Годишен доклад за интеграцията на чужденците в Австрия

На пресконференция днес бе представен годишният доклад за 2022 година за интеграцията на чужденците в Австрия.
От него става ясно, че най-голямата група граждани с чужд паспорт в Австрия е била групата на германските граждани /225 000/, следвана от гражданите на Румъния /147 500/, на Сърбия /121 000/ и на Турция /119 000/. На местата от пето до десето се нареждат Хърватия, Унгария, Босна и Херцеговина, Сирия, Украйна и Полша.
От 2015 година най-голям в абсолютни числа е прирастът на румънци /плюс 74 100/, украинци /плюс 71 000/, сирийци /плюс 70 900/ и германци /плюс 54 500/. През 2022 година нетният прираст – салдо от идващи и напускащи страната – се е увеличил със 161 процента в сравнение с предходната година /плюс 137 000 души/. Причината за това е нарасналият брой украинци и сирийци.
Според доклада седем от десет чужденци, дошли 2022 година в Австрия, не могат да четат и пишат. При сирийците този дял е най-висок – 78 процента. По думите на председателката на Съвета по интеграция Катарина Пабел при тези предпоставки е много трудно хората да научат немски, да се интегрират и да бъдат приети на трудовия пазар.
Министърката на интеграцията Сузане Рааб добави, че се обмисля да бъде въведен задължителен успешен изпит на мигрантите, посещаващи курсове по немски, като първа стъпка в интеграционния процес. В момента задължението на новопристигналите е да посещават курсовете, за да не загубят правото си на социални помощи. Идеята на Рааб е след известно време мигрантите да докажат определено ниво на владеене на езика, за да продължават да получават социални помощи. В момента се обмисля как тези изисквания да се обвържат в закон.
Министърката застъпи становището за въвеждане на период на изчакване за достъп до социалните помощи за новопристигналите в Австрия, така както е в Дания. Това ще допринесе за бъде прекъсната практиката за посещаване на различни квалификационни курсове и получаване на социални помощи без участие в трудовия пазар в момент, когато в Австрия се търсят хора от различни професии и с различна квалификация, които веднага биха могли да започнат работа.
Фокусът на тазгодишния доклад е насочен към младежите и особено към младежите с миграционен произход, чиито шансове за образование и професионално развитие са по-малки в сравнение с останалите подрастващи. С цел изравняване на шансовете са организирани различни форми на консултации за търсени професии и пътища за професионално обучение.
Статистиката сочи, че всеки четвърти човек в Австрия е с мигрантски произход. Квотата на работещите с мигрантски произход на възраст от 15 до 64 години през 2022 година е 69 процента, на хората без  миграционен произход – 76 процента. При това има значителни различия в зависимост от държавите, откъдето идват гражданите: лица от държавите от Европейския съюз, дошли преди 2004 година, от държавите на ЕФТА и от Обединеното кралство имат най-висока квота на заетост – 79 процента, хората от турски произход – 63 процента, хората от трети страни – 64 процента.
Около 8 процента от подрастващите и младежите на възраст от 15 до 24 години не са участвали в трудовия пазар и не са посещавали учебни заведения през 2022 година, по-висок е процентът сред тях на младежи с мигрантски произход. От безработица в по-голяма степен засегнати са младежи от чужд произход, като делът на дошлите от Афганистан и Сирия е най-висок /20 процента/.