Китайски дисидент беше осъден на 3 години затвор заради сатирични скулптури на Мао, съобщиха семейството му и правозащитна група

Китайският скулптор дисидент Гао Чжън, известен с изработката на сатирични скулптури на бившия лидер Мао Цзедун, получи максималната тригодишна присъда за „клевета срещу национални герои и мъченици“ от китайски съд, съобщи Ройтерс. 
Седемдесетгодишният Гао, който живее в Ню Йорк беше задържан през август 2024 г. по време на посещение в Китай и беше съден по-рано тази година на еднодневен процес при закрити врати.
„Чувстваме се възмутени“, каза съпругата на Го, Чжоу Ялиан, за присъдата, която беше произнесена в Народния съд на град Санхе в провинция Хъбей, съседна на столицата.
„Откакто научих за присъдата, не мога да се възстановя от нея... Опустошително е“, каза тя, добавяйки, че Гао планира да обжалва.
Шин И, изследовател в базираната извън страната Китайска група за защитници на правата на човека, призова за неговото освобождаване.
„Съдът вече го осъди на три години... за произведения на изкуството, които е създал още през 2005 г., около 16 години преди да съществува законът, по който е обвинен“, каза И. 
„Единственият резултат, който зачита правата на Го Чжен, е незабавното му, безусловно освобождаване“, подчерта правозащитникът. 
Съдът не отговори на искането за коментар на Ройтерс. 
Заедно с брат си Гао Цян, той създава няколко скулптури на Мао, които критикуват Културната революция от 1966-1976 г., период на социални сътресения и широко разпространено политическо преследване в Китай, довел до смъртта на милиони. 
Сред най-известните им произведения са „Мис Мао“, изобразяваща Мао със „смущаващи черти като нос на Пинокио и с гърди“, и „Вината на Мао“, бронзова статуя на лидера, коленичил за разкаяние. 
Гао беше обвинен съгласно китайския „Закон за защита на героите и мъчениците“, който влезе в сила през 2018 г. и беше изменен през 2021 г., за произведения на изкуството, създадени между 2005 и 2009 г., каза И пред Ройтерс.
Законът е бил използван и преди за преследване на лица, обвинени в обида на военни, загинали при изпълнение на служебния си дълг, както и на исторически личности.
„Като прилагат закон със задна дата и провеждат процес при закрити врати, който изключва дори собственото му семейство, китайските власти показаха колко малко са готови да предоставят справедлив процес“, посочи И.
На много западни дипломати е било забранено да присъстват на процеса, според Чжоу, която е научила за присъдата чрез адвоката на Го и която е заявила, че на нея и сина ѝ, който е американски гражданин, е било забранено да напускат Китай след задържането му преди две години.
Държавният департамент на САЩ не е отговорил веднага на искане за коментар относно присъдата на Гао и забраните на семейството му да напускат страната. 
През март той беше съден при закрити врати. След като вече е излежал две години в предварителен арест, Го на теория трябва да бъде освободен следващата година, посочва ДПА. 
Сара Брукс от организацията за човешки права „Амнести Интернешънъл“ заяви, че случаят показва как широко формулирани и политически мотивирани закони „се използват, за да се заглушат хора на изкуството, активисти и други, които се осмеляват да изразят възгледи, различни от тези на китайското правителство“.