Решението идва на фона на ескалиращ спор, след като правозащитна организация подаде жалба срещу въоръжените сили на Мианма.
Мианма е в дълбока криза от 2021 г., когато военната хунта свали избраното правителство, оглавявано от нобеловата лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи, отбелязва Ройтерс. Превратът предизвика масови протести срещу хунтата, които впоследствие прераснаха в гражданска война.
Миналия месец Организацията за защита на човешките права в щата Чин, Мианма, внесе жалба в Министерството на правосъдието на Източен Тимор, в която обвинява хунтата във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани след преврата през 2021 година.
През януари представители на организацията за защита на човешките права се срещнаха и с президента на Източен Тимор Жозе Рамос-Орта. Миналата година той изигра ключова роля в процеса по присъединяването на малката католическа държава към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), чийто член е и Мианма.
Организацията за защита на човешките права в щата Чин обясни, че е избрала да подаде жалбата именно в Източен Тимор, защото търсят държава членка на АСЕАН с независима съдебна система, както и страна, която би проявила разбиране към страданията на преобладаващо християнското население в щата Чин, заяви изпълнителният директор на организацията Салай За Ук.
Външното министерство на Мианма реагира остро, като определи действията на президента на Източен Тимор като напълно неприемливи. Според държавния вестник в Мианма ведомството е заявило, че подобно "непродуктивно взаимодействие на държавен глава на страна членка на АСЕАН с незаконна организация, насочена срещу друга държава членка, е изцяло недопустимо".
В началото на февруари Организацията за защита на човешките права в щата Чин съобщи, че след подадената жалба съдебните власти в Източен Тимор са започнали съдебно производство срещу военната хунта, включително срещу нейния водач Мин Аун Хлайн.
От своя страна външното министерство на Мианма заяви, че приемането на жалбата от страна на Източен Тимор и назначаването на прокурор по нея създават "безпрецедентна практика", водят до "негативни тълкувания" и засилват общественото напрежение.
Дипломатическият спор се развива в момент, когато армията на Мианма е под засилен международен натиск заради обвинения в геноцид спрямо мюсюлманското малцинство на рохингите. Делото се разглежда от Международния съд на ООН, като Мианма отрича обвиненията.