"Първото решение, което трябва да бъде взето, е, разбира се, да се сложи край на тези кървави репресии, да се освободят затворниците, да се възобновят комуникациите и да бъде върната свободата на иранския народ. След това могат да бъдат обсъдени въпросите, отнасящи се до ядрената политика, ракетите и подкрепата за терористични организации", посочи Жан Ноел Баро в ефира на обществената телевизия.
"Повтарям, че приоритетът трябва да бъде първо края на репресиите, това насилие, упражнявано от държавата, тези масови престъпления, които не могат да останат безнаказани. Режимът трябва след това да направи значителни отстъпки, да промени радикално отношението си към народа си, но и към страните от региона и към нас, защото неговото поведение от много години насам създава сериозни проблеми за сигурността", допълни Баро.
Министърът изрази надежда американският президент Доналд Тръмп да успее да повлияе на иранските власти да променят отношението си към иранския народ.
На въпроса каква роля трябва да изиграе Европа по отношение на Иран, имайки предвид че нейното участие на преговорите не е предвидено, министърът заяви че, "Европа по един или друг начин ще участва в тези преговори. Обединеното кралство и Германия са сред първите преговарящи с Иран от 10 години насам“, припомни той и добави, че "във всеки случай, ако в даден момент режимът промени радикално позицията си и възникне въпросът за евентуално вдигане на ембаргото и санкциите, това ще трябва да стане посредством Европа."
Преки преговори между САЩ и Иран могат да се състоят този петък в Турция, след като Вашингтон подложи Техеран на натиск като го заплаши с военна намеса вследствие на репресиите срещу протестите срещу иранските власти, които заявиха, че са готови да възобновят диалога по ядрения въпрос.
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви днес, че е дал насоки на министъра на външните работи Абас Арагчи, за да проведе директни преговори със САЩ "ако е налице обстановка, позволяваща да бъдат избегнати заплахи и неразумни очаквания"
Междувременно иранските власти заявиха, че са арестували 139 чуждестранни граждани в централната част на страната по време на протестно движение през декември миналата година, съобщава новинарската агенция Тасним, която се позовава на Ахмад Негахбан, ръководител на полицията в централния ирански град Язд.
Националността на задържаните все още не е установена.
Иранските власти потвърдиха смъртта на повече от 3000 души при протестите, но посочиха, че по-голямата част от жертвите са членове на службите за сигурност или минувачи, убити от "терористи", действащи от името на Израел и САЩ.
Новинарската агенция "Хюман Райтс Активистс", базирана в САЩ, потвърди, от своя страна, за смъртта на 6854 души, голяма част от които са протестиращи, а други правозащитни организации посочват много по-значителен брой жертви.