Полша се стреми към строеж на обща ограда с балтийските страни и Финландия по границата с Русия и Беларус

Полша работи заедно с Литва, Латвия, Естония и Финландия за поставянето на обща ограда по границата с Русия и Беларус. Това съобщиха представители на полското правителство на срещи с журналисти, отразяващи дейността на ЕС и НАТО.
Варшава вижда в този проект, наречен “Източен щит”, възможност за съчетаване на способностите на ЕС и военнополитическия съюз, за да се противодейства на подривните дейности на Москва и Минск. Предвижда се проектът да бъде готов до 2028 г. и да струва на полския бюджет над два милиарда евро.
След началото на войната в Украйна Полша се видя принудена да затвори половината от 14-те гранични контролно-пропускателни пункта с Беларус заради притока на незаконни мигранти от тази посока (близо 30 хиляди за миналата година). Официалната статистика сочи, че най-голямата част от мигрантите, пристигащи на полската граница по този начин, са граждани на държави от Африка и Азия. Полските власти показват документи, които сочат, че мигрантите са извозвани до границата от беларуски граничари.
На ГКПП "Половце" по полско-беларуската граница, на около 200 км източно от Варшава, днес цари пълна тишина и няма никакво движение. Пунктът, открит през 1993 г., бе затворен от юни 2023 г. заради нуждата от затягане на граничната охрана. Преди оттук на ден са преминавали по около 4000 превозни средства, а днес районът е пресечен с метална ограда, висока пет метра и опасана с бодлива тел, и средства за наблюдение, включително камери за нощно виждани и датчици за засичане на температура и движение. Полската войска е повикана в помощ на граничарите, разположени нагъсто по близо 400-километровата полоса с Беларус.
Това, което виждате, не е театър и картината е такава всеки ден, уверява полският полковник Мариуш Ошалски. Той обяснява, че значението на оградата е изключително важно, тъй като това е граница на ЕС и НАТО, и по същество вододел между демократичния свят и авторитаризма.
Между 7 и 12 хиляди полски военни са включени в охраната на източната граница в последните месеци, показват правителствените данни.
Полша страда не само от опитите за незаконно проникване през границата, а и от разпространяването на дезинформация и от мащабни кибератаки. Един от примерите е от май миналата година, когато страницата на полската агенция по печата ПАП е хакната след кражба на парола на един от редакторите и на водещата страница е поместено съобщение, че в страната ще бъдат мобилизирани 400 хиляди мъже. За последните 12 месеца в страната са засечени над 4000 опита за кибератаки, уточнява генерал Станислав Чоснек от Генералния щаб на Полската армия.
Ген. Карол Моленда, началник на военните сили за борба с киберинцидентите, допълва, че фишингът също е част от усилията за дестабилизация на западните общества и се прилага с помощта на социално инженерство. Той добавя, че проектът “Източин щит” обхваща и границата на Полша с Украйна, основно в областта на противовъздушната защита. В останалата част по протежението на източната полска граница се прокопават противотанкови траншеи, поставят се бетонни блокове и се предприемат и други мерки, за които не мога да говоря открито, добавя той.
Полският вицепремиер и министър на отбраната Владислав Козиняк отчита, че досега страната му е подготвила 26 хиляди украински бойци и е готова да продължи обучението на допълнителни бройки. Ген. Моленда добавя, че 89 на сто от международната военна помощ за Украйна преминава през Полша и това прави неговата страна особено уязвима.