Литва заяви в централата на НАТО рекорден разход за отбрана – 5,38% от БВП, след като задвижи нова Стратегия за национална сигурност

Министър-председателката на Литва Инга Ругиниене даде заявка вчера в централата на НАТО в белгийската столица Брюксел, че тази година страната ѝ ще достигне рекордния за 32-те държави членове разход за отбрана на стойност 5,38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). В централата на алианса тя се срещна с генералния секретар Марк Рюте, с когото след това дадоха пресконференция.
Рюте постави на срещата на върха през юни миналата година в Хага, Нидерландия, цел от 5 процента. Към 3 юни 2025 г. Литва бе втора по този показател с 4%, като водачеството бе за Полша – 4,48 процента. На трето и четвърто място бяха другите две балтийски държави – Латвия (3,73%) и Естония (3,38%).
Генералният секретар заяви сега пред Ругиниене, че Литва е „модел за подражание“ за съюзниците от НАТО, като се стреми към „рекордно високи 5,38% от БВП за разходи за отбрана“ тази година. Той благодари на премиера Ругинене за личното ѝ лидерство и ролята на Литва в подкрепата на Украйна, като ѝ каза: „Литва е един от най-големите поддръжници на Украйна. Когато се измерва спрямо БВП, вие сте третият най-голям донор на помощ за Украйна в световен мащаб“. 
След разговора с Рюте Ругиниене се включи в срещата на високо равнище на Европейския съюз в Брюксел за източните гранични региони. Там председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще утрои средствата за охрана на източните си граници. Бенефициенти от инициативата са държавите от блока, граничещи или близо – като България, до Русия, Беларус и Украйна.
Освен Литва и България, инициативата обхваща Финландия, Естония, Латвия, Полша, Словакия, Унгария и Румъния и разполага с бюджет от поне 28 милиарда евро частни и публични инвестиции.
Ден преди посещението на министър-председателката Ругиниене в Белгия – в сряда, литовското правителство одобри нова Стратегия за национална сигурност, основавайки се на влошаващата се геополитическа среда и нарастващите хибридни заплахи, съобщи сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ). Стратегията, шестата откакто Литва възстанови независимостта си през 1990 година, беше представена от кабинета на Ругиниене в края на миналата година, а Държавния съвет по отбрана я одобри през януари. Сега тя очаква окончателно одобрение от парламента на страната - Сейма.
Срещата с Рюте
Генералният секретар на НАТО и министър-председателката на Литва обсъдиха колективната сигурност и подкрепата за Украйна на срещата си в Брюксел, оповести северноатлантическият алианс на официалния си сайт. Тези теми бяха дискутирани през призмата на нарастващия капацитет на възпиращите и отбранителните способности на блока, като акцентът бе поставен върху това как Европа става по-мощна, за да инвестира повече в полза на целия алианс.
Рюте изтъкна приноса на Литва към НАТО - от предоставянето на небето си за въздушно патрулиране през разполагането на предни сухопътни войски до насърчаването на експертния опит в енергийната сигурност чрез Центъра за върхови постижения на НАТО във Вилнюс.
Ругиниене на свой ред заяви, че поведение като на Унгария, която блокира заема от 90 милиарда евро на ЕС за Украйна, е неприемливо за Литва. Според нея ЕС трябва да намери начин да окаже необходимата подкрепа за Киев въпреки опитите за възпрепятстване. „Това е много болезнен въпрос за мен, защото идвам от страна, която чувства натиск и заплахи. Ние, литовците, разбираме колко е важно да инвестираме в победата на Украйна, колко е важно да спрем убийствата на хора“, коментира в Брюксел Ругинене, цитирана от литовската новинарска агенция ЕЛТА.
„Искам да кажа, че ЕС трябва да намери начин да приложи това решение на практика. Спирането на подобна подкрепа не е правилно за нас“, подчерта тя. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, от своя страна, заяви, че не иска да разкрива какви дискусии се водят между партньорите от алианса.
„Ще започна с това, че Унгария е ценен съюзник на НАТО през последните 25 години и е допринесла сериозно за нашата колективна сигурност“, каза той. „Както знаете, между съюзниците се водят дискусии и моята роля е само да помогна по какъвто и да е начин. Не мога да кажа каквото и да е, докато усилията ни не се увенчаят с успех“, добави генералният секретар.
Ден преди Ругиниене публично своето разочарование от решението на Будапеща изказа литовският външен министър Кестутис Будпис. Той заяви в понеделник, преди заседание на Съвета "Външни работи" на ЕС, че "е смутен" от поведението на Унгария, предаде Ройтерс.
В централата на Европейския съюз
Министър-председателката на Латвия държа реч в централата на ЕС - на срещата на високо равнище за източната граница на ЕС, информира ЛРТ. Там тя, заедно с балтийските си колеги Евика Силиня (Латвия) и Кристен Михал (Естония), се срещна с председателката на ЕК Фон дер Лайен.
„Колкото по-безопасни са страните на източната граница на ЕС, толкова по-безопасен ще бъде целият Европейски съюз и толкова по-добре ще се съхрани самата му идея - проект за мир, сигурност и стабилност на целия континент. Нашите граници са външните граници на ЕС. Затова днес трябва да направим още повече и по-скоро заедно, като един, за да гарантираме тяхната сигурност, да отблъснем хибридните атаки на Русия и Беларус, да станем по-устойчиви във всяко отношение“, каза пред останалите европейски лидери Ругинене.
Тя подчерта, че срещата на ЕС за източните гранични региони е важна и навременна, като обърна внимание на факта, че настоящите изпитания и тяхното преодоляване е обща отговорност на държавите членове на блока. 
Според премиера на Литва, изправен пред руската заплаха и хибридните провокации, ЕС трябва да отдаде първостепенно значение на източната си граница в бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР). Освен това Ругиниене подчерта, че тъй като Русия навлиза в петата година на пълномащабната си война срещу Украйна, подкрепата на ЕС за Киев, включително за украинската кандидатура за членство в ЕС, трябва да остане непоколебима, а натискът върху агресора не бива да намалява, посочва ЕЛТА.
По време на работното си посещение в Брюксел Ругинене се срещна и с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, оповести сайтът на литовското правителство. На тази среща бе обсъдено укрепването на сигурността и устойчивостта на ЕС, свързаните с това инициативи, подкрепата за Украйна и други точки от дневния ред на ЕС. Премиерът на балтийската държава подчерта, че тъй като Русия само имитира готовност за търсене на мир, е необходимо да се засилят санкциите срещу нея.
„Един от ключовите компоненти на европейската сигурност е устойчивият и справедлив мир в Украйна. Ето защо е важно да продължим да подкрепяме страната, атакувана от Русия, да помагаме на украинците да защитят своя суверенитет и териториална цялост и да укрепваме позицията им в стремежа към мир. Европейското единство, сплотеност и подкрепа за Украйна са по-важни от всякога. Трябва да говорим в един глас и да действаме заедно“, каза Ругинене пред Коща, информира уебстраницата на кабинета ѝ.
Актуализираната Национална стратегия за сигурност
Министерският съвет на Литва одобри в сряда осъвременена Стратегия за национална сигурност в контекста на все по-несигурната геополитическа среда на източния фланг на ЕС и НАТО, предаде ЛРТ. „Одобрението на актуализираната стратегия за национална сигурност е последователен отговор на променящата се геополитическа ситуация и нарастващите заплахи, включително хибридни атаки“, каза премиерът Ругинене на заседанието на кабинета.
„С това решение ние не само засилваме твърдия ангажимент на Литва към колективната отбрана на НАТО, но и ясно декларираме тясно сътрудничество в рамките на Европейския съюз и изпращаме ясен сигнал към нашата общественост и към съюзниците си, че сигурността на Литва е и ще остане наш приоритет“, посочи тя.
Документът беше преразгледан след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., което литовските власти описват като повратна точка за регионалната и глобалната сигурност. Стратегията набляга на готовността за защита на държавата в случай на военна агресия и определя засилването на капацитета за възпиране и на готовността като своя основна стратегическа цел.
В стратегията се посочва, че Литва и други страни в региона са изправени пред екзистенциална заплаха за сигурността, и се предупреждава, че до 2030 г. Русия би могла  да развие необходимите способности за водене на мащабна конвенционална война срещу НАТО.
Внесеният документ подчертава и заплахите, идващи от Беларус и Китай. Той описва Пекин като основен фактор, благоприятстващ войната на Русия в Украйна, поради ролята на Пекин за доставката на стоки и продукти за Москва с двойно предназначение - военно и гражданско.
В допълнение към военните опасности стратегията разглежда уязвимите места вследствие на нарастващата зависимост от информационните и комуникационни технологии, както и от демографските предизвикателства като намаляващата раждаемост, нарастващата имиграция и религиозния екстремизъм, обръща внимание ЛРТ.
Документът определя въоръжените сили на Литва като основен стълб на надеждната национална отбрана и заявява, че укрепването им трябва да остане основен приоритет. Той призовава за развитието за разширяване на запасите и за модернизирането на военната инфраструктура и тренировъчните полигони.
Стратегията призовава и за по-силни разузнавателни и контраразузнавателни способности, засилена гражданска защита и по-устойчива гражданска инфраструктура. Той определя цели за укрепване на колективната отбрана и за повишаване на европейските отбранителни способности.
Заместник-министърът на отбраната Каролис Алекса заяви, че проектът отразява мнението на Държавния съвет по отбрана, включително предложенията му за увеличаване на националните запаси от гориво, осигуряване на непрекъсната комуникация по време на кризи или на въоръжени конфликти, засилване на усилията за образование на обществеността, подобряване на координацията между военните и гражданските медицински служби и повишаване на готовността на населението за оказване на взаимопомощ. 
„Всички предложения са съгласувани и взети предвид. Настоящата стратегия за национална сигурност на Литва е приета през 2021 година. Документът се актуализира периодично, за да отразяват промените в геополитическата среда, обобщава ЛРТ.