"Време е да направим Европа отново велика". Това заяви в понеделник италианският вицепремиер, министър на транспорта и лидер на италианската крайнодясна партия „Лига“ Матео Салвини, цитиран от АНСА. Призивът му беше отправен в пост в социалните мрежи, в които той използва де факто призива MEGA (Make Europe Great Again) на милиардера и технологичен магнат Илон Мъск, който от 20 януари е и съръководител на службата за ефективност на федералната администрация на САЩ.
В същия ден, в който Салвини отправи този призив, цитирайки Мъск, другият италиански вицепремиер и външен министър, както и лидер на десноцентристката партия „Форца Италия“, Антонио Таяни заяви, че „планът MEGA“ на Илон Мъск не е проект за тази Европа, за която той лично бленува. Таяни каза, че той лично вярва в една федерална, народна Европа, която има юдеохристиянска душа. Той припомни, че освен че вярва във федерализма, той вярва и в суверенитета на Европа и подчерта, че също така е и италиански патриот. „Всеки има право на свои собствени идеи, но тези на Мъск (в неговия „План MEGA“) не са моите идеи“, каза още Таяни. Запитан от журналисти дали планът на Мъск може да се възприема за опасен, Таяни каза, че в една демокрация нищо не е опасно. „Мисля, че това са идеи, които трябва да бъдат дискутирани. Аз защитавам моите идеи и вече казах какви са те“, допълни италианският дипломат номер едно.
Двамата италиански вицепремиери и водещи фигури на италианската политическа сцена засвидетелстваха с думите си разногласията относно един проект, приписван на Илон Мъск и поостанал в сянка заради други американски планове, за които се говори оживено в последните дни. В медиите се коментират плановете на Тръмп за Украйна или за ивицата Газа, чиито контури започват да добиват форма след някои изявления на президента на САЩ, въпреки че редица елементи в тях продължават да са изпълнени с неяснота.
"Планът MEGA" за път беше споменат от милиардера в пост в социалната му мрежа „Екс“ в средата на януари. В типичен за Мъск стил постът не беше пропит с детайли. Мнозина съзряха, когато той се появи, леко преформулиране на лозунга от първата кандидатпрезидентска кампания на Доналд Тръмп MAGA (Make America Great Again), отбелязват „Бизнес инсайдър“ и Скай Ти Джи 24. С този преформатиран лозунг Мъск продължава да се меси в европейската политика, отбелязаха „Бизнес инсайдър“ и АНСА. А италиански медии коментираха, че противници на този подход на Мъск са побързали на свой ред да преформатират лозунга му MEGA, така че той да започне да гласи Make Elon Go Away, което в превод от английски означава: „Нека Илон да си отиде“, като тук се подразбира: „И да спре да се бърка в делата на Европа“.
На 1 февруари Мъск отново заговори за „Проекта MEGA“. Отново в лаконичен пост в „Екс“ той написа: „Хора от Европа, присъединете се към движението MEGA! Нека направим Европа отново велика!“, припомня АНСА. Именно два дни след този пост дойдоха и коментарите от страна на Таяни и Салвини.
Какъв е точно „Планът MEGA“ на Мъск все още не е ясно. Но е ясно, че Мъск смята, че трябва да има обновление на политическите елити в Европа, отбелязват АНСА и Скай Ти Джи 24. В аналитичен материал, публикуван в изданието „Ла Сестина“ на факултета по журналистика към Университета на Милано анализаторката Линда Тропеа също отбелязва, че засега Мъск не е представил никакви детайли и никаква програма във връзка с плана си. Но подхвърлените от него туитове относно такъв план, който ще върне величието на Европа, вече подпалиха дебата и след призива на Мъск към народа на Европа да се присъедини към „Движението MEGA“ социалните мрежи се изпълниха с коментари, сред които имаше и такива, приветствали инициативата на магната като свеж полъх на Стария континент.
В тази европейска стратегия на Мъск Германия се очертава първата политическа битка, допълва италианската експертка. В навечерието на предсрочните парламентарни избори на 23 февруари Мъск на няколко пъти заяви подкрепа за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ и за нейната лидерка Алис Вайдел. Днес тази партия е на второ място в допитванията с около 20 процента. И не само това, консерваторите, които се очертава да спечелят изборите, миналата седмица получиха подкрепата на „Вайдел и компания“ при гласуване в долната камара на парламента на необвързващо решение относно затягане на миграционната политика в страната. По този начин беше разкъсан санитарният кордон и разбита защитната стена около крайнодесните, коментираха ДПА и Франс прес. Наистина, когато беше същинското гласуване във връзка със затягането на мерките, законодателството не беше подкрепено, но не защото крайнодесните оттеглиха подкрепата си за консерваторите, а защото някои депутати от редиците на консерваторите не гласуваха, припомнят ДПА и Франс прес по темата. Впоследствие кандидатът на консерваторите за канцлер Фридрих Мерц увери, че негово бъдещо правителство няма да сътрудничи с крайнодесните, но тези уверения не успокояват избирателите в Германия и през уикенда в редица германски градове имаше протести срещу крайната десница. На демонстрацията в Берлин в неделя според данни на полицията да дошли 160 000 души, припомня Франс прес.
Ако традиционната изолация на крайнодесните в Германия приключи, то това би било една символична победа за „Плана MEGA“ на Мъск, коментира и анализаторката Линда Тропеа в изданието „Ла Сестина“. Това би направило Германия по-нестабилна, Европа по-крехка, а десницата в Европа все по-радикализирана, смята експертката.
В Европа освен в политиката Мъск води и друга открита битка – тази с Брюксел относно мерките за контрол върху големите технологични компании, посочва Тропеа. ЕС е единствената организация в света, която се опитва да наложи строги правила за защита на личните данни, до които имат достъп техногигантите, за регулиране на дейността им, за борба с монопола им, както и за данъчното им облагане. Мъск, подобно на други гиганти от Силициевата долина, като „Гугъл“, „Амазон“, „Мета“ и „Епъл“, съзира в тези мерки пречка за своите интереси. Брюксел разшири обхвана на своето разследване срещу „Екс“, водено от края на 2023 г., като поиска информация за алгоритмите, които регулират видимостта на съдържанието. Разследващите подозират, че компанията може да манипулира алгоритмите си по начин, който дава по-голяма видимост на публикации, свързани например с крайната десница, отбелязва Франс прес. Мъск обвинява ЕС в цензура и се дефинира като защитник на свободата на словото. Но рискът ЕС да отстъпи на този фронт е реален. Ако натискът от страна на суверенната десница и бизнес интересите на Мъск се обединят, може да станем свидетели на дерегулация, която ще облагодетелства властта на цифровите платформи за сметка на представителната демокрация и борбата с фалшивите новини, коментира анализаторката Линда Тропеа в изданието „Ла Сестина“.
Извън ЕС Мъск води още една битка в Европа – във Великобритания. Там технологичният магнат подложи на разнородни критики премиера лейбърист Киър Стармър. Критичното мислене на Мъск не подмина и онзи, който беше възприеман като негов естествен британски съюзник – Найджъл Фараж, лидера на радикалната десница „Реформирай Обединеното кралство“ и ключов фактор в Брекзит. На британския политически фронт Мъск изненада всички, като заяви подкрепа за десния екстремист Томи Робинсън, осъден по дело за оклеветяване на мигрант и от когото дори Фараж се дистанцира, припомня „Ла Сестина“.
Специализираното в областта на технологиите издание „Уайърд“ коментира, че „Движението MEGA“, за което говори Мъск, цели да обедини десни лидери в Европа, които вече са поели кормилото на властта в своите страни, както например Джорджа Мелони в Италия, която е премиер от две години и половина, с десни лидери, които имат аспирации да влязат в управлението на страните си, и с националистически движения от целия континент. На кои политици може да разчита Мъск за този план? В Италия това са Мелони, която беше единственият европейски лидер поканен и уважил церемонията по инаугурацията на Доналд Тръмп. На годишната си пресконференция на 9 януари Мелони на няколко пъти защити Мъск, като каза, че той не е заплаха за демокрацията за разлика, според нея, от Джордж Сорос, припомнят АНСА, РАИ Нюз и Скай Ти Джи 24. В Италия Мъск може да разчита и на Матео Салвини. В Германия Мъск може да разчита на Алис Вайдел, допълва „Уайърд“. Във Франция Мъск все още не е заявил директна подкрепа за крайнодесния „Национален фронт“ на Марин Льо Пен и Жордан Бардела. Той по-скоро засвидетелства интерес към по-радикалния политик Ерик Земур, лидер на крайнодясната партия „Реконкиста“, който присъства на церемонията по полагане на клетва на Тръмп.
Мрежата на Мъск в Европа обхваща и популистките лидери на Иберийския полуостров – Сантяго Абаскал, който е начело на испанската крайнодясна партия „Вокс“, и Андре Вентура, който е начело на португалската крайнодясна партия „ШЕГА!“. И Абаскал, и Вентура, присъстваха на полагането на клетва на Тръмп, пише „Уайърд“. В Белгия Мъск на няколко пъти препоства посланията на Том ван Грикен, лидер на ксенофобската партия „Фламандски интерес“. В Австрия Мъск гледа с добро око на Мартин Зелнер, новото лице на австрийската крайна десница и лидер на крайнодясното „Движение за национална идентичност“. В Полша, където правителството на Доналд Туск наложи бойкот на „Екс“ заради полемики относно нацизма, Мъск може да разчита на бившия премиер Матеуш Моравецки и на полския евродепутат Доминик Тарчински от партията „Право и справедливост“. В Словакия естествен съюзник на Мъск е премиерът Роберт Фицо, докато в Румъния това е кандидатът за президент Калин Джорджеску, който е проруски настроен и който дефинира като диктатори съдиите, анулирали първия тур на президентските избори миналата година заради предполагаема руска намеса в него. От Кипър Мъск получава подкрепата на евродепутата и бивш инфлуенсър в „ЮТюб“ Фидиас Панайоту, с когото са се запознали през 2023 г. От Унгария естествен съюзник на Мъск е премиерът Виктор Орбан, който първи използва лозунга MEGA още по времето на унгарското председателство на ЕС през втората половина на миналата година, коментира „Уайърд“.
Любопитното е, че в Италия бившият депутат от „Лига“, а днес част от партия „Форца Италия“ Марко Регуцони твърди, че той е измислил лозунга MEGA още преди една година, когато е представил своята нова асоциация, посветена на политически и културни дела и наречена „Републиканци“, съобщава сайтът „Малпенса 24“.
Вчера италианският президент Серджо Матарела, който е уважавана фигура в Италия от всички политически среди и течения и към когото неотдавна Мъск също изрази уважението си, отправи предупреждение срещу „новите феодали на третото хилядолетие“, които могат да се дефинират, според него и като „нови корсари“, предаде АНСА. Това беше възприето като завоалирана препратка към технологичните магнати, наричани често пъти и технологични олигарси. Това предупреждение Матарела отправи в реч пред учени и студенти в университета на Марсилия, във Франция, където получи титлата „доктор хонорис кауза“. Матарела заяви, че тези нови феодали на третото хилядолетие имат аспирации да получат господството в едно публично измерение, да управляват части от едно общо благо, каквото е киберпространството. Според италианския лидер аспирациите на тези нови феодали ги превръщат в почти узурпатори на демократичния суверенитет. В изказването си Матарела също така предупреди, че Европа трябва сега да решава дали да бъде протагонист. Той каза, че Европа трябва да си зададе въпроса дали иска да е обект на международни спорове, в които други упражняват влиянието си над нея или вместо това да стане субект в международната политика, който утвърждава ценностите си и собствената си цивилизация. Матарела призова ЕС да не се оставя да бъде притискан между олигархии и автократични режими и да се наслаждава на едно състояние, което той описа като „доволно васалничество“. Международните събеседници на Европа трябва да знаят, че в лицето на Европа те имат един солиден партньор, на когото може да се разчита в защитата на политиката на мира, на общия растеж, на човешките права, на демокрацията и на върховенството на закона. „Европа никога няма да предаде свободата и демокрацията“, заяви Матарела. Това изказване беше възприето в Италия като индиректно противопоставяне на все още неясния „План MEGA“ на техномагната Мъск.
Според анализатори вероятно повече подробности за този план може да се чуят на срещата в Мадрид на крайнодясното европолитическо семейство „Патриоти за Европа“, отбелязва „Ла Сестина“. Салвини също заяви, че на тази среща ще се заяви подкрепа за лозунга MEGA, предаде АНСА. Форумът, организиран от испанската крайнодясна партия „Вокс“, ще се проведе на 7 и 8 февруари, припомнят Франс прес и „Европейският нюзрум“. На него ще присъстват Орбан и Льо Пен. Австрия ще бъде представена от евродепутатът Харалд Вилимски от „Австрийската партия на свободата“, който е ръководител на делегацията на АПС в Европарламента.
„Патриоти за Европа“ е третото по големина европарламентарно семейство след това на Европейската народна партия и на „Социалисти и демократи“. То беше създадено миналия юни във Виена от Орбан, от лидера на АПС Херберт Кикъл и от бившия премиер на Чехия Андрей Бабиш, лидер на популистката чешка партия АНО. Днес наброява 84 евродепутати. В него влизат освен партиите на Орбан, Кикъл и Бабиш, и партиите на Абаскал, на Салвини, на Льо Пен и Бардела, на Вентура, както и нидерланската Партия на свободата на Герт Вилдерс, партията „Фламандски интерес“ и Датската народна партия. Към това семейство се присъединиха и отделни евродепутати от Чехия, Литва, Унгария и Чехия, припомнят Франс прес и „Европейският нюзрум“.
„Ла Сестина“ отбелязва относно срещата в Мадрид, че на нея ще присъстват Салвини, Вилдерс, Бабиш, Тарчински, Фицо, Джорджеску и Ван Грикен. Ще присъства и италианският премиер Джорджа Мелони, въпреки че нейната партия „Италиански братя“ не е част от „Патриоти за Европа“, а от „Европейски консератори и реформисти“, която е четвъртата група в ЕП. Мъск възприема Мелони като ключова фигура за превръщане на „Плана MEGA“ в конкретна реалност, посочва „Ла Сестина“. Самата Мелони, ползваща се доверието на европейските десници и поддържаща близки отношения с Мъск, би могла да се превърне в мост не само между САЩ и ЕС, както се говореше досега, но и в мост между евентуалното „Движение MEGA“ и институционалните върхове на ЕС, коментира анализаторката Линда Тропеа в изданието „Ла Сестина“.
Любопитното е, че тези очаквания към Мелони идват в момент, в който тя изчезна от важни събития в Италия. Вчера в италианския парламент водещите министри от правителството на Мелони – вътрешният министър Матео Пиантедози и правосъдният министър Карло Нордио – защитиха пред депутатите решението на Италия да освободи издирван от Международния наказателен съд либиец, заподозрян за насилие над затворници и мигранти в затвора „Митига“ в Триполи. Заради това освобождаване Мелони и двамата й министри са разследвани по сигнал, подаден от италиански юрист, а мигранти, които сега се намират в Италия казаха, че са били измъчвани лично от издирвания либиец. Сред тези мигранти е и 13-годишно момче, както и мигрант от Южен Судан. По време на заседанието в парламента министрите на Мелони защитиха действията на управляващите и прехвърлиха топката на отговорността на МНС, чието искане за ареста на либиеца не е било добре формулирано и в което е имало е редица неточности и грешки.
Опозицията обаче отправи остри критики към управляващите и най-вече към отсъстващата Мелони. Тя беше наречена „бягащ патриот“, който се крие от депутатите, когато те я призовават да даде обяснения по случая, обобщава АНСА. Бившият премиер и центрист Матео Ренци нарече Мелони страхливка и мекушава. „На пръв поглед човек си мисли за нея, че е желязната дама, но всъщност тя е силна със слабите и слаба със силните“, заяви Ренци. Бившият италиански премиер Джузепе Конте, лидер на „Движение 5 звезди“, определи оправдаващите се министри от правителството на Мелони като оневинители на един престъпник, издирван от МНС за предполагаеми убийства и изнасилвания. Конте каза, че Италия се е превърнала в пристан за престъпници. Лидерката на опозиционната Демократическа партия Ели Шлайн разкритикува Мелони, че е пратила двамата си министри да покриват нейните грешки. Тя гневно нарече Мелони не „председател на Министерския съвет“, както е нейната официална титла като премиер, а председател на „Съвет на страхливците“, използвайки близостта на звучене на думите „министерски съвет“ и „страхливец“ на италиански. Първата е consiglio, а втората coniglio, като в случая с втората дума първото й значение е „заек“, а второто „страхливец“, припомня АНСА.
Миналата събота ръководството на партията на Мелони се събра в Рим на заседание при закрити врата. На това заседание, според източници, Ариана Мелони, сестрата на Джорджа Мелони и политически секретар на нейната партия „Италиански братя“, е призовала съпартийците за отговорно поведение и за подкрепа за премиерката в светлината на разследването срещу нея, припомня АНСА. Ариана Мелони е направила тогава и паралел между ситуацията със сестра й и героя Фродо от любимата на Джорджа Мелони книга „Властелинът на пръстените“, припомнят АНСА и „Адженция Нова“. “Имам честа да бъда сестра на Джорджа Мелони, една велика жена, която постави италианците пред нейното семейство и пред себе си. Тя е нашият Фродо и ние сме последователите на Пръстена. Пръстенът е много тежък и ние трябва да й помогнем в усилието да го носи, дори когато не си го е сложила“, заяви тогава Ариана Мелони, като под пръстена тя визираше бремето на властта и лидерските отговорности. От това заседание Джорджа Мелони също отсъстваше след поредица от изявления миналата седмица, в които тя определи разследването срещу нея като действия на съдии от левоцентристите среди, докато нейни съпартийци определиха тези действия като реакция на съдиите на замислената от управляващите реформа в съдебната система, която в крайна сметка би довела до разделение на кариерите на съдиите и прокурорите, припомня АНСА. Вчера по време на изслушването на двамата министри на Мелони в парламента Рикардо Маджи, лидер на опозиционната проевропейска партия „Повече Европа“, се подигра с паралела, направен от Ариана Мелони между Джорджа Мелони и Фродо. Той нарече Мелони „Фродо, освободил злодея Саурон“, правейки паралел между издирвания от МНС либиец и злодея Саурон от „Властелинът на пръстените“.
И докато в Италия тече тази полемика, в Рим за кратко посещение беше братът на Илон Мъск – Кимбал, който е предприемач в ресторантьорския бизнес. Той се срещна с министъра на културата Алесандро Джули, с кмета на столицата Роберто Гуалтиери и със самата Мелони. Докато мнозина се питаха дали това не е поредният ход на Мъск да прокара „Проекта MEGA“ в Италия, след тези срещи беше съобщено, че фондацията на семейство Мъск ще инвестира 3 милиона евро в анализи на археологически находки от епохата на Римската империя. Стана ясно също, че самият Кимбал Мъск имал намерение да организира светлинно шоу с дронове по време на проява, наречена „Юбилей на тийнейджърите“, която ще се проведе през април в рамките на Юбилея на Римокатолическата църква. Кимбал Мъск обаче подал документацията за организиране на светлинното шоу не до когото трябва. Вместо да се обърне към архиепископ Рино Физикела, който отговарял от името на папа Франциск за организацията на Юбилея на църквата, Кимбал Мъск се обърнал към кардинал Мауро Гамбети, протойерей на базиликата „Свети Петър“, който бил известен с това, че подкрепя проекти за технологичното обновление на Църквата. Тази грешка при адресирането на предложението, допусната от Кимбал Мъск, му коствала участие в Тийнейджърския юбилей, пише АНСА.