Нави Пилай е един от най-големите защитници на международните правни принципи в наши дни, пише Норвежкият Нобелов комитет в изявление за медиите, в което представя портрет на тазгодишната лауреатка на Нобеловата награда за мир.
Нобеловият комитет заяви, че присъжда наградата за мир за 2026 г. на Пилай за нейните усилия в подкрепа на мира и международното право.
Пилай е завършила Университета в Натал в Република Южна Африка, а по-късно е учила в Харвардския университет в САЩ, където през 1988 г. получава докторска степен. През 1995 г. е назначена за съдия във Върховния съд на Република Южна Африка, отбелязва ДПА. След това заема поста председател на Международния наказателен трибунал за Руанда, съдия в Международния наказателен съд, а от 2008 до 2014 г. е върховен комисар на ООН по правата на човека. От 2021 до 2025 г. тя е председател на Независимата международна комисия за разследване на ООН относно окупираните палестински територии. Понастоящем Пилай е съдия в Международния съд по делото за геноцид срещу Мианма.
Ангажираността на Нави Пилай с универсалните правни принципи и нейният непоколебим морален компас са постоянен елемент от дългогодишната ѝ кариера, отбелязва Нобеловият комитет.
Докато работи като адвокат в Република Южна Африка, Пилай се изправя срещу дълбока структурна дискриминация, сегрегация и изключване. Ранната ѝ дейност е белязана от оказването на юридическа защита на активисти, противопоставили се на апартейда. Впоследствие тя става съдия и работи по някои от най-важните международни съдебни дела на нашето време.
В хода на исторически международни съдебни дела Пилай е показвала, че правните механизми могат да помогнат за предотвратяването на военни действия и насилие, отбелязва Норвежкият Нобелов комитет. Пилай също така е допринесла за укрепването на институциите на международното право. Нейната независимост, експертни познания и непоколебимост я превърнаха в един от най-уважаваните специалисти по международно право на нашето време, пише още в изявлението си Нобеловият комитет.
Първата Нобелова награда за мир е присъдена преди 125 години. Още тогава Норвежкият Нобелов комитет подчертава важността на решаването на конфликтите чрез международното право – тема, която остава в центъра на вниманието през цялата история на наградата за мир. Обхватът на международното право се разшири след Втората световна война, особено със създаването на институциите на ООН. Ключовото прозрение беше, че трайният мир трябва да се гради върху правни принципи, а не върху волята на силните или върху крехко равновесие на силите. След Втората световна война години наред бяха въвеждани допълнителни правни механизми, а динамиката се ускори още повече след края на Студената война.
Въпреки това международният ред, основан на правила, никога не е бил съвършен. Най-големите сили често са се измъквали от отговорност. На практика делата, заведени съгласно международното право, са водили до различни резултати в зависимост от това кой е извършителят и кой е жертвата, отбелязва Норвежкият Нобелов комитет.
Независимо от поста, който е заемала, Пилай винаги е подчертавала отговорността на отделните личности и на държавите да спазват върховенството на закона, продължава комитетът в Осло. Пилай също така е помогнала за определянето на редица норми и правни принципи.
Влиянието на Пилай се оказва решаващ фактор Международният наказателен трибунал за Руанда да отсъди, че изнасилването и сексуалното насилие може да представляват престъпление срещу човечеството, както и геноцид. В рамките на същото дело Пилай има съществен принос и за друг правен пробив: за първи път срещу подсъдим са повдигнати обвинения за подбудителство към извършване на геноцид само чрез разпространението на пропаганда.
Нави Пилай е една от най-големите защитнички на международните правни принципи в наши дни. Нейната забележителна кариера ни напомня за необходимостта да подкрепяме, укрепваме и разширяваме глобалното върховенство на закона. Ангажираността на Пилай към справедливостта и човешкото достойнство е източник на надежда и вдъхновение за всички, които се стремят да създадат по-мирен свят, пише в заключение Нобеловият комитет.