Президентските избори в Чили затвърдиха десния, тръмпистки завой на Латинска Америка

Голямата победа на крайната десница на президентските избори в Чили затвърди тенденцията на завой на Латинска Америка към дясното и тръмпизма. Причината е желанието на гласоподавателите в тези страни за по-твърди мерки срещу престъпността и незаконната миграция в стил САЩ на Доналд Тръмп, отбелязват агенциите.
Бъдещият президент на Чили Хосе Антонио Каст „е част от нова дясна вълна в Латинска Америка“, каза пред Франс прес Гийом Лонг, експерт в Центъра за икономически и политически изследвания (ЦЕПР), американски мозъчен тръст, и отбеляза, че през отминаващата година левицата не е спечелила нито едни избори в региона.
В неделя 59-годишният Каст победи безапелационно – с 58 срещу 42% – съперника си на президентския вот, комунистката Янет Хара, която се яви като кандидат на широка лява коалиция. През март той ще наследи на поста сегашния ляв държавен глава Габриел Борич и ще стане първият крайнодесен лидер на Чили от края на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет (1973 – 1990), посочват агенциите.
В Хондурас, където процесът на броене на гласовете е блокиран, консерваторът Насри Асфура, подкрепян от Тръмп, има лека преднина пред друг десен кандидат – Салвадор Насралла. Действащият ляв президент Сиомара Кастро осъди „фалшификациите на изборните резултати и американската намеса“.
През октомври Боливия избра за свой президент десноцентриста Родриго Пас, което сложи край на 20-годишно управление на социалистите.
В Перу след отстраняването от власт на Дина Буларте консерваторът Хосе Хери пое държавното кормило след предизборна кампания, лайтмотивът на която беше борбата с престъпността. Риториката на Хери много напомняше по стил на тази на консервативния салвадорски президент Наиб Букеле, който предприе драстични мерки срещу действащите в страната му криминални групи.
В Колумбия догодина предстоят президентски избори, които може да бъдат спечелени от консервативния сенатор Палома Валенсия, която подкрепя Тръмп и битката му с левия венецуелски президент Николас Мадуро.
ПРОЦЕСЪТ НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС
Одесняването на региона започна още преди 2025 г., когато редица страни в региона избраха такъв тип управление.
В края на 2023 г. президент на Аржентина стана ултралибералът Хавиер Милей, а същата година еквадорците избраха за свой държавен глава Даниел Нобоа. Преди тях началото на тази тенденция сякаш постави идването на власт на Жаир Болсонаро в Бразилия (2019 – 2023).
Според Каролина Урего-Сандовал, експерт по международни отношения в Андския университет в Богота, популярността на Каст се дължи до голяма степен на намиращото широк отзвук сред избирателите послание за сигурността, борбата с престъпността и „вътрешния враг“.
Хосе Антонио Каст, който е почитател на Тръмп, но и на Пиночет, изгради кампанията си върху обещанието да сложи край на несигурността, незаконната имиграция (на която според него се дължи увеличението на престъпността) и на „хаоса“ в страна, която доскоро бе сочена за една от най-сигурните и стабилни в региона.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕЛОМ, СЛОЖИЛ КРАЙ НА 20-ГОДИШНА ЕПОХА
Според експерти вятърът на промяната, който задуха в Южна Америка и който опъва платната на десните политици в момент, когато Тръмп се опитва да играе решаваща роля в съдбините на континента, на практика слага край на цяла епоха, отбелязва Асошиейтед прес.
Някога, особено при бума на потреблението, на почит бяха левичарите от така наречената розова вълна като покойният Уго Чавес, икона на социализма, която увличаше избирателите с послания срещу „американския империализъм“ и обещания за по-справедливо преразпределение на националното богатство.
„Но последните десет години бяха тежки“, посочи Стивън Левицки, политолог от Харвард. „И хората, които биват винени за икономическия срив, растящата престъпност – или поне усещането за такава – и не на последно място за корупцията са тези, които са на власт, а това е левицата.“
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
В геополитически план крайната десница в Чили ще затвърди тенденцията на завръщане на американския интервенционизъм в Латинска Америка, смята анализаторът Гийом Лонг. По-специално в сферата на дипломацията и сигурността.
Но възможностите за сътрудничество са доста ограничени.  „Що се отнася до Тръмп за него най-важно е да успее да накара тези държави да се разграничат от Китай в инвестиционните и търговските отношения. От друга страна, бъдещият чилийски президент едва ли ще бъде склонен да тръгне против желанията и интересите на чилийските елити“, смята експертът.
Без съмнение на първо време той „ще се съсредоточи върху вътрешните приоритети, докато се интегрира в мрежите“ в Европа и Северна Америка, към които желае да се причисли.
Вчера Каст направи първото си посещение в чужбина след изборите, а избраната от него дестинация бе Аржентина, където бе приет от президента Хавиер Милей.