Йева Валешкайте: Въвеждането на еврото може да увеличи два пъти износа и търговския стокообмен на вашата страна с другите от еврозоната

Според различни икономически проучвания въвеждането на еврото може да увеличи два пъти износа на вашата страна и търговския ѝ стокообмен с другите страни от еврозоната. Това заяви в интервю за БТА заместник-министърката на икономиката и иновациите на Литва Йева Валешкайте.
Друго преимущество на единната валута по думите ѝ са по-ниските лихвени проценти по заемите, които насърчават икономическия растеж. Като недостатъци тя изтъква загубата на инструменти за провеждане на парична политика и еднократните разходи по въвеждането на единната валута, които според оценки могат да достигнат до 0,5 процента от БВП на съответната държава.
Валешкайте отбеляза, че някои страни, например Полша, разглеждат влизането в еврозоната като загуба на суверенитет. "В Литва случаят не беше такъв, тъй като предишната литовска валута (литас) беше обвързана с еврото, което означава, че вече имахме фиксиран обменен курс. Четох, че при вас е било същото с българския лев, така че това вече не е проблем", допълни тя.
"В Литва въведохме еврото през 2015 г. и по това време в Литва имаше рекордна дефлация. Затова не изпитахме увеличение на цените", каза тя и допълни, че според данни на Евростат въвеждането на еврото може да доведе до инфлация от до 0,2% в държавите от еврозоната. "Инфлацията сама по себе си е някакво ужасно бедствие, тя е просто знак, че икономиката расте, но най-важното е дали заплатите растат едновременно с нея, или не", каза още Валешкайте.
 
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Присъединяването към еврозоната е един от приоритетите на българското правителство, но това все още е противоречива тема за българския народ, който е дълбоко разделен по този въпрос. Какви са плюсовете и минусите на единната европейска валута въз основа на опита на Литва?
Отговор: На първо място става дума за увеличаване на обема на търговията, защото когато въведете еврото в страната си, вие преориентирате най-вече търговията си. Според различни икономически проучвания това може да увеличи два пъти износа на вашата страна и търговския ѝ стокообмен с другите страни от еврозоната. Голям плюс е за една страна да въведе еврото, защото това засилва търговията ѝ преди всичко със страните от еврозоната. Второто, разбира се, е по-евтиното теглене на заеми, тъй като общата валута ви носи известна сигурност, поради което хората могат да се радват на по-ниски разходи за заеми и затова могат да правят и по-големи вътрешни инвестиции благодарение на единната валута. Така че по-ниските лихвени проценти насърчават икономическия растеж. И третото нещо е прозрачността на цените. Смятам, че това е много важна тема, която обикновено се губи в дебата за възможния ръст на цените, но хората наистина могат да сравняват цените по по-прост начин и това внася много по-голяма яснота за потребителите и отваря по-големи пазари за производство и по-голямо разнообразие на стоки.
Що се отнася до недостатъците: на първо място това е загубата на инструменти за провеждане на икономическа политика. Някои страни, например Полша, разглеждат въвеждането на еврото като загуба на икономическия си суверенитет (валутна политика). В Литва случаят не беше такъв, тъй като предишната литовска валута (литас) беше обвързана с еврото, което означава, че вече имахме фиксиран обменен курс. Четох, че при вас е било същото с българския лев, така че това вече не е проблем. Бих споменала еднократните разходи за въвеждане на еврото като потенциален отрицателен ефект, тъй като при въвеждането на еврото трябва да се емитира валута, да се достави, да се променят счетоводни системи и т.н. Това са еднократни разходи за въвеждането на еврото и според различни изчисления те могат да струват около 0,5% от БВП в мащабите на националната икономика. А що се отнася до ценообразуването, разбирам, че това е едно от най-големите притеснения в България...
Въпрос: Да, това е най-голямото притеснение - спекулациите при въвеждането на еврото.
Отговор: В Литва въведохме еврото през 2015 г. и по това време в Литва имаше рекордна дефлация. Затова не изпитахме увеличение на цените. Разбира се, по това време имахме дефлация от около 0,7%, така че инфлацията не беше най-голямото ни притеснение. Според данни на Евростат въвеждането на еврото може да доведе до инфлация от до 0,2% в държавите от еврозоната. Но мисля, че тук са важни две неща. Първото нещо е, че при въвеждането на еврото държавите все още разполагат с някакви меки инструменти, за да контролират тази ценова инфлация. В Литва имахме неформално споразумение между сектора на търговията на дребно и правителството и не си спомням точно за колко време, но поне половин година преди въвеждането и половин година след въвеждането беше задължително условие да се показват цените в литаси и в евро, за да могат хората да видят как и дали това се отразява на цените, или не. Ето защо смятам, че този вид мерки помагат да се контролира определено поведение, което не бихме искали да видим в сектора на търговията на дребно. И второто нещо: разбира се, знаете, че в Литва се наблюдава известна инфлация и особено сега след ковид, но инфлацията в Литва е признак за растеж на икономиката като цяло. Икономиката ни растеше много бързо и заплатите се увеличиха много, а оттам и цените, така че не мисля, че инфлацията сама по себе си е някакво ужасно бедствие, тя е просто знак, че икономиката расте, но най-важното е дали заплатите растат едновременно с нея, или не. И така, в Литва ръстът на заплатите беше изключително добър, поради което успяхме да не предизвикаме такова голямо разочарование в обществото.
Въпрос: Споменахте евтините заеми като преимущество, но какво ще се случи, ако на власт дойде популистко правителство, което взема все повече и повече заеми за социални помощи и други политики, целящи да повишат рейтинга му?
Отговор: Знаете ли, лоши правителства може да има в еврозоната или извън нея. Не там е проблемът. Ние имаме политики, които ограничават това - на първо място Пактът за растеж и стабилност. Смятам, че това, че сме част от Европейския съюз, че сме част от еврозоната, особено помага да се ограничи това поведение, популисткото поведение.
Въпрос: Как се развива икономиката на Литва след пандемията от ковид и след нахлуването на Русия в Украйна?
Отговор: Това е добър въпрос. Литва беше една от двете държави, които успяха да се задържат на повърхността през 2020 година. През тази година ние не преживяхме икономически спад. Само ние и Ирландия. Това са двете европейски държави, които бяха най-малко засегнати от пандемията. Защото се радвахме на период на икономически растеж преди пандемията и, разбира се, предприехме някои мерки за подкрепа на бизнеса чрез субсидии и някои данъчни облекчения, но най-важното е, че поставихме голям акцент върху запазването на икономиката ни отворена, защото по време на пандемията много държави затвориха бизнесите си, наложиха локдаун. Литва беше първата страна; не мога да ви кажа дали в световен мащаб, или в ЕС, която успя да разработи собствен сертификат за ковид. Имахме европейския сертификат за ковид, но преди това Литва разработи собствено айти решение на проблема, така че успяхме да запазим някои от ресторантите си отворени, някои събития достъпни и успяхме да се преборим с ковид, въпреки че не затворихме цялата си икономика. Ето защо не преживяхме такива големи спадове.
Разбира се, глобалните вериги за доставки бяха прекъснати, което важи за навсякъде, както знаете. Когато започна войната в Украйна, ние бяхме силно засегнати от това, от повишаването на енергийните разходи. Мисля, че един от секторите, които бяха засегнати, е транспортният сектор, защото Литва имаше силен транспортен сектор, който пренасяше стоки между ЕС и Русия. Войната се отрази и ще продължи да се отразява много на този сектор, но иначе нашето правителство постави голям акцент върху диверсификацията на експортните ни пазари. Инвестираме много в укрепването на икономическите ни връзки с Югоизточна Азия, с Тайван, Южна Корея. Откриваме нови търговски представителства там, затова износът ни успява да бъде доста добър... Мисля, че има известен растеж на износа към Централна Азия... към Азия и той успя да надмине загубите ни от износа към Русия и Беларус. Миналата година износът ни нарасна с 28%. Растежът на износа на стоки с литовски произход беше 16,6%. Затова мисля, че се справихме доста добре, като се има предвид в каква икономическа ситуация бяхме. А отделно знаете, че сме държава, която граничи и с Русия и Беларус. Така че мисля, че икономиката ни се развива доста добре. Тази година, разбира се, ще изпитаме някакъв вид икономически спад с 1,4% според изчисленията на МВФ, а през следващата година се очаква да нараснем с 2,5%. 
Очакваме икономиката да се задъха, но се надяваме през следващата година да възстановим икономическата си сила. Литва инвестира много в икономическата трансформация, например поставяме голям акцент върху иновациите, изразходваме средствата от механизма за възстановяване и устойчивост предимно за публичния сектор, цифровизацията, искаме да трансформираме публичния си сектор, защото много услуги бяха недостъпни или много утежнени, защото информационните ни системи не отговаряха на стандартите, които хората очакват от тях. И Литва поставя голям акцент върху биотехнологиите например. Очакваме биотехнологичният ни сектор да бъде 5% от БВП до 2030 г., така че да е пет пъти повече от това, което имахме през 2020 г. Поставяме голям акцент тук, много компании, биотехнологични компании присъстват в момента в Литва, например "Термо Фишер сайънтифик" (Thermo Fisher Scientific). Биотехнологичният принос в нашата икономика ще бъде все по-голям. Полупроводниците са област, към която гледаме в бъдеще, защото нашата компания "Телтоника" (Teltonika) в сътрудничество с Тайван ще открие огромна фабрика за полупроводници тук, във Вилнюс, така че това ще бъде нова посока за цялата литовска икономика.
Въпрос: Друг чувствителен въпрос за България е износът на оръжие за Украйна. Изнася ли Литва оръжия и военно оборудване за Украйна и представлява ли това проблем за литовското общество?
Отговор: Не, всъщност литовското общество е изключително мобилизирано по отношение на подкрепата за Украйна. Литва беше една от първите страни, които предоставиха военна помощ на Украйна. Не разполагам с последните данни, но знам, че през април военната ни помощ за Украйна е била повече от четиристотин и петдесет милиона евро. Цялата подкрепа от Литва за Украйна е повече от 1 милиард евро и е почти 1,5 % от нашия БВП, така че ние подкрепяме Украйна в огромна степен. Украйна е и мястото, където присъстват иновациите във военния сектор на Литва. Например литовските технологии за прехващане на дронове се използват в момента в Украйна и литовските компании също оказват голяма подкрепа. Да не говорим за литовското общество - не знам дали знаете, че литовците събраха 5,9 млн. евро за закупуването на дрон "Байрактар", какъвто по-късно беше дарен на украинците от самата компания, но средствата бяха изразходвани за други важни каузи.
Военните технологии са един от секторите, които се опитваме да развиваме. Затова Литва например въведе закон, който ще позволи на военните компании да идват в нашите свободни икономически зони, да развиват бизнеса си и да използват инфраструктурата им. И така, Литва вече има някои компании, които са изявени в тази област: наносателитите, световноизвестните литовски лазери и нашата фотоника - всички тези отрасли точно сега също преживяват голяма трансформация.
 
По интервюто работиха: Любомир Мартинов, Деян Милков (стажант)