Когато президентът на Китай Си Цзинпин посети Унгария миналата седмица, той пристигна в едно от малкото места в Европейския съюз, където страната му се възприема като незаменим съюзник, а не като враг. В момента, в който си тръгна в петък, той беше сключил сделки за осигуряване на плодотворна почва за плановете на Китай за икономическо разширяване към Европа. След срещата с националистическия министър-председател Виктор Орбан в четвъртък, лидерите се обърнаха към малка група от избрани медии в унгарската столица Будапеща и обявиха създаването на „партньорство при всякакви метеорологични условия“, което ще постави начало на нова епоха на икономическо сътрудничество.
Докато повечето страни членки на ЕС полагат усилия да „защитят“ икономиките си от това, което се възприема като китайска заплаха, Унгария се движи в друга посока. Тя привлича големи инвестиции от Китай, вярвайки, че втората най-голяма икономика в света е основополагаща за бъдещето на Европа.
Си и Орбан не представиха конкретни споразумения след срещата си, но унгарският външен министър Петер Сиярто каза по-късно във видео, че е сключена сделка за унгарско-китайски железопътен околовръстен път около Будапеща, както и за високоскоростна ЖП връзка между столицата и международното летище.
Двете страни се споразумяха и за разширяване на сътрудничеството в „целия спектър“ на ядрената индустрия, посочи Орбан. Сключени са сделки и за подпомагане на Унгария от страна на Китай за изграждане на собствена мрежа от станции за зареждане на електрически автомобили и за изграждане на петролопровод между Унгария и Сърбия.
Жужана Вег, програмен асистент в "Германския фонд Маршал" и гостуващ сътрудник в Европейския съвет за външна политика, каза, че тези сделки са „ясен сигнал, че Китай вижда Унгария като ключов и доверен съюзник“ в ЕС, тъй като се опитва да промени строгата европейска политика за намаляване на риска.
Посещението на Си, написа Вег в изявление, показва, че унгарското правителство „остава безразлично към притесненията на съюзниците си и ще продължи да засилва двустранните си връзки с Китай, за да се позиционира благоприятно в това, което възприема като развиващ се многополюсен свят".
Подобна стратегия следва и Сърбия - южната съседка на Унгария, която също предлага широки възможности пред китайски компании за експлоатация на природните ресурси и осъществяване на големи инфраструктурни проекти.
Подобно на Орбан, сръбският президент Александър Вучич е изградил автократично управление, което избягва плурализма, ценен в по-традиционните западни демокрации - това прави и двете страни привлекателни за Китай, тъй като непрозрачните преки сделки помагат за премахване на бюрокрацията.
По време на посещението на Си в Сърбия миналата седмица той и Вучич подписаха споразумение за изграждане на „споделено бъдеще“, с което балканската страна стана първата в Европа, която се споразумя за такъв документ с Пекин.
Вук Вуксанович, старши изследовател в белградския Център за политика на сигурност, заяви, че интересът на Си към Сърбия отразява стратегията му за привличане на страни, които са по-малко ангажирани с водената от САЩ икономическа и политическа общност.
Споразумението на Си за „споделено бъдеще“ с Белград, каза Вуксанович, популяризира „китайската визия за международния ред - този, в който Китай е много по-силен, този, в който западните сили, най-вече САЩ, вече нямат възможност да диктуват дневния ред на другите“.
Китай наля милиарди долари в Сърбия под формата на инвестиции и заеми, особено в минната промишленост и инфраструктурата. Двете страни подписаха споразумение за стратегическо партньорство през 2016 г. и споразумение за свободна търговия през миналата година.
Въпреки че Сърбия официално иска да се присъедини към 27-членния Европейски съюз, тя постоянно се отдалечава от този път и някои от нейните споразумения с Китай не са в съответствие с правилата за членство.
Вучич е приятелски настроен към руския президент Владимир Путин, той осъди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но отказа да се присъедини към международните санкции срещу Москва.
Почестите, с които бе посрещнат Си от страна на Сърбия и Унгария, разтревожиха някои от техните западни партньори, които виждат нахлуването на Китай в региона като риск както за икономиката, така и за сигурността. Според Габриел Ескобар, пратеник на САЩ за Западните Балкани, Си избра да посети двете съседни страни, защото те "са отворени да предизвикат единството на евроатлантическата общност“.
"Ние предупреждаваме всички наши партньори и всички наши събеседници да бъдат много наясно с дневния ред на Китай в Европа", заяви Ескобар миналата седмица.
През февруари Унгария последва примера на Сърбия, като сключи споразумение за сигурност с Пекин, според което на китайски служители на реда ще бъде разрешено да помагат на унгарските си колеги в полицейски действия в Унгария. Правителството заяви, че служителите ще гарантират обществената безопасност сред китайските туристи и членовете на голямата китайска диаспора в Унгария.
Но критиците казват, че офицерите могат да бъдат използвани като продължение на еднопартийната държава на Си за упражняване на контрол върху китайската общност.
Тъй като Орбан задълбочи отношенията си с Пекин, той също беше ангажиран в продължителен конфликт с ЕС, който доведе до замразяване на милиарди от структурните фондове за Будапеща поради опасения, че Орбан е превзел демократичните институции и е злоупотребил с фондовете на блока. Тези пари не показват признаци да пристигнат скоро, а стремежът на Унгария към допълнителни китайски разработки показва, че нейното правителство "не предвижда възможността за финансиране на такива стратегически инфраструктурни проекти от фондовете на ЕС“, пише Вег.
Въпреки че притокът на китайски капитал е благодат за тътрещата икономика на Унгария, наличието на производствени обекти на територията на ЕС помага на Пекин да заобиколи скъпите мита и все по-протекционистичните политики на Европа. През декември Унгария обяви, че един от най-големите производители на електромобили в света, китайската BYD, ще отвори първата си европейска фабрика за производство на електромобили в южната част на страната и покани големи преки инвестиции в производството на батерии за електромобили. Такива инвестиции, каза Орбан в четвъртък, са това, което ще поддържа конкурентоспособността на Унгария в бъдеще, откъдето и да идват. "Концепцията, движеща унгарците, е, че искаме да спечелим 21-ви век, а не да го загубим“, каза той.
(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева, Светла Митева)