"Марица-изток" може да стане един от най-динамичните индустриални региони в Югоизточна Европа, заяви в интервю за БТА енергийният експерт Юлиян Попов, министър на околната среда и водите в две български правителства, а сега работещ за европейски мозъчни тръстове.
Той изказа мнението в коментари по една от темите в рубриката "ЕС право БГ" на БТА - за прилагането у нас на Регламент 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 24 юни 2021 година за създаването на Фонда за справедлив преход (ФСП).
България разполага с между 1,178 и 1,3 млрд. евро по Фонда за справедлив преход – част от пакета на ЕС за подпомагане на региони, засегнати от затварянето на въглищни мини и тецове. Регламентите, приети от ЕП, са с правната стойност на закони и се прилагат директно в държавите членове на ЕС за разлика от директивите, които имат стойността на препоръка и се транспонират.
Според Попов у нас Фондът за справедлив преход "все още не функционира пълноценно". "Той би могъл да има много голям смисъл, ако се фокусира върху цялостното развитие на дадения регион, а не да се раздават пари на парче", е мнението на експерта.
Попов смята, че би било разумно да се инвестира в инфраструктура, която да подпомогне бързата трансформация към новата индустрия - транспортна, електропреносна, образователна, експертна. "Това вече се случва, но много бавно", посочва той.
Следва пълният текст на интервюто:
Има ли конкретен повод за създаването на Фонда за справедлив преход?
- Фондът за справедлив преход е продукт на политически процес, който изкристализира в обявяването на Зелената сделка. Той трябва да спомогне за прехода във въглищните региони, за които се очакваше, че ще преживеят социален стрес в резултат на рязкото намаляване на въглищното електропроизводство, спада на въглищния добив и свиването на свързаните икономически дейности.
Къде започна първо да си прилага – в Европа и у нас в частност?
- Първите проекти бяха реализирани в Ирландия и Нидерландия. Те просто имаха проектна готовност. Полша е най-големият бенефициент от фонда и също започна рано. Тя беше добре организирана и имаше готови проекти. У нас нещата много се забавиха, защото политическият популизъм забавя признанието за неизбежната съдба на въглищата.
По време на Вашия втори мандат като министър на околната среда и водите и в качеството Ви на председател на консултативния съвет към Министерски съвет на Република България по Зелената сделка какви приложения имаше регламентът в България?
- Все още няма никакви реални реализации на проекти. Приехме пътната карта за нулево въглеродния преход, но тя се оспорваше в Народното събрание. Преходът у нас напредна значително, но той беше и остава движен главно от бизнес фактори, не от приети на национално равнище политики.
Вашето министерство на околната среда и водите включи ли се по някакъв начин в прилагането на регламента?
- Министерството на околната среда и водите няма пряка връзка с фонда извън стратегическата функция по отношение на климатичните политики у нас.
Как точно функционира Фондът за справедлив преход, специално за „Мини „Марица-изток“ – какъв конкретно е смисълът му в българските условия в контекста на замисъла му от страна на Европейския парламент?
- Все още не функционира пълноценно. Той би могъл да има много голям смисъл ако се фокусира върху цялостното развитие на дадения регион, а не да се раздават пари на парче. За подобен цялостен и интегриран подход настояваме от Института за устойчив преход и развитие, който беше създаден именно с цел да насочва посоката на прехода.
Разумно би било да се инвестира в инфраструктура, която да подпомогне бързата трансформация към новата индустрия - транспортна, електропреносна, образователна, експертна. Това вече се случва, но много бавно.
Кои са най-нуждаещите се от това финансиране региони в България и защо?
- Не бих казал, че има регион с остра нужда от финансиране. Бих обърнал въпроса: Кои региони имат най-добър шанс за развитие на новите индустриални технологии? Според мен това е „Марица-изток“. Именно там трябва да се насочи и финансовата, и политическата подкрепа. Така „Марица-изток“ може да стане един от най-динамичните индустриални региони в Югоизточна Европа. За съжаление, се бавим и може да изпуснем този шанс.
----------------------------------------------------------------------------------------
Юлиян Попов е старши политически съветник на „Стратегически перспективи“ (мозъчен тръст в Брюксел), член на Европейския съвет по външна политика, член на Международния консултативен съвет на Групата за енергийна политика (Energy Policy Group – Romania, неправителствен независим мозъчeн тръст в Букурещ). Заема два пъти поста министър на околната среда и водите на България (2013, 2023-24). Автор е на много анализи и статии в международни издания, посветени на европейската енергийна и индустриална политика.