Европейски нюзрум: ЕС подкрепя Гренландия на фона на нарастващите опасения относно заплахите от САЩ и единството на НАТО

Европейският съюз потвърди пълната си подкрепа за Дания и Гренландия на фона на подновените от президента на САЩ Доналд Тръмп изявления, че Вашингтон има интерес да поеме контрола над арктическия остров. Брюксел категорично отхвърля аргументите на САЩ, че това е въпрос на национална сигурност, и предупреждава, че подобни действия биха могли да доведат до сериозна криза в НАТО, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
"По отношение на Гренландия искам да бъда пределно ясен: Гренландия принадлежи на своя народ", заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща. По думите му нищо за Дания или Гренландия не може да бъде решено без тяхното съгласие, а ЕС стои твърдо зад тях.
Тръмп настоява, че САЩ "имат нужда от Гренландия от съображения за националната сигурност", като се позовава на засиленото присъствие на руски и китайски кораби в Арктика. Той нееднократно отказа да изключи използването на сила за овладяване на острова - позиция, която предизвика шок и възмущение както в Дания, така и сред други европейски съюзници на САЩ.
От Белия дом съобщиха, че Тръмп обсъжда различни варианти за поемане на контрол над Гренландия, включително военни, както и възможността за "покупка" на територията. Дания, Гренландия и ЕС отхвърлиха тези претенции като недопустими. Властите в Нуук и Копенхаген подчертават, че островът не се продава и че единствено народът на Гренландия може да решава бъдещето си. Макар да е част от Дания, Гренландия до голяма степен има автономност и не е член на ЕС.
Тръмп предизвика тревога в Европа след военната си намеса Венецуела, при която американските специални части в събота заловиха президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Според Франс прес залавянето е предизвикало и вълни от дезинформация онлайн.
Към момента няма признаци за разполагане на войски около Венецуела и някои американски служители настояват за други възможности, но в Европа събитията в Каракас породиха опасения, че Гренландия може да бъде изправена пред подобен сценарий.
Защо Вашингтон иска контрол над Гренландия
Гренландия е стратегически важна заради богатите си природни ресурси и ключовото си географско положение за контрол върху Арктика. Още през Втората световна война, когато Дания е била окупирана от нацистка Германия, САЩ получават разрешение да изградят военни бази на острова. В края на войната там е имало 15 американски бази, а днес функционира една - базата Питуфик. Съгласно споразумение от 1951 г., обновено през 2004 г., американските военни имат широки правомощия на територията на Гренландия, при условие че информират предварително Дания и местните власти.
Тръмп твърди, че Дания не е осигурила достатъчно защитата на острова, който с площ от 2,2 милиона квадратни километра е приблизително една пета от територията на Европа. В отговор Копенхаген увеличи значително инвестициите си в сигурността на региона, като през 2025 г. отдели 1,2 милиарда евро.
Военното разузнаване на Дания предупреждава, че Русия, Китай и САЩ се стремят към по-голямо влияние в Арктика. Освен това топенето на ледената покривка заради климатичните промени отваря нови морски маршрути, а Гренландия разполага и с ценни редкоземни елементи. Въпреки това общественото мнение е ясно - според проучване от миналата година 85% от гренландците са против присъединяване към САЩ.
Опасения за разпад на НАТО
В съвместно изявление представители на шест държави от ЕС и Великобритания заявиха, че Гренландия принадлежи на своя народ и че само Дания и Гренландия имат право да вземат решения относно взаимоотношенията помежду си.
Лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Дания и Великобритания подчертаха, че сигурността в Арктика трябва да се гарантира колективно и в сътрудничество със съюзниците от НАТО, включително САЩ.
Датската министър-председателка Мете Фредериксен предупреди, че евентуални военни действия на САЩ срещу Гренландия или която и да е друга държава членка на НАТО биха разрушили алианса, слагайки край на "всичко" - както на НАТО, така и на следвоенната система за сигурност.
Дания е сред държавите основателки на НАТО и дългогодишен съюзник на САЩ, включително с противоречивото си участие чрез изпращане на войски в подкрепа на американската инвазия в Ирак през 2003 година.
Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър се опитаха да омаловажат напрежението по време на мирните преговори за Украйна в Париж, в които участваха пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и неговият зет Джаред Къшнър. "Не мога да си представя сценарий, при който САЩ биха били поставени в положение да нарушат датския суверенитет", заяви Макрон.
Германският външен министър Йохан Вадефул призова Вашингтон да спазва международното право, като подчерта, че принципите на суверенитет, териториална цялост и неприкосновеност на границите, залегнали в Устава на ООН, трябва да бъдат съблюдавани.
Испанският премиер Педро Санчес заяви, че "Испания винаги ще бъде твърдо ангажирана с ООН и в пълна солидарност с Дания и народа на Гренландия".
Полският министър-председател Доналд Туск подчерта, че никой член на НАТО не бива да напада или заплашва друг член на алианса. "В противен случай НАТО би загубило смисъла си, ако в рамките на пакта има конфликти или взаимни агресивни действия", каза той в Париж.
В рязък контраст с предишни американски президенти, Доналд Тръмп критикува НАТО, като го възприема не като инструмент на американската мощ, а като организация, в която по-малките държави "се възползват" от военните разходи на САЩ. "Ние винаги ще бъдем там за НАТО, дори и те да не са там за нас", написа Тръмп в социалната си мрежа "Трут Сошъл".
Предстоящи разговори между Дания и САЩ
И други европейски държави се включиха в дебата. Португалското правителство заяви, че е напълно в синхрон с позицията на ЕС срещу изказванията на Тръмп за Гренландия и отново подчерта, че арктическият остров "принадлежи на своя народ".
Словенският премиер Роберт Голоб изрази подкрепа за изявлението на седемте държави. "Сигурността в Арктика може да бъде гарантирана чрез съвместните усилия на всички съюзници, включително САЩ, и най-вече чрез последователно зачитане на принципите на международното право и Устава на ООН като териториалната цялост, суверенитета и неприкосновеността на границите", заяви той.
Хърватският премиер Андрей Пленкович каза пред журналисти, че не смята, че трябва да има "американска намеса в Гренландия", като добави, че в Европейския съюз няма никой, който би приветствал или одобрил подобна ситуация. "Вярваме, че това няма да се случи", посочи той.
Други държави реагираха по-предпазливо в очакване на преки разговори между Дания, Гренландия и САЩ.
Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви: "Не знам дали тези декларации ще доведат до нещо", като добави, че "и без това имаме достатъчно конфликти, без да създаваме нови между съюзници". Чехия е убедена, че има възможност въпросът да бъде решен чрез диалог между Дания и САЩ, заяви външният министър Петър Мацинка.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио съобщи, че планира да се срещне с представители на Дания следващата седмица, за да обсъди интереса на САЩ към Гренландия.