Европейски нюзрум: ЕС обмисля да използва "търговска базука“ на фона на конфликта покрай американските мита заради Гренландия

Напрежението около Гренландия нараства, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши съюзниците си от НАТО с нови мита заради изпращането на военнослужещи на арктическия остров. Сега ЕС обмисля използването на своя Инструмент за борба с принудата (ИБП) в отговор на заплахите на САЩ, докато Дания и нейните партньори разширяват военното си присъствие в Гренландия, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Страните от Европейския съюз бързат да намерят съвместен отговор на заплахите на президента на САЩ Тръмп да наложи допълнителни мита от 10 процента върху стоки от няколко европейски съюзници, считано от 1 февруари. Лидерите на ЕС ще се срещнат в Брюксел утре, след като Тръмп заплаши, че за осем европейски държави ще има по-високи мита, докато Съединените щати не си осигурят обявената от него „пълна и тотална покупка“ на Гренландия.
САЩ многократно са заявявали, че искат богатата на полезни изкопаеми автономна датска територия Гренландия заради „националната си сигурност“, въпреки че вече имат база на острова и отдавна установени споразумения за безопасност със съюзника си от НАТО Дания, която контролира арктическия остров от около 300 години. Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания наскоро изпратиха малоброен военен персонал на разузнавателна мисия в Гренландия в знак на солидарност с Дания, която се противопоставя на завоевателските амбиции на Тръмп.
„Няма да бъдем изнудвани и сме един до друг в европейска солидарност“, заяви германският министър на финансите и вицеканцлер Ларс Клингбайл, пристигайки в Брюксел в понеделник за предварително планирани двудневни разговори с колегите си от ЕС. „Не желаем ескалация на напрежението. Не я търсим, но сме готови, ако се стигне до нея“, каза Клингбайл. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони – смятана за един от малкото съюзници на Тръмп в ЕС – нарече „грешка“ новата заплаха, свързана с митата.
В рамките на друг заплашителен сценарий Тръмп засили във вторник и реториката си срещу Франция, предупреждавайки, че ще наложи 200% мита върху френското вино и шампанското заради намеренията на Париж да откаже поканата му да се присъедини към неговия „Съвет за мир“, създаден да наблюдава възстановяването на ивицата Газа.
Френският президент Еманюел Макрон заяви на Световния икономически форум в Давос (Швейцария) във вторник: „Това, което няма смисъл, е да има мита между съюзниците. Трябва да намерим изход от войната в Украйна, трябва да помогнем на украинците в съпротивата им и в достигането до устойчив мир.“ Макрон нарече възможността за потенциално задействане на Инструмента за борба с принудата срещу САЩ „лудост“ и добави: „Съжалявам за това. Но то просто е следствие от непредсказуемост и безполезна агресивност.“
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди Тръмп да не пуска трансатлантическите отношения по опасна низходяща спирала заради Гренландия. „Ето защо предложените допълнителни мита са грешка, особено когато се отнася за дългогодишни съюзници“, каза тя в Давос.
Вашингтонската суматоха е изпитание за трансатлантическия съюз и за реда след Втората световна война
Лидерката на международната организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“ Аниес Каламар призова европейските страни в понеделник да спрат да „умилостивяват“ Тръмп и да се противопоставят на него и на други „насилници“, които според нея са решени да разрушат реда, основан на правила, който съществува от Втората световна война насам.
От завръщането на Тръмп в Белия дом преди година той взе „редица решения, които доведоха до края на много правила по света“, докато Русия разрушаваше системата „чрез агресията си в Украйна“, каза генералният секретар на организацията за правата на човека в интервю за АФП в Давос. Редът след Втората световна война „се руши и от Израел, който пренебрегва напълно международното право в геноцида си над палестинците в Газа“, добави тя.
Освен това европейските сили през последните месеци вървят по тънък лед по отношение на Украйна, разчитайки на Вашингтон да се опита да помогне за уреждането на конфликта, но съпротивлявайки се на условията, които са твърде благоприятни за Москва. Междувременно Тръмп постави на изпитание трансатлантическия съюз със заплахи да превземе Гренландия „по един или друг начин“, тъй като европейските страни се обединяват срещу плановете на Вашингтон за обширната датска автономна територия.
В послание до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре президентът на САЩ заяви: „Вече не чувствам задължение да мисля единствено за мира“, позовавайки се на факта, че не получи миналогодишната Нобелова награда за мир, въпреки че открито я желаеше. Той каза, че въпреки че мирът все още ще бъде „приоритет“, той „сега може да помисли за това кое е добро и правилно за Съединените американски щати“. „Ясно обясних, включително на президента Тръмп, това, което е добре известно – наградата се присъжда от независим Нобелов комитет“, а не от норвежкото правителство, посочи на свой ред Стьоре.
НАТО засилва присъствието си в Гренландия в контекста на стремежа към единство
На фона на глобалното напрежение Дания предлага НАТО да започне операции за наблюдение в Гренландия с подкрепата на властите на арктическия остров, заяви министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен в понеделник след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Точните подробности по предложението и отговорът на Рюте остават неизвестни. Докато редица съюзници от НАТО изпратиха войски в Гренландия или обявиха планове да го направят въпреки риска от налагане на допълнителни американски тарифи, други проявяват неохота и остават разделени по отношение на решението.
Белгия изпраща офицер по логистиката в Гренландия. Въпреки това решение страната не беше включена в списъка на санкционираните от Тръмп държави в събота. „Няма обаче гаранция, че това няма да се случи в бъдеще, и ние трябва да демонстрираме солидарност с нашите колеги“, каза външният министър Максим Прево. Той нарече американските мерки „неразбираеми и ненужно враждебни“.
Словения на свой ред обяви в събота, че ще прати двама офицери от въоръжените си сили в Гренландия, за да участват в планирането и провеждането на международното военно учение „Арктик Ендюрънс“ („Арктическа издръжливост“ – бел. ред.), ръководено от Дания.
Полският премиер Доналд Туск – чиято страна е непоколебим съюзник в рамките на НАТО с най-високите разходи за отбрана като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) – вече заяви миналата седмица, че страната „не планира да изпраща военнослужещи в Гренландия“.
Противно на недоказани твърдения в социалните медии, че Германия е изпратила военни кораби в Гренландия, страната разположи 15 военнослужещи на острова за разузнавателна мисия. Войските обаче напуснаха Гренландия в неделя, след като мисията приключи по график, информира германското Министерство на отбраната.
Испания не е обявила планове за участие в мисията в Гренландия. Министърката на отбраната Маргарита Роблес обаче заяви наскоро, че страната може да се присъедини към групата в бъдеще.
В същото време някои съюзници в НАТО все още се ориентират спрямо развитието на спора за Гренландия във вътрешнополитическите им дебати. На въпрос в понеделник дали правителството на Чехия подкрепя Гренландия, премиерът Андрей Бабиш заяви, че не може да даде ясен отговор. Той добави, че Съединените щати са лидер на НАТО и че конфликтите са контрапродуктивни. „Определено предпочитаме да се постигне споразумение в рамките на алианса. Би било много жалко, ако има някакви конфликти“, каза Бабиш.
В България политическите реакции са смесени. Напускащото правителство не е излязло с позиция относно последните събития около Гренландия, но започнаха да се появяват реакции от парламента.
От една страна, лидерът на „Продължаваме промяната“ – партия, свързана на ниво Европейски парламент с групата „Обнови Европа“ – Асен Василев, заяви, че всяка страна трябва да има правото да определя собственото си бъдеще, вместо изборът ѝ да бъде диктуван от външни сили.
От друга страна, партията „Възраждане“ – чиито евродепутати са част от групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент – подкрепя претенциите на САЩ за Гренландия. Лидерът на партията Костадин Костадинов повтори призива на партията България да се оттегли от НАТО и заяви, че напрежението между Вашингтон и Копенхаген разкрива по-дълбоки структурни проблеми както в НАТО, така и в Европейския съюз.
Министърът на външните работи на Словакия Юрай Бланар заяви, че „Словакия смята Гренландия за част от Дания“. Той отхвърли варианта с битки за митата между държавите: „Предпочитаме дипломация и мир, а не напрежение или сражение“, каза той.
„Търговската базука“ на ЕС е в готовност
Лидерите на ЕС ще се срещнат в Брюксел утре, за да обсъдят съгласуван отговор на перспективата за американските мита – с най-мощния търговски инструмент на масата.
Най-силният инструмент на ЕС за икономически отговор – т.нар. Инструмент за борба с принудата – механизъм, приет през 2023 г., може да се използва в случаи на икономическа принуда, когато държава извън ЕС се опитва чрез търговски ограничения да окаже натиск върху блока или върху една от неговите 27 държави членове.
Подобни практики „неправомерно се намесват в легитимния суверенен избор на Европейския съюз и неговите държави членове“, се казва на уебсайта на Европейската комисия. Франция даде знак за намерението си да поиска влизането в действие на инструмента, след като Тръмп обяви в събота, че ще наложи допълнителни мита на осем съюзници от НАТО.
За да приложи инструмента, Европейската комисия първо трябва да проучи дали в случая е налице икономическа принуда. След това страните от ЕС трябва да подкрепят заключението на Комисията, преди в идеалния случай изпълнителният орган на ЕС да започне преговори със съответната страна. Ако те са неуспешни, ЕС може да наложи контрамерки.
Ответните действия съгласно ИБП обаче са само крайна мярка и трябва да бъдат пропорционални. Използването му срещу Съединените щати би било „първият случай“, в който ЕС прилага този инструмент, припомни Макрон във вторник в Давос.
Ако ИБП бъде приложен поради последните търговски заплахи на Тръмп, е вероятно да бъдат наложени ответни мита върху вноса на американски стоки. Действието на споразумението за митата между ЕС и САЩ, сключено през юли, също може да бъде отложено.
Обсъжда се и възможността за налагане на допълнителни мита върху стоки с обем на търговията от 93 милиарда евро (108 милиарда долара), включително промишлени продукти и селскостопански стоки като мотоциклети, говеждо месо, уиски и цитрусови плодове.