Илон Мъск излъчи разговор на живо с лидерката на "Алтернатива за Германия"

Технологичният гигант Илон Мъск излъчи на живо свой разговор с лидерката на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) Али Вайдел, като по този начин ѝ оказа подкрепа преди предстоящите национални избори в Германия и породи опасения в цяла Европа за потенциална намеса от страна на най-богатия човек в света във вота, предаде Асошиейтед прес.
Миналата година Мъск помогна за преизбирането на Доналд Тръмп в САЩ. Сега магнатът, който контролира влиятелната платформа за социални медии"Екс", която често разпространява дезинформация, я използва, за да подкрепи АзГ преди изборите на 23 февруари, отбелязва АП.
"Само АзГ може да спаси Германия", написа Мъск в "Екс" на 20 декември. По-късно той потвърди подкрепата си в статия за вестник "Велт ам Зонтаг", като заяви, че Германия под ръководството на лявоцентристкия канцлер Олаф Шолц е "на ръба на икономически и културен колапс".
Разговорът на Мъск с Алис Вайдел, съпредседателка на АзГ и кандидатка за канцлерския пост, започна в 19:00 ч. германско време. В началото на разговора двамата се съгласиха, че данъците в Германия са твърде високи, че има твърде много имиграция и че е било грешка страната да закрие атомните електроцентрали.
Повече от 190 000 акаунта в "Екс" проследиха дискусията.
Навлизането в политиката на главния изпълнителен директор на "Тесла" и "Спейс Екс" предизвиква тревога в цяла Европа, отбелязва АП.
Освен че подкрепи АзГ, Мъск поиска освобождаването на хвърления в затвора британски антиислямски екстремист Томи Робинсън и нарече британския премиер Киър Стармър "зъл тиранин".
В Полша има опасения, че той може да използва влиянието си, за да се намеси в президентските избори в страната през май.
Онлайн разговорът на Мъск с Вайдел се следи и от Европейската комисия, която обвини "Екс" в нарушаване на мащабните дигитални правила на 27-членния блок. Служители на Комисията твърдят, че Мъск има право да изразява своите възгледи, но че Законът за цифровите услуги цели да ограничи рисковете от злоупотреба с платформите за разпространяване на незаконно съдържание, включително реч на омразата или дезинформация, свързана с изборите, припомня АП.