Италия се сдоби с 13-и национален празник благодарение на инициатива на управляващите десноцентристи. В края на лятото правителството на италианския премиер Джорджа Мелони предложи на 4 октомври официално да се празнува Денят на Свети Франциск. След два вота в двете камари на парламента на Италия решението беше прието и миналата седмица законопроектът, с който от догодина се въвежда новият празник, беше подписан и от президента Серджо Матарела, припомнят италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“, и „Ти Джи Ком 24“.
Денят на Свети Франциск е в чест на Свети Франциск от Асизи. Догодина Италия ще отбележи 800 години от смъртта му. Роден в Асизи предполагаемо през 1181 или 1182 г. и починал в нощта на 3 срещу 4 октомври 1226 г., Франциск от Асизи, чието светско име е Джовани ди Пиетро Бернардоне, е потомък на заможно семейство. Той изоставя материалните блага и се обрича на бедност и на живот, посветен на бедните, на страдащите и на уязвимите духовно и физически. Основава Францисканския орден. Канонизиран е две години след смъртта си от папа Григорий Девети през 1228 година. Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Именно името Франциск в чест на Свети Франциск избира първият аржентински папа Хорхе Берголио през 2013 г., когато става папа. Свети Франциск е модел за подражание и за първия светец от поколението на милениалите Карло Акутис, канонизиран на 7 септември през настоящата година.
В Италия празникът на Свети Франциск се е отбелязвал официално от 1958 г. до 1977 г., след което е отменен като част от мерки за увеличаване на производителността и за бюджетни икономии. Сега връщането на празника се прави с цел отдаване на почит на ценностите, които Свети Франциск е защитавал, а именно мира, братството и защитата на околната среда. „Този официален национален празник ще бъде възможност за отдаване на почит на един изключителен мъж и повод за напомняне всяка година кои сме и какво ни обединява“, се казваше в изявление на италианския премиер Мелони по повод новия празник. В допълнение с празника ще се отдава и почит и на папа Франциск, починал на 21 април, както и на Карло Акутис, починал от скоротечна левкемия, когато е само на 15 години през 2006 г.
Италия имаше досега 12 национални празника, на които животът обичайно спира. Сред тях са класическите Рождество Христово (25 декември) и Възкресение Христово. Италианците не работят и на Успение Богородично (15 август), на Богоявление (6 януари), на празника на Свети Стефан (26 декември), Деня на Вси Светии (1 ноември) и на Деня на Непорочното зачатие (8 декември). Италианците почиват и на 2 юни, когато се пада Денят на Републиката, който е в чест на референдума от 1946 г., на който жителите на Апенините избират да живеят в република, а не в монархия. Италианците почиват и на 25 април, когато се отбелязва Денят на освобождението на Италия през 1945 г. от нацистка Германия и от фашисткия режим на Италианската социална република. Подобно на целия свят италианците почиват и на 1 май, когато е Международният ден на труда. Почивен ден е естествено и Нова година (1 януари), а също и понеделникът след Великден, празнуван в 50 страни по света.
От догодина, когато вече ще е в сила новият закон, приет тази година, ще се празнува официално и 4 октомври – Денят на Свети Франциск. Правителството смята, че празникът ще струва на страната около 10 милиона евро. На толкова се изчисляват разходите, които държавата ще направи, за да плаща извънреден труд на здравните работници и на силите на реда, които ще дежурят на празничния 4 октомври. Тази прогноза обаче не отчита колко ще изгуби Италия от още един ден, в който производството ще спре от догодина, отбелязва Ройтерс.
Обичайно когато официален празник се пада в близост около уикенда, в Италия властите взимат решение да слеят празника с уикенда и така се получават така наречените „празнични мостове“. През това време производителността спира, но пък печели туризмът, защото много италианци използват тези удължени празнични периоди, за да отидат в други области на страната или да пътуват зад граница.
В ярък контраст с Италия нейната съседка Франция далеч не мисли за увеличаване на съществуващите там 11 национални празника, отбелязва Ройтерс. Франция почива на Нова година, на Рождество Христово, на Възкресение Христово, в понеделника след Великден, на Успение Богородично, на Свети Стефан, в Деня на Вси Светии, на 11 ноември и на 8 май, когато се отбелязват съответно краят на Първата и на Втората световна война, както и на Международния ден на труда и на националния си празник (14 юли), когато се отбелязва превземането на Бастилията, смятана в миналото за символ на кралската власт.
През лятото правителството на тогавашния френски премиер, центриста Франсоа Байру обаче предложи два от официалните празници да отпаднат, за да се увеличи производителността и да се направят бюджетни икономии. Предложението визираше конкретно понеделника след Великден и 8 май, припомнят френски медии, сред които Франс прес, „Франс 24“, „Уест Франс“ и „Паризиен“. Според Байру тази мярка щеше донесе на бюджета 4,2 милиарда евро на година.
Предложението, съчетано с още мерки за строги икономии, планирани от Байру за бюджета му за 2026 г., в крайна сметка доведе до падане на правителството на центриста и до нова политическа криза в страната. Номинираният да състави ново правителство макронист Себастиан Льокорню веднага обеща, че идеята да се премахват двата национални празника отпада и ще се търсят други решения за закърпване на бюджетния дефицит, припомнят френските медии.
И Италия, и Франция имат проблеми с държавния дълг и с бюджетния дефицит. Дългът на Италия е 135 процента от нейния БВП, а този на Франция е 113 процента от нейния БВП, припомня радио „Франс енфо“. Италия очаква за тази година бюджетния й дефицит да е около 3-3,1 процента от БВП, след като първоначално беше прогнозирала, че той ще е 3,3 процента от БВП. Миналата година бюджетният й дефицит беше 3,4 процента от БВП, припомня „Евронюз“. Бюджетният дефицит на Франция през 2024 г. достигна 5,8 процента от нейния БВП. За настоящата година прогнозите са той да е 5,5 процента от БВП, като засега той се движи около 5,4 процента от БВП. Предложените от номинирания за премиер Льокорню бюджетни мерки за догодина целят да сведат дефицита на между 4,7 и 5 процента от БВП. За сравнение в ЕС изискването е за бюджетен дефицит до 3 процента от БВП.
По време на пандемията от Ковид-19 всички икономики по света бяха засегнати и дефицитите излязоха от контрол за известно време. След това обаче Италия зрелищно успя да намали дефицита си, докато Франция така й не се справя. Причината е, че когато дойде на власт през есента на 2022 г., правителството на Мелони премахна две скъпоструващи на Италия мерки – гражданския доход, изплащан на безработните, и бонусите по механизма за подобряване на енергийната ефективност на сградите, припомня „Франс енфо“. Според десницата на Мелони и двете мерки, замислени от предходните левоцентристки правителства, са водели до злоупотреби, отразяващи се на бюджета и са били равносилни на изхвърляне на пари през прозореца. В резултат на това за 4 години бюджетният дефицит на Италия намаля с около 5,5 процентни пункта, от 8,6 процента през 2022 г. до прогнозирани стойности от около 3-3,1 процента за настоящата година, похвали се неотдавна италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети, цитиран от АНСА.
Ето защо тези, които се представят по-добре финансово, биха могли да бъдат стимулирани с още един национален празник, а онези, които не се представят добре, са заплашвани да загубят един или два национални празника, казват поддръжници на въвеждането на новия официален национален празник в Италия. Но критици на мярката напомнят, че италианският държавен дълг си остава втория по големина в ЕС след този на Гърция, допълва „Франс енфо“.
Леки критики срещу обявяването на 4 октомври за официален национален празник в чест на Свети Франциск от Асизи дойдоха от президента на Италия Серджо Матарела при подписването на закона в тази насока миналата седмица. Матарела не визираше евентуална намалена производителност в Италия заради новия почивен ден или евентуални завишени бюджетни разходи заради плащанията за извънреден труд на служителите, които ще бъдат принудени да работят на празничния ден. Той визираше това, че на 4 октомври италианците са отдавали почит от години и на светицата Катерина Сиенска, родена в Сиена през 1347 г. със светското име Катерина Бенинказа и починала на 29 април през 1380 година. Катерина Сиенска е богослов, мистик и дипломат. Канонизирана е за светец от папа Пий Втори през 1461 година.
Заедно със Свети Франциск от Асизи, Света Катерина Сиенска е смятана и за светец покровител на Италия. И обичайно именно на 4 октомври се отдаваше почит и на двамата. С приемането на закона, чрез който 4 октомври ще е официален национален празник само за Свети Франциск, Света Катерина Сиенска сякаш е отхвърлена от италианските управляващи и това породи известни възражения от страна на президента, отбелязват италиански медии, сред които „Соле 24 оре“ и „РАИ Нюз“. Матарела предупреди, че новият празник в този му вид, отдаващ почит само на Свети Франциск от Асизи, може да остане неразбран от широката общественост или дори да подразни последователите и на Света Катерина Сиенска. От управляващите обаче изтъкват, че отдаването на почит на Света Катерина Сиенска на 4 октомври се е правело досега от гражданско самосъзнание, но всъщност официалният религиозен празник в чест на Света Катерина Сиенска се пада в края на април, когато тя е починала. Те подчертават също, че по никакъв начин новият закон не ощетява и не проява неуважение към паметта на Света Катерина Сиенска.
И докато този въпрос се дискутира в Италия, в САЩ пък с разпореждане на президента Доналд Тръмп на 12 октомври беше възстановен Денят на Христофор Колумб. Това решение зарадва особено много управляващите в Италия. Италианският премиер Джорджа Мелони благодари на Тръмп, че е възстановил Деня на Колумб, чрез който отново ще се отпразнува откриването на Америка от прочутия генуезец, съобщават АНСА, Пи Би Ес и „Ю Ес Ей Тудей“. Смята се, че това е станало именно на 12 октомври. Според Мелони възстановяването на този ден показва, че историята не може да бъде заличавана.
На 12 октомври, когато и Италия отбелязва Деня на Колумб, Мелони написа в акаунта си във Фейсбук: „Днес се отбелязва Националният ден на Христофор Колумб, установен през 2004 г. в чест на един от най-великите италианци, с които Италия може да се похвали. С невероятното си пътешествие преди 533 години Колумб даде на света още един свят. Той замисли приключение, което никой преди него не беше си представял. Той отплава на запад, отвъд границите на познатия по онова време свят. Един „нов Одисей“, който не претърпя корабокрушение, а успя в едно от най-славните начинания на всички времена. Начинание, което беляза прехода от Средновековието към Новата епоха, пренаписа географската карта и промени политическите, културните и икономическите отношения между народите“, заяви италианският премиер Мелони в пост в акаунта си във „Фейсбук“.
„Пътуването на Колумб положи основите на неразривното връзката, която обединява двата бряга на Атлантическия океан, Европа и Америка, и която представлява ядрото на това, което наричаме Запад. Не физическо или географско пространство, а система от ценности, които искаме да защитим и съхраним. Нашата мисия не е да събаряме статуите от миналото и да заличаваме героите, които са оформили нашата идентичност, а да добавим към тази история нашите статуи и герои, с гордост и смирение“, допълни тя. „Днес отстояваме нашата идентичност и работим за нейното укрепване, защото без тази идентичност не можем да възвърнем величието си и да върнем на Запада неговата роля в света“, подчерта още Мелони.
„Днес Колумб се почита в много страни по света, като се започне от САЩ. Великият мореплавател от Генуа е в основата на връзките, които обединяват италианския и американския народ. Днес тези връзки са по-здрави от всякога, благодарение и на ценния принос на италианско-американската общност за развитието, просперитета и силата на САЩ. Да защитаваме и честваме Колумб означава да защитаваме и честваме нашата дълбока идентичност и това, което ни прави толкова обичани, ценени и уважавани в света“, заключаваше Мелони в поста си.
Италианската информационна агенция АНСА също коментира, че чрез възстановяването на Деня на Колумб в САЩ се подчертават отколешните връзки между САЩ и Италия, които сегашните лидери на двете страни имат намерение да укрепват. Чрез възстановяването на Деня на Колумб в САЩ Тръмп отдава почит и на безчетните американци от италиански произход, които подобно на генуезеца Колумб са допринесли за американската култура и американския начин на живот, допълваше агенцията.
В аргументацията си за възстановяване на Деня на Колумб Тръмп казваше също, че "днес САЩ и Италия споделят една специална връзка, кореняща се във вечните ценности на вярата, семейството и на свободата", допълва АНСА. Възстановявайки Деня на Колумб, Тръмп разкритикува и културата на заличаването, която засегна и генуезкия мореплавател. „В последните години Колумб беше основна мишена на една порочна и безпощадна кампания за заличаване на нашата история, за оклеветяване на нашите герои и за атаки срещу нашето наследство“, се казваше и в изявлението относно възстановяването на Деня на Колумб. „Пред очите ни леви радикали поваляха неговите статуи, вандализираха монументите в негова памет, опетняваха репутацията му и се опитваха да го прокудят от нашите обществени места“, се добавяше в текста. „При моето ръководство тези времена приключиха най-после и нашата нация застава твърдо зад една проста истина. Христофор Колумб е бил един истински герой на Америка и всеки гражданин има вечен дълг към неговата неуморна решимост“, са добавяше в текста.
През 2021 г. предшественикът на Тръмп – демократът Джо Байдън, стана първият президент на САЩ, който обяви 12 октомври за Ден на коренните народи. Така той откликна на призива на правозащитници, отправян от десетилетия, да се обяви ден за отдаване на почит на коренните американци, предаде АНСА. Но Денят на коренните народи не заменяше напълно Деня на Колумб, както някои настояваха да бъде. Сега връщайки Деня на Колумб, Тръмп премахна Деня на Корените народи, допълва АНСА.
Връщането на Деня на Колумб и премахването на Деня на коренните народи се вписва в редица решения на Тръмп за скъсване с промените, въведени от администрацията на Байдън, коментира АНСА.
И докато в Италия и в САЩ се говореше за празници в чест на видни личности, във Франция се чу предложение за промяна на имената на две от училищните ваканции, пише „Фигаро“. По принцип ваканциите в страната, както и в редица други християнски страни, са четири – лятна, пролетна, коледна ваканция и ваканция за празника на Вси Светии. Но синдикат на преподавателите в началните училища предложи именно коледната ваканция и ваканцията за Вси Светии да придобият по-светски имена, защото в този им вид имената им са асоциирани с християнски празници, а във Франция има и представители на други вероизповедания. Дискутирана по време на Националния съвет на образованието, идеята в крайна сметка беше отхвърлена.