Мъка или радост след ликвидирането на лидера на “Хизбула” Хасан Насралла

Образът на Хасан Насралла като разделителна фигура и проводник на влиянието на Иран се очертава в коментари в някои арабски медии след ликвидирането му при целенасочен израелски удар по щаба на ръководеното от него ливанско шиитско движение “Хузбула” в южните предградия на Бейрут. 
Убийството на лидера на “Хизбула” Хасан Насралла е критичен момент, но е малко вероятно да разбие групировката, която остава вкоренена в по-широка идеологическа борба, пише във в. “Шорук” главният редактор на египетското издание Емад ал Дин Хюсеин.  
Част от арабите симпатизират на “Хизбула”, заради подкрепата ѝ за палестинската кауза, особено след включването ѝ в операцията “Потопът от Ал Акса” (нападението срещу Израел на 7 октомври, известно в страната като "Клането на Симхат Тора" - бел. ред.) на 8 октомври м.г. след нападението на палестинското движение “Хамас” в южен Израел и последвалата в отговор израелска военна операция в ивицата Газа. Други обаче виждат групировката като ирански посредник, преследващ сепаратистки цели в Ирак, Сирия и Йемен, посочва Хюсеин. По думите му по тази причина мнозина са празнували ликвидирането на Насралла. 
Според журналиста, независимо от мненията за него, Хасан Насралла е бил харизматична фигура и де факто лидер на Ливан със значителна роля в регионалните конфликти. С течение на времето обаче оръжията на “Хизбула”, първоначално предназначени за борбата срещу Израел, са използвани във вътрешни конфликти, най-вече през 2008 г. Това е довело до нарастващо напрежение между “Хизбула” и други политически партии и социални групи на фона на контрола от страна на формацията върху важни решения, включително избора на президент. 
Влиянието на Иран не е мотивирано от солидарност с арабите, а от желание за регионално господство, изтъква Хюсеин и добавя, че все пак Израел, подкрепян от САЩ, остава най-голямата опасност. 
В портрет на Хасан Насралла след убийството му в. “Нешънъл” го определя като “лидера на “Хизбула”, под чието ръководство групировката се превърна в растяща заплаха за регионалния мир.”
Емиратското издание припомня, че по време на мандата му, започнал през 1992 г., подкрепяното от Иран движение се превръща в най-мощната организация в Ливан. Тя значително увеличава арсенала си от ракети, модернизира военните си способности и принуждава израелските сили да се изтеглят от Южен Ливан през 2000 г. след две десетилетия на окупация. 
С Насралла начело “Хизбула” за първи път публично признава, че участва в конфликти извън границите на Ливан. След избухването на гражданската война в Сирия, той обяви през май 2013 г., че бойците му са се присъединили към силите на президента Башар Асад в битката срещу антиправителствените и екстремистки формации. 
Мнозина в Ливан обвиняват “Хизбула” за тежката криза, в която страната изпадна през 2019 г. Политическите ѝ опоненти заявиха, че ролята на групировката в Сирия и овладяването на управлението в Ливан са влошили отношенията с държавите от Персийския залив, които години наред са предоставяли финансова подкрепа за средиземноморската нация. 
Бъдещето на “Хизбула” след елиминирането на лидера ѝ е трудно да се предвиди, коментира кореспондентът на “Нешънъл” в Йордания Халед Якуб Оуейс. Изградената представа за непобедимостта на “Хизбула” започна да се разпада със систематичното ликвидиране на командир след командир. 
Убийството на Насралла обаче е удар по регионалното влияние на организацията, пише Оуейс. Голяма част от ликвидираните при удари в Ливан и Сирия командири имаха ключова роля в установяването на сферите на контрол на Иран в Сирия и поддържаха близки връзки с палестинското движение “Хамас” и други милиции в Ирак и Йемен, посочва журналистът. 
Смята се, че “Хизбула” е участвала в организирането на мрежа за разпространение на наркотици в Сирия и се е специализирала в производството на психостимуланта каптагон и амфетамини, пише още Оуейс. Предполага се, че са установени канали за трафик в Йордания, която служи като транзитен център за търговията с наркотици на Арабския полуостров. Според представители на служби за сигурност в региона размерът на тази търговия е няколко милиарда долара годишно, като от тях се облагодетелстват предимно “Хизбула” и други подкрепяни от Иран фракции.  
“Кръстникът е мъртъв,” казва пред “Нешънъл” генерал Сауд Шарафат, който е бивш служител на йорданското разузнаване. “Без Насралла за “Хизбула” предстои период на свиване.” Според него всички останали командири в Сирия и други страни, ще се върнат в Ливан, за да поддържат базата. 
“Смъртта на Насралла” e решаващ момент за размисъл за арабския свят, пише във саудитския в. “Араб нюз” Хани Хазаймех, който е старши редактор, базиран в йорданската столица Аман. Той смята , че трябва да се осмисли не само ролята на самия Хасан Насралла, но и да се осъзнае, че Иран, главният поддръжник на “Хизбула”, е ненадежден съюзник, чиито интереси рязко се различават от тези на по-широкия арабски и мюсюлмански свят. 
В продължение на десетилетия Иран се позиционира като защитник на правата на палестинците и водеща сила на съпротивата срещу Израел, изтъква анализаторът. Чрез пълномощници като “Хизбула” Техеран си осигури влияние в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен, твърдейки, че води борба срещу “западната и израелската агресия”. Зад фасадата на съпротивата обаче интересите на арабите и мюсюлманите “постоянно са жертвани на олтара на геополитическите амбиции на Иран.”
Най-голямата заплаха за Ливан са не само израелските бомбардировки, но потенциалният риск от нова гражданска война, пише в коментарна статия главният редактор на “Араб нюз” Файзал Абас. По думите му предвид вакуума в управлението, слабата армия и вълната от противоречиви емоции, предизвикани от разделителната фигура на Насралла, гражданският конфликт е сценарий, който не може да се изключи. “Трябва да помним, че за преданите си последователи Насралла беше герой и дори светец. За противниците си беше предател, който служи на интересите на Иран, а не на Ливан. В държава, която вече страда от фрагментираност, беззаконие и изобилие от оръжия такъв контраст между радост и скръб е рецепта за катастрофа”, обяснява Абас.  
Той изтъква, че голяма част от хората в Ливан няма да му простят, че е превърнал нацията в провалена държава, че е бил архитектът на убийството на премиера реформист Рафик Харири, както и за превземането на Бейрут със сила през 2008 г. Редица арабски държави все още поддържат ограничени отношения с Ливан, тъй като Насралла ръководеше износа към тях на наркотици, оръжия, бойци и радикална идеология, пише още Абас. 
“Освен от Израел, Ливан трябва да бъде защитен от самия себе си. Израел от своя страна трябва да помни, че само двудържавно решение ще гарантира сигурността му”, заключава журналистът.