Дебат за нелегалната миграция ща има днес в Европейския парламент по искане на Европейската народна партия (ЕНП). В навечерието на дебата българският евродепутат от ГЕРБ и ЕНП Емил Радев изтъкна нуждата от запазване на европейския начин на живот и рисковете за сигурността, които поражда нелегалната миграция, като основни аргументи за поисканата дискусия.
Радев посочи, че от едно десетилетие темата с миграцията е особено тревожна за ЕС, като даде за пример скандинавските страни и в частност Швеция, където по думите му „се води пълномащабна война с взривове, с автоматично оръжие“ от банди, съставени от мигранти от първо или второ поколение.
Той се спря и на затрудненията, които среща ЕС при връщането на нелегалните мигранти в страните на произход и даде за пример Афганистан, който е отказал да приеме самолети с мигранти от Германия. „Ние трябва оттук нататък да използваме и езика на дипломацията и да въздействаме на тези държави, (…) трябва да направим така, че ЕС (да използва) и инструментите на търговията - не можем да даваме право на свободна търговия или преференции на страна, която на практика не спазва задълженията си да приема обратно нелегални мигранти. Не можем да даваме помощи на държави, които на практика пречат връщането на нелегалните мигранти“, заяви българският евродепутат.
Като друг проблем той посочи риска, който носи нелегалната миграция от промяна в европейския начин на живот. „Имаше призиви едва ли не коледните пазари да не са коледни, да са зимни пазари“, каза той и определи това като „пряк удар върху начина (ни) на живот“. „Европа има свои ценности. Да, вярно, ние помагаме на бягащите от войната, на тези, които имат нужда, но ние държим на своите ценности и искаме да живеем тук в Европа така, както сме живели столетия преди това“, заяви той.
Според него проблемът изменя и политическата картина, защото крайнодесни партии използват проблема и макар и да нямат решения за него, стават първи политически сили в редица държави членки на ЕС.
Като успех Радев посочи приемането на европейския Пакт за миграцията, който опростява административните процеси и съкращава на две-три седмици процедурата за проверка дали дадено лице има право на убежище или е икономически мигрант, който в трябва да бъде настанен в център от затворен тип по външните граници на Евросъюза. Той обясни, че сроковете за въвеждане на петте регламента, които съставят Пакта за миграцията, вече изтичат и „оттук нататък ние трябва да осигурим правилното им прилагане във всички държави членки“.
На въпрос дали Пактът за миграцията не създава рискове за държавите по външните граници на ЕС като България, Радев заяви, че страната ни има опит с центровете за мигранти от затворен тип и може да ги разшири при нужда. Той припомни обаче, че България в момента е с почти нулева миграция, инвестирала е много национални средства в охраната на една от най-тежките външни граници, тази с Турция, и е давана за пример в ЕС.
„Оттам нататък обаче, за съжаление, натискът през западнобалканския маршрут, през Средиземноморието е основен проблем и там трябва да се вземат редица мерки, за да не се допуска масова нелегална миграция“, каза българският евродепутат.