Близо месец и половина след зрелищния обир на световноизвестния музей Лувъра в Париж откраднатите драгоценности все още не са открити, а разследването въпреки че напредва, не успява засега да установи кой стои зад това престъпление, коментират френски медии, сред които Франс прес, „Фигаро“ и „Франс бльо“.
Обирът, извършен посред бял ден от отряд от четирима крадци, дегизирали се като строителни работници и използвали строителен подемник, потресе Франция. Случилото се на 19 октомври извади наяве редица проблеми и пропуски, свързани с охраната на Лувъра.
По време на няколко изслушвания в парламента на директорката на музея Лоранс де Кар стана ясно, че камерите за наблюдение отвън на Лувъра са недостатъчни. Недостатъчни са и охранителните камери в самия музей.
Доклад на Сметната палата на Франция, изготвен преди обира и публикуван след него, пък констатираше, че през годините са правени инвестиции в покупката на скъпи експонати за сметка на инвестиции в подобряване на сигурността на музея.
Управата на Лувъра и правителството на Франция обещаха оттук насетне нещата да се променят и подобрят. Но както се констатираше в доклада на Светната палата прилагането на съответните мерки ще отнеме години и се очаква да бъде финализирано през 2032 г.
Директорката Лоранс де Кар защити напълно решението на управата на Лувъра в периода между 2018 и 2024 г. да отдели едва 26,7 милиона евро за поддръжка и подобрения и 105,4 милиона евро за придобиване на произведения на изкуството. Според директорката сега музеят ще инсталира 100 външни камери до края на 2026 г. като част от мерките за засилване на сигурността. Музеят ще подобри и връзките с парижката полиция чрез откриването на модерен полицейски участък в пределите на музейния комплекс.
По време на едно от изслушванията й в парламента директорката на музея акцентира и върху амортизацията на инфраструктурата и на творби в Лувъра. Като потвърждение на думите й в средата на ноември управата на музея затвори една от галериите за посетители заради нестабилност в структурата. Става дума за галерията „Кампана“ на първия етаж в южното крило на сградата „Сюли“ на Лувъра. Тя беше затворена защото греди между първия и втория етаж, били в лошо състояние и това правело конструкцията несигурна.
Що се касае до разследването на обира общо на петима души са повдигнати обвинения. Последният от петимата беше арестуван миналия вторник, а в четвъртък беше представен пред съдия, за да чуе в какво е обвиняван. Петимата обвиняеми са четиримата преки извършители и една жена, която е смятана за тяхна съучастничка. Според прокурорката на Париж Лор Бекюо, водеща разследването, профилите на четиримата задържани не съответстват на профилите на хора, извършващи този тип обири на драгоценности.
Кои са четиримата заподозрени
Първият заподозрян е Абдулай Н, на 39 години, роден в Обервилие в района на Париж. Той е заподозрян, че е един от двамата обирджии, проникнали в Галерията на Аполон в Лувъра и с помощта на ъглошлайфове извадили осем драгоценности от две витрини там. ДНК-то на Абдулай е било открито по една от разбитите витрини и по изоставени на мястото предмети. Абдулай беше арестуван на 25 октомври. Той е известен в социалните мрежи под името „Дуду Градското родео“. Дуду започва да поства видеа в социалните си канали през 2004 г., в които той се движи с мощни мотоциклети в градска среда, демонстрирайки разнородни акробатики. В допълнение той поства и видеа, в които демонстрира и упражнения за мускули. Всичко това му печели по между 20 000 и 100 000 гледания на видео в социалните мрежи. Дуду обаче не е само познайник на социалните мрежи. Той е познайник и на полицията. В миналото е имал около десетина нарушения на правилата за движение по пътищата, сред които отказ за спиране за проверка и каране без разрешително, пише "Франс бльо". Дуду е осъден през 2014 г. на 3 години затвор за обир на бижутерия в 18-и парижки район. Замесен е бил и в друг обир, както и във вандалски прояви, за което срещу него се води ново дело. От акаунтите му в социалните мрежи става ясно, че Дуду се интересувал от сериала „Семейство Сопрано“, от манга комиксите, от супергероите, но и от Мечо Пух и от рапа и че имитира покойния Тупак Шакур. Дуду е работил в миналото като незаконен шофьор на такси.
По време на разпитите той е признал, че е участвал в обира по заповед на поръчител, който така и не е идентифицирал. Разказал е още, че не е знаел, че прониква в Лувъра, че си е мислел, че Лувърът се намира единствено под стъклената пирамида в двора на музея, а околните сгради са други учреждения, които не работели в неделя.
Вторият арестуван е алжирец на 35 години, живущ в Обервилие. Смята, се, че той е проникнал заедно с Дуду в Галерията на Аполон. Той беше арестуван на 25 октомври на летище „Шарл де Гол“ при опит да отпътува за Алжир. В миналото е работил като сметосъбирач и като доставчик. Известен е на властите заради пътни нарушения. Осъждан е за кражба. Негово ДНК е намерено върху един от скутерите, който е бил използван при бягството на бандата след обира.
Третият заподозрян е на 37 години и е жител на Сен-Сен Дени. Той беше арестуван на 29 октомври заедно с приятелката си на 38 години. Тяхното ДНК беше открито в товарния подемник. Тъй като обаче ДНК-следите на жената бяха незначителни, тя беше освободена под съдебен надзор. Мъжът е осъждан 11 пъти, от които 10 пъти за кражби. Той е бил осъждан и за обира на бижутерия, за който е бил осъден на 3 години затвор Дуду.
Четвъртият заподозрян е на 39 години и е родом от Сен-Сен Дени. Той беше арестуван миналия вторник на строеж в Лавал. Смята се, че той е пазел в района, докато другите са проникнали в Галерията на Аполон. Бил е осъждан 6 пъти за сводничество, за каране на превозно средство без разрешително и за притежаване на крадени стоки.
Какво отмъкна бандата
Крадците успяха да откраднат общо 8 бижута от колекцията с драгоценности и бижута, които едно време са били собственост на френската кралска корона. Откраднатите предмети са били свързани с двамата императори Наполеон и с френските монарси. Колекцията на кралската корона наброява общо 800 предмета, припомня Франс прес.
Сред откраднатите скъпоценности имаше два комплекта бижута и три самостоятелни предмета.
На първо място крадците взеха комплект колие, обеци и диадема с бели диаманти и сини цейлонски сапфири. Трите предмета са били част от по-голям комплект, включващ и две малки брошки, една голяма брошка, две гривни и един гребен, пише специализираното издание „Кралски блог“ към списание „Пари мач“. Колието съдържа 8 сапфира с различни размери и 631 диаманта. Обеците са съставени от 1 малък сапфир, 1 по-голям сапфир и от 59 диаманта. Диадемата е съставена от 4 сапфира, от които 5 много големи и 10 малки, плюс 1083 диаманта. Не се знае кой е създателят тези бижута. Смята се, че те са били изработени през първата трета на 19-и век.
Комплектът от бижута е принадлежал на две кралици - кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия. Кралица Мария-Амалия е била дъщеря на краля на Двете Сицилий Фердинанд Първи и съпруга на френския крал Луи Филип Първи, властвал от 1830 г. до 1848 г. Кралица Хортензия, чието пълно име е Хортензия Евгения Сесилия Бонапарт, е била съпруга на брата на Наполеон Бонапарт – Луи Бонапарт. Тя е била и майка на френския император Наполеон Трети. Когато Луи Бонапарт става крал на Холандия, кралица Хортензия става кралица на Холандия в периода 1806-1810 г. Любопитното е, че кралица Хортензия е и доведена дъщеря на Наполеон Бонапарт. Тя е дъщеря е на Жозефина дьо Боарне, която е първата съпруга на Наполеон Бонапарт.
Според някои вярвания кралица Хортензия е получила колието, диадемата, обеците и останалите неща от комплекта от майка си императрица Жозефина, но нищо и не го доказва, пише изданието „Кралски блог“. Твърди се, че комплектът може да бил дори собственост на Мария-Антоанета, но в тази насока също няма доказателства.
Крадците взеха от музея и още един комплект, съставен от колие и обеци. Колието е от злато, диаманти, брилянти и изумруди. Включва 32 изумруда, от които 5 овални, 264 диаманта и 874 брилянта. Обеците са от злато и изумруди. Включват 6 изумруда, от които 2 големи във формата на круша, и 108 диаманта. И двете са дело на френския бижутер Франсоа-Регно Нито и са измайсторени през 1810 г. Бижутата са били на Мария-Луиза. Нейното пълно име е Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска. Тя е била австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция от 1810 до 1814 г., херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала. Тя е втора съпруга на Наполеон Бонапарт и племенница на Мария-Антоанета. Родена е във Виена. Дъщеря е на Франц Втори, последен император на Свещената Римска империя и първи император на Австрийската империя. Колието и обеците са подарени на Мария-Луиза от Наполеон Бонапарт по повод техния брак.
Сред откраднатите вещи е и реликвена брошка от диаманти и злато, дело на бижутера Пол-Алфред Бапст. Съдържа общо 94 диаманта. В частта на брошката, която прилича на криле на пеперуда, се намират диамантите, известни в историята като „диаманти номер 17 и 18 на Мазарин“. Те са били собственост на прочутия министър на крал Луи Четиринадесети. Накрая министърът ги е подарил на монарха. Големият диамант в центъра на брошката пък е бил едно време копче от одежда на Луи Четиринадесети, а после е бил използван като обеца от Мария-Антоанета.
Сред откраднатите бижута беше и перлената диадема, съдържаща ориенталски перли, диаманти, брилянти, сребро и злато. Измайсторена е през 1853 г. от бижутера Александър-Габриел Льомоние. Съставена е от 212 ориенталски перли, от които 17 крушовидни, както и 1998 диаманта и 992 брилянта. Принадлежала е на императрица Евгения. Императрица Евгения е родена като Мария Еухения Игнасия Аугустина де Палафокс де Гусман Портокареро и Киркпатрик. Тя е испанска аристократка и съпруга на френския император Наполеон Трети. Като такава е и следователно императрица на Франция от 1853 до 1871 г. Евгения е дъщеря на Дон Сиприано де Палафокс и Портокареро, който е бил херцог на Пеняранда Гранде, маркиз на Арделас, маркиз на Моя, маркиз на Алхаба, граф на Теба, граф на Монтихо и граф на Аблитас.
Крадците успяха да вземат и брошка, известна като Големия корсажен възел на императрица Евгения. Брошката е изработена от сребро, диаманти, брилянти и злато през 1855 г. от бижутера Франсоа Крамер. В нея са вложени 2438 диаманта и 196 брилянта.
Крадците откраднаха и корона, която също е принадлежала на императрица Евгения, но после я изоставиха при бягството. Тя датира от 1855 г. и е изработена от злато, диаманти и изумруди. Короната също е дело на бижутера Александър-Габриел Льомоние. Създадена е по повод световното изложение заедно с корона, създадена по същия повод за император Наполеон Трети. Короната на императрицата се състои от 8 изваяни златни орела, редуващи се с 8 палмети и в нея са вложени 102 брилянта, 1252 диаманта и 56 изумруда. При измъкването на короната от витрината, крадците са й нанесли щети, но те ще бъдат отстранени и короната ще бъде изложена наново пред публика, обяви директорката на музея.
Общата стойност на откраднатите бижутата е 88 милиона евро.
Къде са сега бижутата
Никой не знае. Но израелската компания за бизнес разузнаване Си Джи Ай Груп заяви, цитирана от израелските издания „Инет нюз“ и „Израел хайом“, че хора, свързани с обира в Лувъра, са се свързали на два пъти с нея в опит да продадат едно от откраднатите бижута за 8 милиона евро. Първият контакт е бил осъществен четири дни след обира, а вторият - на 1 ноември. След това израелската фирма се е свързала с френските власти, но те са отказали да се постигне напредък по връщане на бижуто.
Компанията е била потърсена не случайно. През 2019 г. след кражба на диаманти от музея в Дрезден „Грюнес Гевьолбе“ израелската фирма е била наета, за да помогне за разследването, като е предоставила информация, която действително е допринесла за неговия напредък.
Кой печели до този момент от обира в Лувъра
Колкото и да е странно печеливши има, но не на пари, а на слава. На първо място това е 15-годишният Педро Елиас Гарсон Делво, когото фотографът на Асошиейтед прес Тибо Камю засне пред Лувъра малко след обира на музея. Когато тази снимка се завъртя в социалните мрежи и в други медии, мнозина предположиха, че виждащият се на нея мистериозен млад и елегантен мъж, носещ шапка „Федора“ и напомнящ на Ален Делон в ролите му в полицейски филми, е всъщност специален детектив, нает от разследващите обира в прочутия музей.
Оказа се, че мистериозният мъж е всъщност 15-годишният тийнейджър Педро Елиас. Първоначално когато научил за шумотевицата, породена от снимката му в деня на обира в Лувъра, младежът изобщо не побързал да разкрие самоличността си. Като почитател на Шерлок Холмс и на Еркюл Поаро, Педро Елиас, който живее с родителите си и дядо си в семейно имение в Рамбуйе, на 30 километра от Париж, решил да подържи хората и най-вече журналистите в съспенс за известно време. Но в крайна сметка се навил да даде интервю за журналист на Асошиейтед прес. За това интервю той позира пред камерата на фоторепортера от Асошиейтед прес в дома си с шлифер на „Ив Сен Лоран“, костюм на „Томи Хилфигер“ и с папийонка. Носи и руски часовник от военно време. Както и шапката „Федора“ в чест на героя от френската съпротива Жан Мулен.
Педро Елиас казва, че намира за забавно по чиста случайност да попадне в една глобална история. Той казва, че обществеността е била привлечена от вида му, защото от снимката се вижда, че той прилича по-скоро на мъж от 40-те години на миналия век, отколкото от 2025 г. Педро Елиас разказва, че в деня на обира в Лувъра той, майка му и дядо му дошли в Париж да посетят музея, но той бил вече затворен заради грабежа. И тогава фотографът на Асошиейтед прес го заснел.
Педро разказва, че е започнал да се облича по начина, по който е документиран на фотографията, преди една година, вдъхновен от историята на 20-и век и от черно-белите снимки на костюмирани държавници и на детективи от филмите. "Харесва ми да съм шик. На училище ходя облечен така“, допълва той.
Сега след като е разкрил самоличността си, Педро на шега казва, че очаква хората да се свържат с него за заснемане на филми и обещава, че няма да променя нищо в стила си на обличане.
Световна известност добиха и двама белгийски инфлуенсъри, пише Ер Те Ел. Точно месец след обира на Лувъра те успяха да излъжат охраната на една от най-посещаваните му зали – тази с Мона Лиза - и да закачат там в края на работното време на музея своя миниатюрна картина, а после да изчезнат от „местопрестъплението“. Двамата младежи – Нийл и Сен, документираха всичко на видео, което после излъчиха в Тик Ток. На видеото се вижда как те на място монтират носената от тях мини картина в рамка, направена от елементи от Лего. Подвигът на двамата белгийци показа, че по сигурността на Лувъра има доста да се работи, отбелязват белгийски медии.