Европейски нюзрум: Европейската 2025 г. - сигурност, конкурентоспособност и политически сътресения

Европейският съюз навлиза в 2025 г., изправен пред редица предизвикателства: да запази своето единство в условията на геополитическо напрежение, да подобри икономическата си конкурентоспособност и да се справи с политическата несигурност в ключови държави членки. С политическите сътресения в Германия и Франция, новата Европейска комисия и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, годината вероятно ще постави устойчивостта на ЕС под сериозно напрежение, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Основните предизвикателства пред Европейския съюз през 2025 г. са намаляване на разликата с неговите конкуренти, продължаване на подкрепата за Украйна на фона на войната на Русия, поддържане на силни трансатлантически отношения и подобряване на общите отбранителни способности.
На източния фланг на 27-членния блок Русия води пълномащабна война срещу Украйна от 2022 г. насам. Основно предизвикателство за ЕС ще бъде да продължи да подкрепя Украйна финансово, с военни средства и по дипломатически път, като същевременно укрепва собствените си отбранителни способности.
Завръщането на власт на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп през януари може да се окаже решаващо. Европейските лидери се опасяват, че той може да подкопае европейската сигурност и да спре подкрепата за Украйна, като едновременно с това отприщи търговска война с високи мита спрямо европейските стоки.
Очаква се трансатлантическите отношения между САЩ и Европа да станат отново по-напрегнати, подобно на първия мандат на Тръмп от 2017 г. до 2021 г. Заплахата от високи мита ще има не само брутални икономически последици, но може и да подкопае доверието в тези отношения. 
Друга гореща тема в ЕС ще бъде конкурентоспособността на икономиката на блока, тъй като ЕС все повече изостава от САЩ и Китай, особено в областта на високите технологии и иновациите. 
Що се отнася до вътрешната политика на ЕС, особено значим проблем е вакуумът в лидерството на Германия и Франция - двете най-големи страни членки. Двете държави отдавна се смятат за движещите сили на европейската интеграция.
Още една година на решаващи избори
В Германия правителството, ръководено от канцлера социалдемократ Олаф Шолц, ще остане на власт до предсрочните избори, насрочени за 23 февруари. В момента фаворит в социологическите проучвания е християндемократът Фридрих Мерц, който има шансовете да стане новият германски канцлер. Той е следван отблизо от кандидата на партията на Зелените Роберт Хабек.
Във Франция предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон през юни, бяха последвани от политическа нестабилност. Това се случи, след като френската крайна десница постигна високи резултати на европейските избори. Въпреки че крайнодясната партия "Национален сбор" спечели първия тур на парламентарните избори, тя претърпя поражение на втория тур, затруднено от изборните пактове между левицата и центристите на Макрон.
На 13 декември Макрон назначи центриста Франсоа Байру за премиер, възлагайки му нелеката задача да изведе Франция от продължилата месеци политическа криза. Байру е шестият премиер в мандата на Макрон и четвъртият министър-председател на Франция до 2024 г. Той беше назначен малко след като парламентът отстрани правителството на бившия премиер Мишел Барние в исторически вот на недоверие след оспорването на бюджета за строги икономии.
Междувременно лидерката на "Национален сбор" Марин Льо Пен и други лица, свързани с партията, са изправени пред съда за предполагаемо присвояване на средства от ЕС чрез плащане на партийни служители с пари от блока, предназначени за заплащане на парламентарни сътрудници в периода 2004-2016 г. Очаква се присъдата да бъде произнесена на 31 март - резултатът е от ключово значение за амбициите на Льо Пен да наследи Макрон като президент на Франция на изборите през 2027 г.
Полският премиер Доналд Туск, чиято страна пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз до юни, е един от тези, които се опитват да запълнят френско-германския вакуум във властта в ЕС. Същото се опитват да направят и ръководителите на институциите на ЕС - председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща, върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност и бивша естонска премиерка Кая Калас, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. 
През май 2025 г. в Полша ще се проведат и президентски избори.
В Румъния първият тур на президентските избори, на който проруският десен кандидат Калин Джорджеску отбеляза изненадваща победа, беше анулиран на фона на съобщенията за руска намеса в изборния процес в началото на декември. Очаква се нови избори да се проведат през февруари или март.
Пред България стои и задачата да състави стабилно редовно правителство след 2 предсрочни парламентарни избори през 2024 г. - на 9 юни и 27 октомври. От 2021 г. насам българите бяха призовани да гласуват седем пъти само за четири години.
Формирането на трайно мнозинство в парламента се оказа особено трудно, тъй като политическите сили очертават твърди линии по въпроси като ролята на България в ЕС, позицията на страната по отношение на войната в Украйна и приемането на еврото като национална валута.
Повишаване на икономическата конкурентоспособност на ЕС
Що се отнася до отслабващата конкурентоспособност на блока, програмата на новата Европейска комисия до голяма степен ще се основава на доклада, изготвен през септември от бившия председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги.
Очаква се на 15 януари Комисията да публикува доклада за европейската конкурентоспособност, който ще се основава на трите стълба от доклада на Драги - преодоляване на изоставането в областта на иновациите спрямо САЩ и Китай, декарбонизация и конкурентоспособност, както и повишаване на икономическата сигурност с намаляване на външните зависимости.
През февруари се очаква Европейската комисия да представи план за чиста индустрия, който ще има за цел да интегрира опазването на климата с индустриалната политика.
Според доклада на Драги, за да може европейската икономика да се конкурира със САЩ и Китай, са необходими допълнителни инвестиции в размер на около 750-800 млрд. евро годишно. Ето защо ключов въпрос през предстоящия период ще бъде как да се осигурят тези средства.
Това е тясно свързано с въпроса за следващия седемгодишен бюджет, известен като многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г. Комисията ще представи предложение за новата многогодишна финансова рамка през втората половина на следващата година. Средствата от сегашния седемгодишен бюджет (2021-2027 г.) могат да бъдат усвоявани до 2030 г.
Новаторският подход на Коста към Европейския съвет
Бившият португалски португалски премиер Антонио Коща пое ръководството на Европейския съвет на 1 декември и внесе свеж полъх в институцията. Това е най-висшият политически орган на ЕС, който събира държавните и правителствените ръководители на страните членки на блока, за да определят общата политическа насока на ЕС.
Една от големите новости, които 2025 г. ще донесе за европейските институции, ще бъде дебютът на иновативни семинари, разработени от Коща. Те ще заменят неформалните срещи на върха на лидерите на ЕС.
Първият такъв семинар ще се проведе на 3 февруари в Белгия, на място, което все още не е уточнено. Темата, която ще бъде обсъдена, е ролята на Европа в областта на отбраната. 
Полското председателство на Съвета на Европейския съюз също постави акцент върху сигурността на блока. Съветът на ЕС (да не се бърка с Европейския съвет) събира министрите от всяка страна, които заседават в различен състав в зависимост от обсъжданата област на политиката.
Семинарите на Коща са замислени като уединени срещи, на които лидерите на ЕС могат да участват в обсъждания, за да изразят проблемите си и да се опитат да намерят решения заедно. За първия семинар Коща е поканил шефа на НАТО Марк Рюте на закуска и британския премиер Киър Стармър на вечеря.
Първата официална среща на върха на Европейския съвет през 2025 г. ще се проведе на 20 и 21 март в Брюксел.
Четирима членове на Европейския съвет - от Австрия, Белгия, България и Ирландия - в момента имат статут на временно изпълняващи длъжността лидери, тъй като все още не са сформирани правителства след парламентарните избори.