Писмо до Антонио Коща, политически коментари в кулоарите на две изложения и възсядане на бял кон - Джорджа Мелони отново е в медийния фокус

Италианският премиер Джорджа Мелони се озова в центъра на новинарския поток по няколко причини в последните два дни.
Вчера тя посети две изложения – изложението на двуколесни превозни средства, провеждащо се в панаирното градче на Милано – Ро, и конното изложение във Верона. В кулоарите им тя беше аплодирана и позира за селфита с други посетители на изложенията. Сред хората, пожелали да се снимат с нея, бяха и много младежи - в момент, в който младите хора в Италия протестират ежеседмично срещу високите разходи за живот, високите цени на горивата, инфлацията и високите наеми. Мелони благодари сърдечно на всички, които са засвидетелствали симпатиите си към нея по време на визитата й на двете изложения.
На конното изложение във Верона италианската министър-председателка се превърна и в истинска сензация, след като позира до бял кон, който накрая реши да възседне пред обективите на италианските фоторепортери и журналисти, отбелязват италиански медии, сред които АНСА, „Стампа“, „Република“, „Матино“ и др.
В кулоарите на двете изложения, които посети вчера, Мелони направи обаче няколко изявления, касаещи италианската политика и международната обстановка.
Първо тя упрекна журналистите, че непрекъснато се интересуват дали ще има предсрочни избори в Италия. По принцип изборите би трябвало да се произведат през есента на идната година, когато изтича петгодишният мандат на парламента на Италия и на правителството, встъпило в длъжност на 22 октомври 2022 г. Но в италиански медии се появиха спекулации, че Мелони ще поиска насрочване на изборите още през пролетта, след изнесеното заседание на Европейския съвет, което ще се състои в Рим.
Избързването с организирането на изборите през пролетта вместо през есента би поставило коалицията на Мелони в по-благоприятна позиция за този вот, тъй като към пролетта опозицията в Италия все още няма да е достатъчно консолидирана. В края на октомври италианските опозиционни партии дадоха заявка за подобна консолидация, но обявиха, че първични избори, на които ще бъде излъчен техният кандидат за премиер, ще се произведат едва през февруари догодина, припомня АНСА. Ако парламентарните избори в Италия бъдат организирани в края на март или през април догодина, опозиционният кандидат за премиер няма да има достатъчно време, за да укрепи позициите си като алтернатива на Мелони.
Вчера италианската премиерка коментира, че журналистите са обсебени от въпроса за дата на евентуални предсрочни парламентарни избори. „С нетърпение чакате да се махна. Но продължавам да работя“, заяви Мелони в кулоарите на изложението в Милано.
А в кулоарите на изложението във Верона италианската премиерка пък защити мерките за  бюджетна дисциплина, заложени в проектобюджета на Италия за идната година, и заяви, че тази линия не е само на министъра на икономиката и на финансите Джанкарло Джорджети, но и нейна собствена линия, посочва АНСА. По този начин тя отправи индиректно послание не само към опозицията, критикуваща мерките в бюджета, но и към своите коалиционни партньори в управляващата коалиция, които също имат някои възражения.
В Милано вчера Мелони за първи път коментира и изхода от междинните избори в САЩ, произведени на 3 ноември и приключили с поражение за Републиканската партия на Доналд Тръмп. Досега коментари на този вот бяха направени от външния министър на Италия Антонио Таяни. На 4 ноември той заяви: „Отношенията на Италия със САЩ няма да се променят след междинните избори. Ние винаги уважаваме волята на американския народ, независимо от всичко". По думите на италианския външен министър Рим остава стратегически партньор на Вашингтон. „Със същата лоялност и почтеност, с които сме работили с правителства, ръководени от президенти демократи или републиканци, ще продължим да работим и занапред, независимо кое правителство е на власт или каква е парламентарната ситуация", посочи още Таяни.
Опозиционните партии в Италия обаче побързаха да припомнят, че Мелони през цялата минала година заявяваше подкрепа за действията на Доналд Тръмп. Тя многократно се беше изказвала ласкаво и за милиардера Илон Мъск, налял огромни суми в предизборната кампания на Републиканската партия за междинните избори, които обаче не ѝ помогнаха да запази контрола върху американския Конгрес. В ласкавите си изказвания по адрес на Мъск Мелони дори го наричаше „гений“, който трябва да бъде ценен.
А в коментарите си в миналото по адрес на Тръмп тя изразяваше подкрепа за неговите усилия да сложи край на войните в Украйна и в ивицата Газа. Заради тези нейни позиции опозицията в Италия я набеди, че е част от движението МАГА (американски акроним на израза „Да направим Америка отново велика“) на Тръмп или че е тръмпистка. Тези обвинения срещу Мелони продължиха и след като в отношенията й с Тръмп настъпи разрив през март на настоящата година.
На 5 ноември външният министър на Италия Таяни заяви, че нито Мелони, нито той са били тръмписти или поддръжници на МАГА, припомня италианският всекидневник „Месаджеро". Таяни подчерта, че с Мелони са „консерватори", а самият той е последовател на бившия италиански премиер Силвио Берлускони. "Поддържането на отношения с републиканците не означава, че човек е „тръмпист". Никога не съм бил част от МАГА и никога няма да бъда. Никога! Мелони не е от МАГА. Тя е италиански и европейски консервативен лидер. Тя е представител на десницата, но не и на крайната десница", подчерта италианският външен министър. Той акцентира и че Мелони неведнъж е казвала "Не" на Тръмп. "И съдейки по реакцията му, мисля, че той не го прие особено добре", добави Таяни, визирайки основно отказа на Мелони да включи Италия във войната в Иран.
Вчера в кулоарите на изложението в Милано Мелони беше приканена от журналисти да коментира лично резултатите от междинните избори в САЩ и да отговори на въпроса дали сега е уместно човек да бъде тръмпист. В отговор на тези въпроси тя заяви „Не знам какво имате предвид. Аз за щастие съм мелонистка. Винаги съм била такава. Тази идея, че някой трябва да бъде друг, я оставям с удоволствие на левицата, която се забавлява с тези неща“, заяви Мелони, цитирана от „Фанпейдж“.
Във Верона пък Мелони коментира въпроса за кибератаките срещу гражданска инфраструктура в Европа от последните седмици. Тя визира сигналите за бомбени заплахи срещу самолети, които засегнаха и редица полети от и до летища в Италия, хакерските атаки, довели до повишаване на температурите в хладилници на супермаркети в редица европейски страни, а също и кибератаката срещу кръвна банка във Франция, посочва Франс прес.
Мелони разкритикува остро извършването на подобни атаки.  „Все още не сме в състояние днес да кажем дали всички тези атаки са свързани помежду си. Но всичките те несъмнено ни показват едно и също нещо – днес гражданските инфраструктури са взети на прицел“, каза Мелони, цитирана от италиански новинарски медии и от Франс прес.
Някои от заплахите за бомби, по-специално срещу самолети, излитащи или кацащи от италиански летища, бяха разпратени по имейл на италиански език и подписани с „Бойците на Мъжката държава“, припомнят АНСА, „Кориере дела сера“ и „Скай Ти Джи 24“. „Всички вие сте съучастници в един престъпен заговор. Затова ние искаме да ви унищожим. Вашият феминистки режим ще си спомня за това завинаги. Експлозията ще стане след 60 минути. Днес вашето небе ще бъде червено“, са гласели имейлите, подписани с „Бойците на Мъжката държава“, припомнят италиански медии и Франс прес. Такъв имейл е бил пратен и до летището в София, посочва френската агенция, която се е запознала с текста му.
„Мъжката държава“ е руско движение, дефинирано в Русия като екстремистко през 2021 г. и забранено от руските власти, припомня Франс прес.  Основателят на движението е Владислав Поздняков. Той е блогър и фитнес инструктор. Движението е създадено през 2016 г. първо в руската социална мрежа ВКонтакте.  Постепенно то придобива полуполитически характер с идеологията си, съчетаваща женомразство и национализъм, посочва Франс прес. Движението никога не е достигало особено голям мащаб и е било известно главно с кампаниите си за онлайн тормоз, преди през 2021 г. да бъде обявено за екстремистко от руските власти и съответно забранено. Според медийни публикации движението е оцеляло в интернет и впоследствие се е трансформирало в общност за подкрепа на руската военна офанзива в Украйна, започнала през 2022 г., припомня АФП.
Вчера в Телеграм Поздняков припомни, че откакто през 2021 г. движението му е било забранено в Русия, то просто е престанало да съществува.  „Онези, които днес организират провокации на територията на държавите от Европейския съюз от името на нашето движение, действат в собствен интерес“, подчерта той.  „Не че особено ме интересуват Европа, нейната сигурност или икономика. В действителност изобщо не ме интересуват, просто отговарям на въпросите на европейски журналисти“, обясни той.
Вълната от бомбени заплахи срещу самолети, летящи между европейски летища, основно на нискотарифни компании, както и кибератаките срещу хладилни системи на супермаркети в редица европейски страни и срещу кръвна банка във Франция, идват на фона на зачестяващите „хибридни атаки“ в Европа, които според властите на някои страни и според експерти и анализатори са свързани с Русия, а в отделни случаи и с Иран, припомня Франс прес.
Френската агенция коментира, че няма преки доказателства, които сега да свързват Москва с бомбените заплахи или атаките срещу хладилни системи в супермаркетите.
В средата на октомври в реч пред двете камари на парламента на Италия Мелони между впрочем предупреди относно войната в Украйна, че „случващото се в Украйна не остава само в Украйна“ и добави, че има ескалацията на руските хибридни атаки. „Хибридната заплаха вече се превърна в поредното „ново нормално“ на тази размирна епоха. Въпросът е, че хибридната война не се обявява и няма фронт. Това са дронове, които нарушават въздушното пространство на наши партньори и които прелитат над летища и бази в различни европейски страни. Това са повредените подводни кабели в Балтийско море; това са кибератаки срещу болници, пристанища и обществени администрации; саботаж на железопътните мрежи. Това са кампании за дезинформация, изградени с цел да разделят нашето обществено мнение, да дискредитират политически фигури, считани за врагове, и да повлияят на избори, стигайки до същински форми на манипулация на когнитивното пространство. Това е инструментализирането на миграцията чрез тласкане на мигранти към границите, превръщайки ги в оръжие за натиск“, заяви тогава Мелони. Тя призова за координиран европейски отговор в тази насока и прикани ЕС да не брани в тази насока само източния си фланг, но и южния си фланг. „Докато допринасяме за подкрепата на източния фланг, не можем да допуснем южният фланг да бъде изпускан от поглед“, заяви Мелони. Тя припомни, че Италия участва активно в защитата на източния фланг. Мелони предупреди, че „Да се защитаваш днес, не означава само да имаш танкове. Да се защитаваш означава една болница да продължи да работи дори и под кибератака; една електроцентрала да не изгасне; едно летище да не спира заради дрон. Да се защитаваш не е защита на някаква абстрактна идея за мощ. То е защита на ежедневието на гражданите“.
В четвъртък световните агенции между впрочем съобщиха, че Мелони е адресирала писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща относно това, че е нужно ЕС да излъчи представител, който да седи на масата на преговорите, на която ще се договаря краят на войната в Украйна и бъдещето на европейската архитектура по сигурността. В писмото Мелони осъди „хаотичния“ подход на европейските държави в преговорите за Украйна и призова ЕС да изясни кой говори от негово име, припомнят Франс прес, Ройтерс и АНСА.
Мелони разкритикува „роенето на срещи в различни формати, свързани с усилията за слагане на край на руската война в Украйна“. „Всичко това създава представа за нас като за хора, напълно лишени от авторитет при управлението на едно от най-сложните досиета, пред които са изправени нашите страни“, коментира италианският лидер. „Убедена съм, че всички си даваме сметка, че показвайки картина на една Европа, която действа разпокъсано, не правим нищо друго, освен да обслужваме интересите на онези, които искат тази война да продължи“, добавя тя.
Като примери за роенето на срещи за Украйна Мелони цитира в писмото си скорошните дискусии, провели се в Маями, в Осло и в Брюксел между представители на Украйна, ЕС, НАТО и няколко европейски държави, сред които Франция, Германия и Великобритания. Тя споменава и телефонния разговор от миналия месец между лидерите на Норвегия и Финландия - премиера Юнас Гар Стьоре и президента Александер Стуб, и руския президент Владимир Путин.
„Искам ясно да се отбележи, че няма да приема тази динамика и нямам намерение да стоя със скръстени ръце и да наблюдавам как тя се развива“, казва в писмото до Коща министър-председателката на Италия. „Задълбочаващото се състояние на объркване, с инициативи, които следват една след друга и се застъпват, няма да ни помогне нито с нашите партньори, нито с тези, които трябва да убедим да сложат край на една безсмислена агресия“, отбеляза тя.
В писмото Мелони подчерта, че лидерите на ЕС трябва да решат „веднъж завинаги кой сяда на масата за преговори от името на ЕС и с какъв мандат го прави“. Мелони поясни, че с тези свои призиви не настоява тя да е този преговарящ, но подчерта, че настоява темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС, която ще се проведе следващата седмица в Дъблин. Ако няма координация по въпроса кой ще говори от името на ЕС относно Украйна, то Европа ще бъде обречена на незначителна роля в преговорния процес, предупреди премиерката на Италия.
Писмото на консерваторката Мелони неслучайно беше адресирано до социалиста Коща. В състоялите се през октомври преговори между представители на Украйна, ЕС и САЩ в Маями от страна на европейските институции участва само Бьорн Зайберт, влиятелният шеф на кабинета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Педро Лурти, началник на кабинета на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, не бе поканен. В Маями отидоха и съветниците по национална сигурност на Германия, Франция и Великобритания, тоест от тесния европейски формат Е3, който едно време играеше ключова роля и в преговорите по иранската ядрена сделка.  После, когато на 20 октомври в норвежката столица Осло се състоя още един кръг от консултации за Украйна, Франция не беше представена, но пък присъства съветникът по националната сигурност на италианското правителство. Зайберт присъства и на тази среща, а човекът на Коща – Лурти, отново не беше поканен.
В отговор на писмото на Мелони председателят на Европейския съвет заяви, че е съгласен с това, че „Европа трябва да действа с последователност, единство и решителност“, предаде Франс прес. „Участието на ЕС трябва да бъде организирано по такъв начин, че да му позволи да предава ясно и единно послание, да защитава интересите си и да подкрепя Украйна“, каза Коща в писмо, адресирано до Мелони и разпространено от неговата канцелария. Председателят на Европейския съвет посочи, че в съответствие с европейските договори, „интересите на ЕС трябва да бъдат представлявани от неговите институции“. Коща увери Мелони, че ще включи въпроса в дневния ред на следващата среща на върха на лидерите на ЕС.
Ръководителката на европейската дипломация, естонката Кая Калас също заяви, че споделя позицията на италианския премиер, предаде Ройтерс. "Трябва да останем единни и ясно да заявим, че въпросите, по които Русия има искания, изискват и решения от страна на Европа. Ако сме единни в отправянето на това послание, тогава нашата позиция действително ще бъде взета предвид", каза Калас по време на посещение в Лисабон.
В началото на годината Мелони призова за назначаването на специален пратеник на ЕС за преговорите с Русия относно Украйна, но това предложение не срещна голям ентусиазъм сред държавите членки на Съюза. Подобен призив беше отправил между впрочем още в края на миналата година и френският президент Еманюел Макрон. В даден момент се заговори, че този преговарящ може да бъде бившият италиански премиер Марио Драги, който беше и ръководител на Европейската централна банка. Споменаваше се и името на бившия германски канцлер Ангела Меркел. Но всичко това не доведе до напредък, припомнят италиански медии и Франс прес.
Европа отдавна се стреми да играе по-важна роля в преговорите за слагане на край на войната в Украйна. Тези дискусии, които дълго време бяха в застой, бяха възобновени от Вашингтон и идната седмица в Абу Даби ще има нова тристранна среща между американски, руски и украински представители.
В речта си пред двете камари на италианския парламент през октомври впрочем Мелони отново беше засегнала именно темата за единен европейски глас в преговорите за Украйна. „В толкова сложен момент, в който много променливи убягват от нашия контрол, има поне едно нещо, което зависи от нас: да направим така, че Европа да не остане просто страничен наблюдател. Защото условията за мир, който засяга нашия континент, а следователно и нашата сигурност, не могат да бъдат написани без нас. Поради тази причина продължавам да настоявам 27-те държави членки да определят авторитетна фигура с мандат от всички, която да бъде способна да представи гласа на Европа на масата за преговори. И ако не се постигне консенсус около конкретно име, ние сме готови да разгледаме и други решения. Ако например Франция, Германия и Великобритания, в рамките на известния формат Е3, смятат, че могат да се справят сами по-добре, отколкото бихме могли всички заедно – а досега техният избор беше именно такъв – тогава нека поне го направят от името на всички и с официален мандат, даден от всички ни. За мен въпросът кой на коя маса седи е второстепенен. Вълнува ме от чие име седи на тази маса и какво отива да каже. Вълнува ме Европа да не действа разпокъсано, да не излага слабите си места пред онези, които имат интерес да подхранват разделението. Интересува ме Европа да говори с един глас. Защото Европа, която се разделя заради форматите на срещите, показва детинско поведение", заяви тогава Мелони и подчерта, че подобно разделение е "подарък, който Европа прави на Москва". „А подаръци на Москва в тези времена направихме вече достатъчно“, заяви тогава Мелони пред парламента на Италия.
Малко след като министър-председателката изрази тази позиция, в британския в. „Дейли телеграф“ се появи публикация, в която се посочваше, че тя е сред петимата кандидати, които сега са разглеждани за подходящи за ролята на преговарящ с Русия по украинското досие от името на ЕС. Останалите фигури в списъка били финландският президент Александер Стуб, чешкият президент Петър Павел, датската министър-председателка Мете Фредериксен и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, добави изданието. Общото между всички тези политици, е, че те заемат висши държавнически постове, а не са „лидери в пенсия", каквито са Драги или Меркел, упоменавани в миналото за евентуални преговарящи от името на ЕС по украинското досие.