Френските социалисти обещаха, че ще увеличат данъците на най-богатите, ако дойдат на власт

Френската социалистическа партия заяви днес, че ще увеличи данъците за най-богатите и ще отхвърли мерките за строги съкращения, ако поеме властта след очакваното сваляне на правителството на министър-председателя Франсоа Байру другата седмица, предаде Ройтерс. 
Във вторник крайнодясната партия "Национален сбор" и други опозиционни партии заявиха, че на 8 септември ще свалят правителството на малцинството при вота на доверие, който Байру неочаквано поиска миналата седмица, търсейки подкрепа за непопулярните си планове за бюджета за 2026 г. 
Президентът Еманюел Макрон досега изключваше провеждането на предсрочни избори, ако Байру загуби вота на доверие, така че вероятно ще трябва да намери нов премиер - вероятно от редиците на левоцентристите, след като последните четирима премиери от редиците на десноцентристите не успяха да се справят със силно фрагментирания парламент, отбелязва Ройтерс. 
"Време е да се скъса с политиката на строги икономии и с несправедливата фискална политика на макронистите. Възможен е и друг път, един ляв, справедлив път, който би подобрил живота на френския народ", заяви днес лидерът на социалистите Оливие Фор. 
"Ако сме на власт, "ще търсим нови източници на приходи, включително и в джобовете на богатите", заяви Фор след срещата си с Байру. Премиерът провежда разговори с основните партии преди вота на доверие. 
Фор подчерта, че социалистите са готови да работят с всички политически партии поотделно. 
В събота социалистите представиха контрабюджет, който би намалил дефицита с 21,7 милиарда евро - по-малко от плана на Байру за съкращения в размер на близо 44 милиарда евро, отбелязва Ройтерс. 
Планът на социалистите включва 14 милиарда евро бюджетни съкращения и 26,9 милиарда евро увеличения на данъците, генерирани главно от предложеното облагане с най-малко 2 процента върху личното богатство на хората, притежаващи над 100 милиона евро. 
Франция се опитва да овладее държавния дълг, който е достигнал 113,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), и дефицита, който миналата година бе почти двойно по-висок от препоръчителната граница от 3 процента, определена съгласно Маастрихтските критерии на Европейския съюз. 
Макрон бе избран за президент през 2017 г. с обещания да преодолее разделението между десните и левите и да модернизира Франция с благоприятни за икономически растеж данъчни облекчения и реформи. Много от плановете му обаче се провалиха поради поредицата от кризи, в това число протести, пандемията от КОВИД-19 и излизащата извън контрол инфлация. 
Левите партии във Франция също са изправени пред предизвикателства. Те се явиха на миналогодишните парламентарни избори с обединена листа, но сега партиите в нея са силно разделени, отбелязва Ройтерс.