Колумнистът Франк Макнали от „Айриш таймс“ разказва за срещата си с български журналист в уикенда на евроизборите в Ирландия

В статия в редовната си рубрика "Ирландски дневник" във в. „Айриш таймс“ на 11 юни под заглавие "Балканска дипломация", журналистът Франк Макнали разказва за срещата с българския си колега Николай Зъбов, който беше един от 27-те специални кореспонденти на БТА, пратени в европейските столици да отразяват евроизборите миналата седмица.
Във видео интервю за БТА, излъчено ден след вота,  Макнали коментира резултатите от изборите в Ирландия и възможните поуки от тях.
„Новините от Дъблин, казах на българския журналист, са че центърът удържа за пореден път,“ пише той.
„В София се отнасят сериозно към Европа", отбелязва Макнали. "Зъбов беше един от 27-те журналисти, изпратени от информационната агенция БТА в столиците на ЕС. "Едва ли този жест е бил върнат от много от страните, за които те са писали. Залогът очевидно е по-висок за България, която се радва на икономически ползи след присъединяването си към ЕС през 2007 г., но продължава да бъде една от най-бедните страни в Европа. Освен това страната преживява продължителна демографска криза, за която няма признаци, че ще свърши. От пика от 9 милиона през 1989 г., когато комунизмът рухна, населението намаля до 6,5 милиона през 2021 г. и продължава да намалява.“ 
По-нататък Макнали споделя впечатленията си от кореспондента на БТА: „Както и да е, ако се съди по Николай, БТА е получила качествен продукт от специалните си пратеници. Както повечето млади журналисти в момента, той е едновременно оператор, звукооператор, редактор и репортер.
Освен това си беше направил труда да разбере как се произнасят имена на партии като Ан Рарта Глас [An Rabharta Glas], като в процеса на работа забеляза, че макар ирландският език да не е много разпространен тук, ние имаме три диалекта, всеки със собствено произношение.
Казах на Зъбов, че ако това е някаква утеха, той вече произнася името на Ан Рарта Глас по-добре от 99% от избирателите.
Сред другите задачи, които имаше, бе да участва в живо предаване по Zoom, на което всички 27 специални пратеници на БТА трябва да представят в три минути резултатите от евроизборите в страните, където са изпратени. Изтръпнах, като си представих какво го чака, но му пожелах късмет.“
Интересът на ирландските журналисти към България може да е понамалял напоследък, пише Макнали. „Но, както припомних на госта, е имало поне един пик в историята благодарение на един мъж от Лимерик, на когото сега е кръстен булевард в една от най-зелените части на София, Джеймс Баучър. Баучър (1850–1920 г.) е почетен там и с възпоменателна плоча, марка цигари, серия пощенски марки и, неотдавна, със станция на софийското метро, кръстена на него. Но може би най-впечатляващият паметник е неговият гроб в източноправославно гробище в Родопите, свято място за християните в България. За ирландския журналист е организирано официално държавно погребение през 1920 г. с личното одобрение на царя.“
Макнали разказва подробно за Баучър, за когото България се превръща във втора родина. “Именно чрез журналистиката той придобива изключителното влияние в балканските дела, за което му завиждат дипломатите, и стига до позицията си на неофициален представител на България на Парижката мирна конференция през 1919 г. През ранните години на Баучър като кореспондент, на ръководителя на международния отдел на лондонския вестник „Таймс“ му се налагало да го защитава от критиките на властите в София. Той му напомнял, че в журналистиката това е почетен знак. Но чрез влиянието си на Балканите той в крайна сметка спечелил още една значка, ценена от много ирландци: недоверието на британските власти.“
Статията цитира критиките на британския посланик в София срещу Баучър за това как след „твърде дълго пребиваване в България той е започнал да се чувства безпогрешен и да чува само това, което лично на него му харесва“. „Посланикът казал още, че макар той да казва това съзнателно, той си дава сметка, че Баучър е боготворен на много места в България. Според достоверна информация, в едно село, леглото, в което е спал Баучър, е считано от местните почти за светилище. Около него могат да се видят запалени свещи.“
Статията в „Айриш Таймс“ завършва с имената на два пъба, в които Макнали демонстрира на Зъбов достойнствата на местното пиво. Броят пъбове можеше да бъде и по-голям, но дългът към БТА задължава българския кореспондент да се завърне по светло в хотела си, където го чака още работа покрай изборите, завършва статията.