Намаляването на емисиите от метан може да забави възстановяването на озоновия слой, установиха учени

Намаляването на емисиите от метан ще забави климатичните промени, но може да забави и възстановяването на стратосферния озонов слой, съобщи електронното издание Юрикалърт, като цитира проучване на изследователи от Университета в Рединг, Великобритания. 
Данните показват, че намаляването на метана води до образуването на две други групи газове, които са по-ефективни за унищожаването на озона. Когато нивата на метан намалеят, газовете – халокарбони и азотен оксид – стават химически по-активни и разрушават озоновия слой по-бързо. Колкото по-значително е намаляването на метана, толкова по-бавно е възстановяването на озоновия слой, твърдят учените на базата на получените резултати от изследването.
Публикувано е в изданието Geophysical Research Letters. Според експертите възстановяването на озоновия слой може да бъде забавено, ако мерките срещу метана не бъдат съпътствани от продължителни действия и по отношение на други вредни газове.
„Резултатите не предполагат, че намаляването на метана е погрешно. Той е вторият по важност парников газ в резултат на човешката дейност след въглеродния диоксид. Неговото намаляване остава един от най-бързите начини за забавяне на климатичните промени, като има ползи и за качеството на въздуха“, казва д-р Джеймс Уебър от Катедрата по метеорология на Университета в Рединг и водещ автор на проучването.
Той допълва, че изследването показва, че текущите мерки за намаляване на емисиите на халогенирани въглеводороди и азотен оксид стават още по-важни, ако страните намалят и емисиите на метан. „Без тези допълнителни намаления ползите от ограничаването на емисиите на метан биха могли да доведат до нежелани последици за озоновия слой“, отбелязва изследователят, цитиран от „Юрикалърт“.
Озоновият слой се намира в стратосферата и се възстановява, след като страните се споразумяха да преустановят постепенно употребата на химикалите, които го увреждат, след подписването на Монреалския протокол през 1987 г. за озоноразрушаващите вещества.
Според проучването на учените от Университета в Рединг до 2100 г. общото количество озон в атмосферата би могло да бъде с 2,4 процента по-ниско при голямо намаляване на емисиите на метан в сравнение със сценарий без подобна мярка.
В резултат на това площта на сушата, изложена на най-високите нива на ултравиолетови лъчи, класифицирани като „екстремни“ от Световната здравна организация, може да бъде с 30 до 35 на сто по-голяма до 2070 г. Те се свързват със здравни проблеми за хората, се казва в публикацията.
Изследователите използват компютърен модел, който симулира атмосферата, океана и земната повърхност, за да проучат какво се случва с озоновия слой при различни нива на намаляване на емисиите на метан. Екипът анализира редица сценарии, обхващащи настоящия век – от реалистични краткосрочни съкращения до по-драстични намаления, използвани за проверка на надеждността на резултатите, пояснява „Юрикалърт“.