Как бе посрещнато от европейските лидери предложението на Макрон за френски ядрен чадър за Европа

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви в сряда, че иска да даде началото „стратегически дебат относно защитата на Европа чрез френския ядрен чадър на фона на сближаването между Москва и Вашингтон, като уточни, че решението за натискане на бутона ще остане „в ръцете“ на френския президент, отбеляза АФП.
„Отговаряйки на историческия призив на бъдещия германски канцлер (Фридрих Мерц), реших да започна стратегически дебат относно защитата на нашите съюзници от континента Европа чрез нашето ядрено възпиране“, заяви френският президент в телевизионно обръщение.
Въпреки това, „каквото и да се случи, решението винаги е било и ще остане в ръцете на президента на Републиката, върховен главнокомандващ на армията“, посочи той в отговор на критики от страна на някои френски опозиционни политици.
С това той отговори на Мерц, който заяви, че е необходимо Старият континент да се подготви за „най-лошия сценарий“ за НАТО, ако алиансът бъде лишен от американската гаранция за сигурност.
Макрон, начело на една от двете ядрени сили в Европа заедно с Великобритания, направи това изявление в момент, когато новата администрация на Тръмп поражда страхове от изтегляне на САЩ от Украйна и историческо скъсване на американското партньорство с европейците, посочва АФП.
„Руската заплаха е тук и засяга страните в Европа, засяга и нас“, подчерта френският президент, като припомни, че Русия „вече е превърнала украинския конфликт в световен конфликт“, „нарушава нашите граници, за да убива опоненти, манипулира избори в Румъния и Молдова“ и „се опитва да манипулира нашите мнения с лъжи, разпространявани в социалните мрежи“. За Еманюел Макрон, „тази агресия изглежда не познава граници“ и срещу тази ситуация, „да бъдеш наблюдател би било лудост“.
Според него, „ние оставаме привързани към НАТО и към нашето партньорство със САЩ (...) но трябва да направим повече (...). Бъдещето на Европа не трябва да бъде решавано в Вашингтон или Москва“.
Всички тези въпроси бяха вчера в центъра на извънредна среща на върха на Европейския съюз в Брюксел, на която 27-те държави членки дадоха зелена светлина на представения от Европейската комисия план за „превъоръжаване“ на континента на стойност около 800 милиарда евро, но не успяха да постигнат съвместна позиция относно подкрепата за Украйна.
В Брюксел лидерите на няколко държави от Централна и Източна Европа приветстваха инициативата на Макрон, отбеляза Асошиейтед прес.
Полският премиер Доналд Туск, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, заяви: „Трябва сериозно да обмислим това предложение“. Той подчерта, че „както винаги, детайлите са важни, но готовността на Франция в тази насока е много значима“.
Балтийските държави също изразиха интерес към предложението на Макрон. Същите страни настояват за увеличаване на разходите за отбрана от страна на страните от ЕС, за да се избегне евентуална бъдеща агресия от съседна Русия.
Президентът на Литва Гитанас Науседа нарече идеята „много интересна“. „Имаме големи очаквания, защото едно ядрено убежище би представлявало наистина много сериозен възпиращ фактор спрямо Русия“, каза Науседа.
Министър-председателката на Литва Евика Силиня определи френското предложение като „възможност за дискусия“, като подчерта, че ще е необходимо повече време за разговори с други европейски съюзници и на национално ниво.
Според Федерацията на американските учени (FAS) Франция разполага с четвъртия по големина ядрен арсенал в света – с приблизително 290 ядрени бойни глави. Френският ядрен арсенал включва балистични ракети, разположени на атомни подводници, които представляват около 80% от бойните глави на страната, както и крилати ракети, изстрелвани от бомбардировачи с голям обсег.
Въпреки че Франция е член на НАТО, нейните ядрени сили не са част от интегрираната военна командна структура на алианса.
По данни на Федерацията на американските учени САЩ и Русия разполагат с над 5000 ядрени бойни глави всяка, което заедно представлява около 88% от световния ядрен арсенал. След тях, но на значителна дистанция, се нарежда Китай.
Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС, но работи за възстановяване на по-близки връзки с 27-членния блок, също разполага с ядрени оръжия.
„Що се отнася до разширяването на нашия ядрен възпиращ потенциал или използването му за защита на други европейски държави – ние вече го правим“, заяви Том Уелс, говорител на британския премиер Киър Стармър. „Обединеното кралство вече ангажира своите ядрени сили с НАТО, помагайки за опазването на евроатлантическата сигурност“, допълни той.
По време на Студената война ядреният чадър на САЩ имаше за цел да гарантира, че съюзниците, особено членовете на НАТО, могат да разчитат на американските ядрени сили за защита в случай на заплаха. Това е една от причините много държави в Европа и по света да не са разработили собствени ядрени арсенали, посочва АП.
Миналия месец победителят в изборите в Германия и вероятен бъдещ канцлер Фридрих Мерц призова за дискусия относно „ядреното споделяне“ с Франция. Германия е сред европейските страни, които имат на територията си разположени американски ядрени оръжия в рамките на ядрената политика на НАТО.
Предложението на френския президент Еманюел Макрон Европа да бъде пазена от френския ядрен чадър бе прието предпазливо, но и приветствано, от лидерите на скандинавските страни, които традиционно са резервирани по въпросите за ядрените оръжия, отбеляза АФП.
„Всичко в момента трябва да е на масата“, заяви датската министър-председателка Мете Фредериксен за националната новинарска агенция Рицау при пристигането си за срещата на върха на ЕС в Брюксел.
„Като повечето хора, шведите желаем да има възможно най-малко ядрени оръжия, но в момента трябва да сме щастливи и благодарни, че двама от нашите съседи (Франция и Великобритания) имат ядрени оръжия“, каза шведският премиер Улф Кристершон. Той се аргументира, че „в противен случай само Русия ще има ядрени оръжия“.
Българският премиер Росен Желязков отбеляза вчера, че предстои да стане ясно каква точно е инициативата на френския президент Еманюел Макрон. „Това не са инициативи в рамките на Европейския съюз и форматите на Съюза, но е важно да сме участници във всички формати, които гарантират сигурността на Съюза“, добави Желязков.
След като Макрон за пръв път изказа идеята за включване на Европа във френското стратегическо мислене за ядреното възпиране през 2020 г., реакцията на партньорите му от ЕС беше вяла, припомни Ройтерс.
Но най-ясният знак, че настроението се е променило след петте седмици на президентството на Тръмп, дойде от Германия, като Мерц заяви, че Берлин може би трябва да стане по-малко зависим от ядрения чадър на САЩ, отбеляза агенцията.
Някои лидери на ЕС изразиха предпазливост.
Чешкият министър-председател Петър Фиала нарече дебата „преждевременен“. „Възможно е да го обмислим, но засега сигурността ни е гарантирана от тясното сътрудничество със Съединените щати“, заяви Фиала на пресконференция в Прага преди срещата на върха на ЕС.
Отиващият си германски канцлер Олаф Шолц също изрази вчера резерви в Брюксел. В отговор на журналистически въпроси той заяви, че съществуващата система за ядрено възпиране на НАТО „не бива да се изоставя“.
Експерти твърдят, че Франция не може да се надява да възпроизведе същото ниво на стратегическа ядрена инфраструктура, с което САЩ разполагат в Европа. Франция разполага само с малка част от броя на въздушните ядрени оръжия, които САЩ могат да осигурят, а всяко обновяване на системите ѝ би било скъпо и сложно, отбелязва Ройтерс.