Юбилейна година за България в ООН – Седем десетилетия, откакто страната ни е членка на организацията

За България 2025 г. е юбилейна - навършват се 70 години, откакто е член на Организацията на обединените нации. 
Страната ни е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г. с резолюция 995/10 на Общото събрание на световната организация, сочат данни на отдел "Справочна" на БТА. Според архивите актът на приемане на България в ООН бележи излизането на страната от международната изолация в периода след Втората световна война и полагането на основите за възстановяване на международния авторитет на страната и за нейното пълноправно участие в международните отношения.
За изминалите 70 години участието на България в ООН е неизменен приоритет на българската външна политика. През периода на членството си в ООН България се доказва като активен участник и важен партньор в организацията във всичките ѝ измерения – в работата на Общото събрание, на Съвета за сигурност, в различните институции. България има принос в усилията на ООН за поддържане на международния мир и сигурност чрез участието си с военни и полицейски контингенти в ключови мироопазващи операции с мандата или под егидата на ООН в Косово, Кипър, Камбоджа, Босна и Херцеговина, Афганистан, Ирак.
За периода на 70-годишното си членство си в ООН три пъти България е била избирана за непостоянен член на Съвета за сигурност за период от две години, три пъти е била председател на Съвета за сигурност и веднъж е била председател на Общото събрание за една година.
България – председател на Общото събрание на ООН
На откриващата се 47-а сесия на Общото събрание на ООН на 15 септември 1992 г. в Ню Йорк вицепремиерът и министър на външните работи на България - 37-годишният тогава Стоян Ганев - e избран за председател, след като дипломатическите представители на страните членки на ООН постигат съгласие за неговата кандидатура, издигната от групата на източноевропейските страни. За него гласуват 179 страни членки. За първи път представител на България заема толкова престижен международен пост. Той е и най-младият до момента, заемал поста.
Сред основните теми по време на неговото председателството са кризата в бивша Югославия и Нагорни Карабах, както и широк кръг от въпроси, свързани с подобряването на ефективността в работата на ООН и необходимостта от реформи в световната организация след края на студената война, както и за създаването на оптимален механизъм за взаимодействие между Общото събрание и Съвета за сигурност. 
България – непостоянен член на Съвета за сигурност
Съветът за сигурност е главният орган на ООН, отговарящ за поддържането на международния мир и стабилността от името на всички страни членки на световната организация. Три пъти България е избирана от Общото събрание на ООН за непостоянен член на Съвета за сигурност. Изборът на страната е резултат от нейната последователна и консенсусна външна политика и признание за ролята на страната като фактор на стабилността в Югоизточна Европа. 
За първи път България е непостоянен член на Съвета за сигурност в периода 1966-1967 година, вторият път е в периода 1986-1987 г., а за трети път през 2002- 2003 г.
В качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност България участва в приемането на ключови резолюции на Съвета – за близкоизточния конфликт през 1967 г., намирането на политически изход от войната между Иран и Ирак през 1987 г., както и относно разоръжаването на Ирак през 2002 г.
Интересна особеност е, че едномесечният мандат на страната като председател на Съвета за сигурност през септември 2002 г. съвпада с първата годишнина от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. От българска страна в Общото събрание и в заседанията на Съвета за сигурност на ООН участват президентът Георги Първанов, министърът на външните работи Соломон Паси и неговият заместник Петко Драганов. 
България с кандидати за генерален секретар
През 2016 г. две българки са сред 12-те кандидати за поста генерален секретар на ООН, който да замени тогавашния генерален секретар Бан Ки-мун, чийто мандат изтича през 2016 г. Това са Ирина Бокова, тогава генерален директор на ЮНЕСКО, и Кристалина Георгиева, тогава заместник-председател на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси. На първите в историята на световната организация публични изслушвания в централата на ООН Ирина Бокова се класира на четвърто място, а Кристалина Георгиева споделя 7 и 8 място със словенеца Данило Тюрк, с който има равен резултат. 
В крайна сметка на 14 октомври 2016 г. Общото събрание на ООН единодушно избира за генерален секретар на ООН португалеца Антонио Гутериш. През 2021 г. той е преизбран за втори мандат от 1 януари 2022 до 31 декември 2026 г.