Израелската Избирателна комисия отхвърли твърденията за нарушения в изборния процес

Избирателната комисия на Израел отхвърли твърденията за нарушения в изборния процес на парламентарните избори въпреки натиска от лагера на Бенямин Нетаняху, часове преди началото на консултациите за съставяне на следващото правителство, предаде Франс прес.
През последните дни зачестиха обвиненията в измами на Нетаняху и партията му "Ликуд" срещу арабските партии, които допринесоха за лишаването на премиера от мнозинство, след като на вота на 27 октомври те спечелиха рекорден брой места в парламента.
Този натиск снощи доведе до необичаен укор от израелския главен прокурор Гали Бахвар-Миара, който нареди на лоялния на Нетаняху началник на службата за вътрешна сигурност "Шин Бет" Давид Зини да представи доказателства, ако има такива, в подкрепа на обвиненията в измама. 
Тази сутрин – само часове преди оповестяването на окончателните резултати, Избирателната комисия обяви, че разследването ѝ не е разкрило "нередности или доказателства, показващи, че гласуването е било компрометирано или че резултатите са подправени". 
В свое изявление Комисията посочи, че е разгледала всички жалби, подадени от партиите или индивидуални лица, и е извършила щателна проверка на бюлетините от "безпрецедентния брой" от над 9000 урни за гласуване.
Това изявление, публикувано като заключение, идва на фона на планираната за 15 часа среща между израелския президент Ицхак Херцог с представители на партиите, които ще бъдат представени в Кнесета, за консултации за избор на кандидата, който той прецени, че е в най-добра позиция да сформира ново правителство.
Очаква се консултациите да продължат дълго и да бъдат трудни, тъй като нито лагерът на Нетаняху, който спечели 53 места, нито основният опозиционен блок, воден от центриста Гади Айзенкот, с 48 мандата, не си осигуриха абсолютно мнозинство в Кнесета, за което са необходими 61 депутати. 
Херцог, чиято роля е до голяма степен церемониална, е решен на всяка цена да избегне нови избори. Той планира да приключи консултациите до утре вечер, но не изключи възможността да ги продължи. 
Президентът трябва да вземе решение до 11 ноември. Очаква се той да да убеди кандидатите да сформират правителство на националното единство, в което да участват и двата блока – възможност, която той предпочита и която според социологическите агенции мнозинството от израелските граждани одобряват.
Петимата лидери от "Блока на промяната", воден от Айзенкот, вчера се срещнаха, за да координират стратегията си. 
Те изразиха желанието си за "правителство на националната неотложност", което да замени кабинета на Нетанхяу, но без да обяснят как смятат да си осигурят необходимото мнозинство от 61 депутати.
Опозиционният лагер, който събира широк спектър от партии – от леви до десни националисти – е разделен по няколко въпроса, особено що се отнася до потенциален съюз с израелските арабски партии.
Чрез техния безпрецедентен брой от 19 места и подкрепата, която обявиха, че са готови да дадат на Айзенкот, опозицията може да си осигури абсолютно мнозинство в парламента.
Но в общество, травмирано от атаките на 7 октомври, коалиране с палестинците в Израел – както са известни още израелските араби, които съставляват около 20 процента от населението – вероятно ще отчужди част от еврейския електорат.
Бенямин Нетаняху знае добре това и не спира да очерня арабските политически формации, наричайки ги в публикациите, с които залива социалните мрежи, "поддръжници на терористи", заплашващи да "ислямизират Израел" и да заличат еврейската държава.
Опозиционният лагер също наложи идеята за "ционистко правителство", което изглежда изключва пряко участие на израелските арабски партии. Въпреки това то не изключва възможността за правителство на малцинството от коалиция от еврейски партии, подкрепяни от арабските членове на Кнесета.
В интервю за АФП в понеделник лидерът на Обединена листа – преобладаващо арабска партия, която спечели 11 места – Юсеф Джабарин каза, че е готов да подкрепи правителство срещу Нетаняху, без да участва в него и призова опозицията да "приеме политическата реалност", произтичаща от изборите.
Междувременно стана ясно, че Кнесетът ще се събере на първото си заседание на 10 ноември, когато новите 120 депутати ще положат клетва. Това се посочва в публикация на парламентарния сайт, която се появи, след като ръководството на Централната избирателна комисия тази сутрин потвърди резултатите от произведените на 27 октомври парламентарни избори.