Организацията, която следи за случаи на прекъсване на достъпа до интернет, посочи, че това е най-дългото спиране на интернет в национален мащаб, регистрирано някога в която и да било страна.
От първоначалните израелски и американски атаки срещу Иран на 28 февруари по-голямата част от иранците имат достъп само до ограничена вътрешна мрежа - интранет, предлагащ единствено одобрено от държавата съдържание.
За разлика от тях малка част от военните и управляващите власти продължават да използват интернет без ограничения. Иранските медии също публикуват новини в платформи като "Телеграм" и "Екс", достъпът до които е блокиран в страната.
Интернетът в Иран е подложен на строга цензура дори в мирно време, като редица уебсайтове и приложения са блокирани.
Услугите за VPN (виртуални частни мрежи) са част от ежедневието на голямата част от иранските потребители, които разчитат на тях за достъп до социалните мрежи. В повечето случаи обаче връзката често е бавна и ненадеждна.