Този ход е свързан с рязкото намаляване на раждаемостта в Южна Корея, застаряващото население и нежеланието на страната в исторически план да приема повече имигранти. Кметът на Сеул О Се-хун написа във Фейсбук, че чуждестранните домашни помощници биха могли да съживят корейското общество.
Много корейки са изправени пред натиска или да си останат вкъщи и да създадат семейство, или пък изобщо да не раждат деца поради високите разходи за тяхното отглеждане. Министерството на труда заяви, че броят на младите корейци, които се интересуват от работа, свързана с помагане в домакинските задължения, намалява.
Южна Корея води преговори за домашни работници от Филипините, защото страната е известна с високото си качество на такъв човешки ресурс. Целта е пилотната програма да започне още през декември, заявиха служители. Съгласно действащите правила само определени чуждестранни граждани (например съпрузи на корейски граждани и етнически корейци) имат право да практикуват тази професия.
Правителството заяви, че сегашната средната месечна заплата на домашните работници на пълно работно време, живеещи при семействата, за които работят, е от около 3,5 милиона вона (2600 долара) до 4,5 милиона вона.
През 2022 г. Южна Корея отново отчита най-ниската раждаемост в света, като средният брой очаквани бебета за всяка жена е 0,78, а в Сеул е още по-нисък - 0,59. Сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) средният коефициент през 2020 г. достигна 1,59. Същевременно притокът на чужденци, които са се преместили да живеят в азиатската страна, е сред най-ниските в рамките на въпросната организация.
В отговор на критиките, че правителството внася евтина работна ръка на фона на и без това лошите условия за домашните работници, официални лица заявиха, че на работниците имигранти ще бъде осигурена същата минимална заплата като на корейците.
"Няма универсално решение на проблема с ниската раждаемост", каза кметът на Сеул. "Смисълът е да оставим отворени всички възможности, тъй като се сблъскваме с тази криза на изчезване на нашата страна." Десетки граждански групи призоваха правителството да се откаже от плана, като заявиха, че вместо това, то трябва да се съсредоточи върху съкращаването на дългите работни часове в страната.