. За съжаление, се запазват безпокойствата в различни аспекти, свързани с няколко страни", каза Вера Йоурова, заместник-председателка на ЕК по въпросите на ценностите и прозрачността, която в сряда представи доклада заедно с колегата си еврокомисар по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс.
Докладът се публикува ежегодно от 2020 г. и представлява проверка на спазването на европейските стандарти за управление и пресичане на корупцията, а също и на състоянието на гражданското общество и свободата на печата. Той играе превантивна роля, имаща за цел да помогне за ранното откриване и предотвратяване на проблеми в областта на върховенството на закона чрез изготвянето на цялостна оценка за състоянието му в ЕС, а също и в отделните държави членки. Докладът съдържа препоръки, които не са правно обвързващи.
За пръв път кандидатките за присъединяване към ЕС Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия също са включени в обхвата на документа.
ОСТРИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ УНГАРИЯ
Унгария отстъпва значително от европейските демократични стандарти, особено по отношение на корупцията, даването и получаването на подкупи, политическото финансиране, конфликтите на интереси и липсата на независимост на медиите, сочи публикуваната в сряда от оценка на ЕК, която изважда на преден план все по-големия разлом между Брюксел и Будапеща.
"Унгария е наистина системен проблем по отношение на върховенството на закона", каза Рейндерс на пресконференция при представянето на доклада.
Страната не постига почти никакъв напредък по отношение на нарушенията на върховенството на закона, изложени в миналогодишния доклад, а Комисията увеличава препоръките си към Унгария на осем – с една повече в сравнение с миналата година.
"Мисля, че това е абсолютен рекорд за доклад за върховенството на закона", каза европейски представител, пожелал анонимност.
Унгария, която сега е ротационен председател на ЕС, предизвика силното раздразнение на европартньорите си по редица въпроси, включително заради възприятията за отстъпление от демократичните стандарти в много области, дипломатическата самодейност на премиера Виктор Орбан в Москва и блокирането на помощта за Украйна.
В Унгария медийният плурализъм и свобода са под заплаха, се констатира в доклада, като в това влиза цял спектър от проблеми, включващ състава на медийния регулатор и отсъствието на прозрачност в държавните реклами и медийната собственост.
Равнището на корупция в унгарския публичен сектор остава "високо" по мнение на експерти и бизнеса, като прокуратурата не установява случаите на корупция по високите етажи на властта, се казва в документа. "Нерешени" остават и въпросите с финансирането на политическите партии и предизборните кампании, се допълва в констатациите на Брюксел.
Осемте реформи, които Комисията призовава Унгария да направи, включват подобряване на съдебната система, засилване на контрола върху лобизма и на независимостта на медийния регулатор, а също и отстраняване на пречките, с които се сблъскват организациите от гражданския сектор в дейността си.
Докладът е сериозен проблем за правителството на десния популист Орбан, защото заради дефицитите във върховенството на закона са замразени милиарди евро европейско финансиране за страната. Миналата година беше размразена само част от тези средства заради определен кръг съдебни реформи.
СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА В ЦЕЛИЯ БЛОК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДПАЗЕНА ОТ ПЪЛЗЯЩИТЕ ЗАПЛАХИ
Условията за работа на журналистите и "липсата на независимост в управлението на обществените медии в няколко страни продължават да будят безпокойство", заяви Комисията.
В Словакия разпускането на Радио и телевизия на Словакия (РТВС) през юли, за да се създаде нова медия под името Словашка телевизия и радио (СТВР) предизвика тревога дали за в бъдеще новата медия ще бъде достатъчно независима.
Въпреки че страната постига известен напредък в повишаването на сигурността на журналистите, Комисията смята, че има още доста какво да се желае – и това се отнася както за свободата на медиите сами да определят редакционната си политика, така и за осигуряването на самостоятелност на ръководствата им.
В Италия независимостта на обществената телевизия РАИ "отдавна е повод за безпокойство" заради начина, по който се управлява, и заради проблемите с финансирането ѝ. Необходима е цялостна реформа, "която да гарантира, че РАИ да бъде по-добре защитена от рисковете от политическа намеса", заяви Комисията, позовавайки се на становища на италиански медии.
Не се забелязва напредък и по отношение на медийната собственост, посочи ЕК, подчертавайки същевременно, че проблем остава и твърде строгият режим по отношение на клеветата. Смъртните заплахи, физическите посегателства и сплашването на журналисти "продължават да будят безпокойство за сигурността на журналистите в Италия", заяви Комисията. Правителството е призовавано да продължи процеса на промяна на законодателството за клеветата, която в Италия е наказуема по закон, като премахне заплахата от затвор за медийно оклеветяване.
Не са решени и въпросите с редакционната самостоятелност на обществените медии в Румъния и Малта, посочи ЕК. Запазват се безпокойствата по отношение на медийната собственост в България.
При Хърватия в доклада се констатира липса на напредък в прозрачността на държавните реклами в средствата за масова информация.
В съседна Словения се забелязва известно подобрение в защитата на журналистите в сравнение с предишния доклад, но Любляна трябва да предвиди още механизми за защита в новия закон за медиите, който в момента се подготвя, се споменава в доклада.
Комисията заяви, че "макар и новият управленски модел да е допринесъл за независимостта на Радио и телевизия на Словения (РТВ Словения), обществената медия преживява финансова криза, затова са нужни промени във финансирането ѝ, за да разполага с необходимия ресурс за работата си".
Що се отнася до медийния пейзаж в Нидерландия, ЕК смята, че Хага трябва да продължи да помага за подобряване на качеството на обществените медии и да подобри условията за работата им така, че "тя да отговаря на журналистическите стандарти".
Продължаващите опити за реформиране на обществените медии са повод за тревога, наред с тенденцията собствеността на вестниците, списанията и електронните медии постепенно да се концентрира в ръцете на все по-тесен кръг медийни корпорации.
Въпреки че в Германия хората са добре защитени от държавен произвол, в доклада се призовава за подобряване на достъпа на медиите до информация от федералните власти.
За укрепване на медийната свобода в ЕС и защитата ѝ от пълзящите заплахи, Съюзът прие Европейски закон за свободата на печата, който ще влезе в сила на 8 август 2025 г. Законовият текст предвижда общоевропейски механизми за редакционна независимост и защита на журналистическите източници.
НАПРЕДЪК В БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА И УКРЕПВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, НО ИМА ОЩЕ КАКВО ДА СЕ ЖЕЛАЕ
Испанското правителство смята, че докладът за върховенството на закона оценява като "голям успех" напредъка в Испания след одобряването на закона за амнистията и споразумението за възобновяване на дейността на Общия съвет на съдебната власт. 
В доклада се изразява "безпокойство" от действията на властите в някои автономни области на Испания като тези на Балеарските острови да закрият антикорупционната си служба или като във Валенсия – за закриване на службата за борба с измамите.
В доклада за върховенството на закона е разгледано и положението с възприятието на независимостта на съдебната система. Някои страни – като Австрия, Дания, Финландия, Ирландия, Люксембург и Швеция – са с много високи показатели в тази класация с над 75% доверие. На противоположния полюс са Полша, България и Хърватия, където този дял е нисък, под 30 процента.
Полша все пак се представя в по-положителна светлина от преди, след като през май ЕК обяви, че "условията за продължаване на наказателната процедура (член 7) вече не са налице".
Хърватия постига известни успехи в битката с корупцията, но и значителни в повишаването на възнагражденията на съдиите и прокурорите.
По отношение на Германия Комисията вижда риск в сегашните равнища на възнагражденията в съдии и прокурори, затова препоръчва да се вземат мерки за по-адекватно заплащане. В доклада се препоръчва и увеличаване на сроковете, в които федералните министри и парламентарни държавни секретари (делегирани представители на парламента във федералните министерства - бел. ред.) не е позволено да работят в лобистки отдели на компании или организации, след като напуснат поста си.
Португалия постига известен напредък в кадровото обезпечаване на съдебната система, но Комисията препоръчва да се назначат още хора – особено съдебни служители – с цел повишаване на ефективността на процедурите, особено в борбата с корупцията.
Нидерландия също получава препоръки да се пребори с претовареността на съдилищата и недостига на кадри в системата.
По отношение на България докладът отчита началото на преразглеждането на съществуващата антикорупционна стратегия и положителните стъпки за подобряване на достъпа до информация, съхранявана от публичните органи. Комисията изтъкна също, че миналата година е приета цялостна конституционна реформа за подобряване на съдебната независимост, с която се решават отдавнашни проблеми. Въпреки това, макар и правилата в законотворчеството да са подобрени, проблемите с прилагането и опасенията относно качеството на законодателния процес остават.
ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ВКЛЮЧВАТ И СТРАНИТЕ ОТ ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕ
За пръв път ЕК прави преглед и на положението с върховенството на закона в някои от "най-напредналите" страни кандидатки, но без да отправя конкретни препоръки, тъй като това ще бъде направено в доклада за напредъка по време на присъединителния процес. Изпълнителният орган на ЕС е на мнение, че това може да бъде от полза за реформите в тези държави, а с това и за цялостния им европейски път.
По отношение на Сърбия се отбелязва, че в последните години са направени съществени реформи, като например конституционните преобразования за подобряване на независимостта на съдебната система. Но в доклада между другото се казва, че политическият натиск върху съдебната система и прокуратурата все още е голям, и се допълва, че все още има недостатъци по отношение на финансирането на политическите партии.