Какво разпали военния конфликт в Сирия, според анализ на египетския в. “Ал Ахрам”

На фона на разпалването на гражданската война в Сирия Ясмин Осама Фараг търси отговор на въпроси за естеството и избора на време на ескалацията в коментар във в. “Ал Ахрам”.
Той припомня, че сирийски бунтовници започнаха най-мащабната от години атака срещу правителствената армия в Северна и Северозападна Сирия, като успяха да установят контрол върху по-голямата част от втория по големина град Алепо и област Идлиб. 
Водещата сила на нападението е ислямистката групировка “Хаят Тахрир аш Шам”, основана през януари 2017 г. със сливането на няколко джихадистки фракции, а по-рано известна като “Джабхат ан Нусра”. Наред с нея участват: 
–          “Ахрар аш Шам” - една от сирийските опозиционни фракции, формирана чрез обединяването на четири сирийски ислямистки организации. Движението е базирано в Идлиб и околностите на Алепо и Хама. 
–         “Националният фронт за освобождение” – въоръжена коалиция между единадесет фракции на Свободната сирийска армия от 2018 г.
–          Сирийската национална армия – съюз от подкрепяни от Турция фракции, създаден през 2017 г. Групировката се бори срещу сирийското правителство и Сирийските демократични сили, водени от кюрдите и подкрепяни от САЩ. 
Смята се, че сред другите по-малки фракции, които участват в нападението, са бригадите “Нур ад Дин аз Зенки”, поддържани от Турция, и “Джаиш ал Изза”, ръководена от Джамил ал Салех, който дезертира от сирийската армия.
Появиха се различни предположения за избора на момента на нападението, отбелязва “Ал Ахрам”. Най-разпространената е, че въоръжените групировки се възползват от властовия вакуум в Сирия и отслабената правителствена армия след оттеглянето на иранските сили, които са главният съюзник на президента Башар Асад, но са фокусирани в подкрепата на ливанското шиитско движение “Хизбула” в доскорошните му сражения с Израел. 
Атаката съвпадна с примирието между Израел и “Хизбула” в Ливан, което може да означава, че предприелите я фракции имат за цел да променят ситуацията в Северна Сирия, като изтласкат Иран преди иранските сили да реорганизират позициите си в страната. 
Наред с това милициите използват ангажираността на съюзника на Асад Русия в конфликта й с Украйна. Според доклад на Сафинас Мохамед Ахмед от Центъра за политически и стратегически изследвания “Ал Ахрам”, Москва е трябвало да предаде част от военните си наблюдателни пунктове в Сирия на иранските сили.
Иран обвини Израел и САЩ, че стоят зад атаките на въоръжени групировки в Сирия. Иранският министър на външните работи Абас Арагчи определи нападението като “американско-ционистки план след загубата на ционисткия режим в Ливан и Палестина.”
Часове преди атаката израелският премиер Бенямин Нетаняху предупреди сирийския президент Башар Асад, че “си играе с огъня”, като позволява трансфер на оръжия за “Хизбула” през територията си. 
Някои наблюдатели смятат, че Израел се опитва да установи буферна зона по границата със Сирия, за да изтласка иранските фракции от региона и да прекъсне каналите за снабдяване от Сирия към “Хизбула” в Ливан. Скорошната серия от израелски атаки в Сирия и по-специално в Палмира, подкрепя това твърдение, пише египетското издание.
САЩ отрекоха да са въвлечени в атаката в Алепо, но присъствието на техни сили в Сирия, заедно кюрдските им съюзници “Сирийски демократични сили”, повдига въпроса до каква степен Вашингтон е запознат със случващото се там. 
Говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби заяви, че отказът на правителството на Асад “да се включи в политическия процес и зависимостта му от Русия и Иран създадоха обстоятелствата, които се развиват в момента, включително срива на сирийската армия в Северозападна Сирия.” Той добави, че САЩ ще продължат да защитават американския персонал и военни обекти, които остават главен гарант, че групировката “Ислямска държава” няма да съживи в Сирия.
Министерството на външните работи на Турция заяви, че новите стълкновения в Сирия са довели до нежелана ескалация в региона. Участието на подкрепяни от Турция групировки обаче навежда на мисълта, че атаките са възможност за Анкара да притисне правителството на Башар Асад на фона на липсата на пробив в преговорите за възстановяване на отношенията между Турция и Сирия. 
Възможно е Турция да иска да разшири влиянието си в Сирия в очакване на встъпването в длъжност като президент на САЩ на Доналд Тръмп, който е известен с добрите си отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 
Според специалиста по сирийските въпроси в Центъра “Ал Ахрам” Рабах Сейф Алам Турция може да цели контрол върху Алепо като подготовка за завръщането на сирийски бежанци от Турция в Сирия. Този въпрос ключов за преговорите между Анкара и Дамаск, като Асад настоява за изтеглянето на Турция от Северна Сирия преди каквото и да е споразумение, казва за "Ал Ахрам" експертът.