Общополитическите дебати на високо равнище в рамките на годишната сесия на Общото събрание на ООН винаги са пораждали глобален интерес, защото те са платформа за изява за лидери от цял свят. Особено в първите два или три дни от тези общополитически дебати вниманието е фокусирано върху лидерите на водещите страни, които в речите си засягат разнородни актуални теми, съобщават революционни неща, дават заявка за силни решения или отправят пламенни призиви. За много новоизбрани лидери именно платформата на общополитическите дебати на високо равнище е повод за първа голяма изява пред международната общност. Ето защо техните речи са следени с голям интерес. Речите на други лидери, завърнали се на власт, например Доналд Тръмп, също са очаквани с нетърпение. Изказванията на някои от честите оратори на общополитическите дебати като Еманюел Макрон пък са повод за анализ на еволюцията на мисълта и на позициите на тези лидери през годините им на управление.
По време на общополитическите дебати на високо равнище и на съпътстващите ги в кулоарите им срещи на върха обикновено се засягат най-горещите световни теми. Тази година сред тях се очертава да бъдат Украйна, Газа и палестинският въпрос като цяло, Иран, Сирия, Судан, мултилатерализмът, климатичните промени…. И докато журналистите правят прогнози какво ще се случи или няма да се случи на общополитическите дебати в Ню Йорк, в навечерието им от света на религията и на киното дойдоха няколко послания, отправени индиректно към лидерите от цял свят, които се събират в централата на ООН в Голямата ябълка.
На 13 септември във Ватикана приключи третото издание на форума, наречен "Световна среща на братството между хората". Проявата се организира от три години от фондацията с религиозна и духовна насоченост „Всички сме братя“, чието име идва от едноименна енциклика на покойния папа Франциск. Всяка година форумът "Световна среща на братството между хората" протича под различно мото. Тази година мотото на форума, продължил два дни, беше особено актуално – „Милост за света“, отбелязва католическата новинарска агенция „Католик нюз“. Това мото идва в момент на продължаващите войни в Украйна и в Газа, на още много конфликти по света, както и на промени в баланса на силите в международната общност и на предизвикателства пред основания на правила световен ред и пред мултилатерализма.
Третото издание на форума "Световна среща на братството между хората" събра във Ватикана над 500 участници, сред които нобелови лауреати, учени, културни дейци, технологични експерти и еколози, които в 15 дискусионни панела обсъждаха такива теми като мира, грижата за планетата ни, въздействието на новите технологии и бъдещето на човечеството. Форумът приключи с голям концерт на 13 септември на площад „Свети Петър“ във Ватикана с участието на Андреа Бочели, Фарел Уилямс, Карол Джи, Джон Леджънд, Дженифър Хъдсън и др. Сред участниците в концерта беше и иракската язидка Надя Мурад, която е и нобелова лауреатка за мир и отправи призив за край на войните и на насилието по света.
Концертът стартира с внушителен светлинен спектакъл в небето над Ватикана, по време на който 3000 дрона „изрисуваха“ над базиликата „Свети Петър“ различни картини, сред които лика на папа Франциск, стенописа на Микеланджело „Сътворението на Адам“, скулптурата на Бернини „Пиета“ и иконата с Богородицата, наречена „Спасението на римския народ,” намиращата се в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Това беше първо по рода си подобно шоу с дронове във Ватикана, коментира „Католик нюз“. Шоуто с дронове беше и най-голямото представено досега в Европа, посочва и „Нешънъл джиографик“. То беше осъществено с разрешението на Светия престол от компанията „Нова Скай Сторис“ на Кимбъл Мъск, който е брат на милиардера Илон Мъск. Зрелищният спектакъл в небето над Ватикана показа как дроновете може и трябва да бъдат използвани за създаване на нещо красиво във време, в което безпилотните апарати играят водеща роля във въоръжените конфликти по света.
Няколко дни преди това събитие, във Венеция приключи тазгодишното издание на Венецианския кинофестивал, известен като Венецианската мостра. По традиция с него се открива сезонът на кинофестивалите и на филмовите награди и на него се представят премиерно филми със силни политически и социални послания, отправени малко преди общополитическите дебати на високо равнище на годишната сесия на Общото събрание на ООН.
Тази година Венецианската мостра не изневери на тази традиция. Майсторката на филмите с политическа тематика, носителката на редица престижни отличия, в това число и награда „Оскар“ за най-добър филм и режисура за „Войната е опиат“, американката Катрин Бигълоу участва в конкурсната програма на феста във Венеция с нова политическа продукция, озаглавена „Къща от динамит“. Филмът разглежда една особено актуална тема – тази за ядрената заплаха. Във филма ракета с ядрена бойна глава е насочена срещу голям град в САЩ и никой не знае кой я е изстрелял, пише Би Би Си. Сюжетът на продукцията беше дефиниран от филмови критици като много по-смразяващ от сюжета на филм на ужасите. Самата Бигълоу разказва, че чрез продукцията си иска да породи дискусия за ядрените оръжия, отбелязва Асошиейтед прес. Като начало първо за оръжията в САЩ, за това кой ги охранява, за това какво би се случило, ако се окаже, че ядрен удар по територията на САЩ е неизбежен. Филмът обаче е замислен да покаже и, че целият свят всъщност е една къща от динамит, която би могла да се взриви. Това послание е особено актуално в момент на ескалиралото напрежение заради Украйна между Русия, притежаваща ядрени оръжия и Запада, съставляван от страни като САЩ, Великобритания или Франция, които също имат ядрени арсенали. В допълнение Северна Корея и Иран, които са съюзници на Русия, също работят по ядрени програми, а ядрените сили Индия и Пакистан по-рано през годината влязоха в краткотрайна конфронтация. Нараства и военната мощ на Китай, който също е съюзник на Русия и който също има ядрени оръжия. На фона на тези заплахи се заговори вече не за ядрено разоръжаване, а за разширяването на ядреното възпиране. Конфликтът в Украйна освен това се развива и в райони с ядрени централи, което поражда опасения и от друг тип ядрена катастрофа. На фона на всичко това продукцията на Катрин Бигълоу въпреки че не спечели никаква награда във Венеция, има отрезвяващо въздействие и отправя силно послание към онези, които взимат решенията за ядрените оръжия.
Един от лидерите на страни, притежаващи ядрени оръжия, е президентът на Русия Владимир Путин. А един от филмите в конкурсната програма на Венецианската мостра беше „Магьосника от Кремъл“ на френския режисьор Оливие Асаяс с актьора Джуд Лоу в ролята на Путин. Филмът е адаптация на едноименната книга на италианския есеист и политически анализатор Джулиано да Емполи, бивш съветник по културните въпроси в кметството на Флоренция, основател на италианския мозъчен тръст „Волта“ и преподавател по сравнителна политика в Института за политически изследвания в Париж. Книгата на Да Емполи „Магьосника от Кремъл“ е негова дебютна творба, публикувана първо на френски език и донесла на италианеца през 2022 г. голямата награда за роман на Френската академия и френската литературна награда „Оноре дьо Балзак“. Романът на Да Емполи, както и филмовата адаптация по него на Оливие Асаяс, се фокусират върху трансформацията на Русия, от разпадането на СССР през 1991 г. до инвазията в Крим през 2014 г., отбелязва Франс прес. По-специално фокусът пада върху Путин, който е начело на руските държавни дела от 2000 г. Продукцията обаче не се ограничава да бъде само разказ за възхода във властта на един непознат в началото лидер, превръщащ се постепенно в брутален автократ и налагащ малко по-малко един авторитарен режим в Москва, коментира Франс прес. Творбата, подобно на книгата, от която е адаптирана, се спира и върху кариерата на Владислав Сурков, съветника в сянка на Путин, смятан за Сивия кардинал на Кремъл, отбелязва Франс прес. В романа на Да Емполи и във филма на Асаяс Сурков е представен под формата на фиктивен персонаж, наречен Вадим Баранов. „Магьосника от Кремъл“ се опитва да хвърли светлина върху механизмите на властта в Русия и върху духа за реванш над Запада, който витае из коридорите и кабинетите в Кремъл, отбелязва Франс прес.
На кинофестивала във Венеция продукцията беше в конкурсната програма, но не успя да грабне нито наградата за най-добра мъжка роля, нито наградата за най-добър филм, режисьор или сценарий. Въпреки това филмът породи много размисли относно президента на Русия в момент, в който той започна да излиза от международната изолация, последвала руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и да се появява по събития и срещи на високо равнище, основно в страни съюзници на Русия. В допълнение след поредица от телефонни разговори на Путин с президента на САЩ Тръмп в средата на август между двамата лидери се състоя историческа среща на върха в Анкоридж в Аляска, от която се очакваше пробив в постигането на прекратяване на огъня в Украйна, но след която голям напредък в тази насока не се забелязва и Тръмп многократно изрази разочарованието си от Путин.
Геополитическото разбъркване на картите в последните няколко години и появата на лидери, които са привърженици на едностранните действия в много отношения, породи и глобалния въпрос какви трябва да са съвременните лидери. На този въпрос отговор се опитва да даде филмът, с който беше открита Венецианската мостра, а именно „Помилване“ на италианския режисьор и лауреат на множество филмови награди Паоло Сорентино с участието на Тони Сервило в главната роля. Продукцията ще бъде прожектирана у нас на 24 октомври след наградната церемония на българския кинофестивал „Синелибри“, а специално за българската премиера на филма в София ще дойде и самият Тони Сервило, участвал общо 7 пъти във филми на Сорентино.
Във Венеция филмът „Помилване“ получи наградата „Купа Волпи“ за превъплъщението на Сервило в ролята на измисления италиански президент Мариано Де Сантис. Въпреки че режисьорът Соретино казва, че филмът му не е портрет под прикритие на конкретен италиански държавен глава, някои филмови критици направиха паралел между екранния президент в „Помилване“ и настоящия президент на Италия Серджо Матарела или един от предишните италиански президенти Оскар Луиджи Скалфаро, отбелязва „Гадзетино“. Други намират прилика между екранния лидер Мариано Де Сантис с италианските президенти Джорджо Наполитано и Карло Адзелио Чампи. Екранният президент в „Помилване“ е вдовец, а някои от задълженията на първа дама до него се изпълняват от дъщеря му, както е в случая с Матарела. Персонажът, създаден от Сорентино, е християндемократ, католик, юрист по образование подобно на много от държавните глави, които Италия е имала. Според Сорентино неговият екранен президент се отличава с авторитет, чувство за отговорност, мъдрост, с това, че е като сигурен пристан за страната си в бурните води на несигурното съвремие – един пожелателен събирателен образ за това какви би трябвало да са лидерите на 21-и век. Същевременно президентът във филма на Сорентино си оставя и обикновен човек със своите съкровени поводи за радост и тъга, със своите отколешни приятели, с които споделя мигове на хумор и смях, със своите лични терзания, но всичко това по никакъв начин не вреди върху изпълнението на неговите президентски задължения. В продукцията на Сорентино президентът не е лидер на страна във война или на страна в изолация, той лидер в края на мандата си, изправен не пред извънредни кризи, а пред предизвикателства от социално значение – дали да обнародва закон за евтаназията и дали да помилва двама души, отнели живота на партньорите си. Екранният президент на Сорентино е и държавник, който изпитва любов към правото, към институциите, към един определен начин за водене на политика и към задачите, които е призван за изпълнява, отбелязва „Гадзетино“. Но той е и човек, който изпитва съмнения относно действията, които трябва да предприеме като държавник, като тези съмнения се основават на идеология, докато в съвременната политика много често се срещат властимащи, които действат със сигурността на ексцентриците, казва Сорентино, който през годините е печелил с продукциите си италианските филмови награди „Давид на Донатело“ и „Сребърна лента“, наградата на журито на кинофестивала в Кан, Европейската филмова награда и наградите „Оскар“ и „БАФТА“ за чуждоезичен филм. Един лидер-ексцентрик няма как да бъде пристан за страната си в бурни времена, а камо ли да бъде пристан на стабилността за международната общност – едно послание, което Сорентино се надява, че ще достигне до световните лидери чрез филма му "Помилване".
Безспорно хит на Венецианската мостра обаче беше филмът на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, учила творческо писане и кинематографично изкуство във Франция. Първоначално тя заснема късометражни филми, но после се посвещава на пълнометражното кино, редувайки фикция с документалистика. С филмите си тя се фокусира върху наболели теми, като имиграцията, радикализацията на мюсюлмански момичета или груповото изнасилване на млада жена от полицаи. В актива си има награди от международни кинофестивали. Печелила е и френската филмова награда „Сезар“ за документален филм.
Във Венеция тази година тунизийката представи филма „Гласът на Хинд Раджаб“, който предизвика 23-минутни овации сред зрителите. Филмът е зловещо напомняне за войната в Газа и за нейните жертви сред цивилното население. Вдъхновен е от действителна история – смъртта на 6-годишното палестинско момиче от Газа Хинд Раджаб, обобщават Ройтер, "Скай Ти Джи 24" и Франс прес. Малката Хинд се опитва да избяга на 29 януари 2024 г. заедно с роднини от град Газа. Колата, с която семейството пътува, попада под три вълни на обстрел. След първата вълна оцеляват само Хинд и 15-годишната й братовчедка Лаяна, която се свързва с центъра за спешна помощ на палестинския „Червен полумесец“. Докато тя моли за помощ, следва нова вълна от изстрели, от която оцелява само Хинд. Часове наред тя прекарва на телефона в разговор с оператори от центъра за бърза помощ на „Червения полумесец“, които се опитват да й вдъхнат кураж, докато полагат усилия да издействат разрешение от КОГАТ (координационната служба към израелското правителство, която се занимава с въпроси, касаещи цивилните в палестинските територии - бел. "Скай Ти Джи 24") да изпратят линейка до мястото, на което се намира детето, за да го спасят. След като най-накрая такова разрешение е дадено, линейка се отправя към мястото с двама палестински служители на „Червения полумесец“. Но телефонната връзка с малката Хинд и с двамата служители е прекъсва внезапно. Телата им са намерени едва на 12 февруари 2024 г., като колата, в която Хинд е пътувала е открита надупчена от куршуми, а линейката, запътила се да й окаже помощ, е овъглена.
Записите от разговора на ужасената Хинд с оператори от центъра за спешна помощ на „Червения полумесец“ се завъртат в интернет пространството и когато Каутер Бен Хания попада на тях, тя е потресена и веднага се захваща да направи филм за детето. Режисьорката провежда и продължителни разговори с майката на Хинд и с хората, които са били от другата страна на телефонната линия в последните часове от живота на детето. „Виждаме, че навсякъде по света, медиите представят загиналите в Газа като странични жертви. Мисля, че това е дехуманизиращо и ето защо киното, изкуството и всички форми на изразяване са толкова важни, за да дадат глас и лице на тези хора“, казва Бен Хания, цитирана от Франс прес и Ройтерс. Филмът й за малката Хинд Раджаб е продуциран от редица холивудски знаменитости, сред които Руни Мара, Хоакин Финикс, Алфонсо Куаро, Джонатан Глейзър и Брад Пит. Той ще представи и Тунис в надпреварата за номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Филмът е включен и в програмите на кинофестивалите в Торонто, Сан Себастиан и Бусан. Във Венеция той донесе на създателите си голямата награда на кинофестивалното жури „Сребърен лъв“.
Израелската армия отрича да е отговорна за смъртта на Хинд и на нейните близки, пишат Ройтерс, Франс прес и „Скай Ти Джи 24“ . Пред Франс прес представител на армията заяви, че обстоятелствата около смъртта на детето все още се проучват. Няколко журналистически разследвания, извършени с помощта на сателитни и балистични анализи, обаче посочват израелските военни като отговорни за смъртта на детето, на роднините му и на хората от „Червения полумесец“, опитали се да спасят Хинд, допълва „Скай Ти Джи 24“. Ройтерс също коментира, че независими разследвания са поставили под въпрос версията на израелските сили, че не са отговорни за смъртта на детето и близките му. Последващ доклад на ООН заключаваше, че израелските сили носят отговорност за това, допълва агенцията.
Войната в ивицата Газа се разгоря след безпрецедентната атака от 7 октомври 2023 г., когато „Хамас“ атакува Южен Израел и изби 1219 души, припомнят световните агенции. Въоръжените нападатели взеха и 250 души за заложници и ги отведоха в Газа. Някои от тях бяха освободени по време на кратковременни периоди на прекратяване на огъня. Но близо 50 души липсват, като израелската армия смята, че от тях 25 вече не са между живите. Войната в Газа, последвала тази кървава атака, отне живота и на над 60 000 палестинци, според данни на палестинските здравни власти, които са под контрола на „Хамас“, обобщава Франс прес.
По повод представянето на Венецианската мостра на филма за Хинд Раджаб световните агенции коментираха, че той повдига един фундаментален въпрос, който създателите на филмовата творбата се надяват, че ще бъде чут и от световните лидери. А въпросът е: „Как стигнахме дотам, че да оставим едно дете да моли за пощада на живота му?“. Този въпрос беше ясно формулиран по време на представянето на филма във Венеция от Саджа Килани, една от актрисите в продукцията, пише Ройтерс. „Никой не може да живее спокойно, докато дори едно дете някъде по света е принудено да се моли за оцеляване“, допълва актрисата. А майката на Хинд Раджаб изразява надежда, че филмът за нейното дете ще допринесе за спирането на опустошителната война в Газа и за спасяването на живота на други деца в палестинския анклав, обобщава Франс прес.
По повод представянето на филма за малката Хинд на Венецианската мостра западни медии припомниха също така и за трагедията с двете малки момчета от израелското семейство Бибас, които заедно с техните родители бяха взети за заложници по време на нападението от 7 октомври 2023 г. и отведени в Газа. Там малките Кфир и Ариел Бибас, които бяха съответно на 9 месеца и на 4 години, когато бяха похитени, и майка им Шири загинаха, а телата им бяха върнати на техните близки през февруари на настоящата година, около 20 дни след като главата на семейството – Ярден Бибас, беше освободен от похитителите си, припомнят „Таймс ъв Израел“, Би Би Си и „Ню Йорк таймс“. „Хамас“ и Израел си размениха обвинения за това кой е отговорен за смъртта на тримата членове на семейство Бибас, като „Хамас“ каза, че те са загинали при израелски обстрел по Газа, а Израел заяви, че похитителите са ги убили.