Примирието в Газа оставя големи въпросителни и след първото освобождаване на заложници, коментират западни издания

В примирието в ивицата Газа между Израел и радикалната групировка "Хамас", което влезе в сила вчера, има големи въпросителни, които остават неразрешени засега, коментират западни издания след първото освобождаване на израелски заложници в замяна на палестински затворници вчера.
Продължава да има неяснота дали споразумението за шестседмична пауза във военните действия ще доведе до постоянно прекратяване на огъня и освобождаване на останалите заложници в анклава, или боевете ще бъдат подновени, пише Аарон Боксерман в анализ за американския в. "Ню Йорк таймс".
В отделен материал Боксерман, в съавторство с Изабел Кершнер, Хиба Язбек и Билал Шбаир, пише, че в ивицата Газа радостните възгласи са заменила звука от експлозиите вчера, когато "крехкото" примирие е влязло в сила след 470 дни война. Докато тече размяната на заложници, отведени от Израел в анклава, биват разменени за палестинци от израелските затвори, разселени жители на Газа търсят това, което е останало от домовете им, описва репортажът в "Ню Йорк таймс".
В същото време споразумението дава повод на жителите на Израел и на ивицата Газа да се осмелят да се надяват, че примирието ще се задържи, отбелязва в заглавие американският вестник. Сделката между Израел и "Хамас", чиято война започна на 7 октомври 2023 г., отчасти отложи най-неразрешимите спорове за неясната втора фаза на хуманитарната пауза, която нито една от страните не е сигурна, че ще достигне, допълва изданието.
Съгласно споразумението 16 дни след първоначалното прекратяване на огъня се очаква израелски представители и хора от "Хамас" да започнат преговори за следващите стъпки - край на войната, освобождаване на останалите живи заложници от Газа и изтегляне на израелските сили от крайбрежната територия, посочва "Ню Йорк таймс".
Израелските лидери отдавна настояват, че няма да прекратят бойните действия, докато групировката "Хамас" не бъде унищожена. Това е изглеждаше далеч от реалността вчера, когато бойци на "Хамас", някои размахващи автоматите си, са се разпръснали в ивицата Газа, качени на пикапи, в демонстрация на власт както пред палестинци, така и пред израелци, отбелязва изданието.
Боксерман обръща внимание на факта, че и Израел, и "Хамас" са запазили част от разменните си монети. В края на 42-дневното примирие радикалната групировка все още ще държи около две трети от останалите 98 заложници, включително десетки, за които се смята, че са мъртви. А Израел ще продължи да окупира части от Газа и ще държи в затвора важни фигури, в това число Маруан Баргути, емблематичен палестински лидер.
Израелското правителство обаче вероятно ще трябва да избере една от своите военни цели - връщането на заложниците у дома, пред друга - унищожението на "Хамас", се отбелязва в анализа на Боксерман. "А въпросът със заложниците може да застраши властта на премиера Бенямин Нетаняху в Израел", акцентира авторът.
От своя страна "Хамас" се надява, че "новият развой на събитията ще попречи на Израел да се върне към военните действия", заявява пред "Ню Йорк таймс" пенсионираният израелски бригаден генерал Шломо Бром.
Въодушевлението на жителите на Газа е белезяно от съмнение, пише друг автор в американския вестник - Патрик Кингсли. "Палестинците не могат да бъдат сигурни, че войната е приключила, а израелците се опасяват, че много заложници ще останат в Газа", отбелязва той. Хора от двете страни на огневата линия използват една и съща метафора, за да опишат чувствата си, посочва "Ню Йорк таймс".
"Тежестта в гърдите ми изчезна“, казва за Кингсли служителят на властите в Газа Зияд Обейд, разселван няколко пъти по време на войната. "Ние оцеляхме“, допълва той. "Скалата, която тежеше на сърцето ми, се отмести“, каза Дов Вайсглас, бивш израелски политик. "Искаме да видим заложниците у дома - точка“, заявява той.
"Трифазната сделка налага нови преговори и е силно уязвима в контекста на слабото доверие между страните", посочва анализаторът на британския в. "Гардиън" Питър Бомон, който обръща внимание на забавянето на влизането в сила на споразумението. Това не е добра поличба за сделка, за която мнозина се страхуват, че може би е обречена на провал, добавя той.
Въпреки че всички преговори за прекратяване на конфликти разчитат на предпазливо изграждане на доверие и са силно уязвими, сделката за прекратяване на 15-месечните битки в Газа, които последваха нападението на "Хамас" срещу израелска територия на 7 октомври 2023 г., е по-видимо обременена от повечето други в историята, отбелязва "Гардиън".
"Хамас" се безпокои, че Израел ще се стреми да осигури връщането на най-уязвимите заложници - жени, деца, болни и възрастни хора и че след това се започне военните действия отново, може би по време на втората фаза, залегнала в проекта за примирие. Притесненията на палестинската групировка се засилиха вчера, след като крайнодесният министър на финансите на Израел Бецалел Смотрич заяви, че Бенямин Нетаняху го е уверил, че войната ще продължи, посочва Бомон.
"Можем ли да сме сигурни, че това няма да се случи отново?“, се питат израелци в репортажа на Алфред Хакенсбергер в германския в. "Велт". В Израел има облекчение и радост от освобождаването на първите три заложнички на "Хамас" - Емили Дамари (28), Роми Гонен (24) и Дорон Щайнбрехер (31), но се надигат критични гласове срещу пускането на осъдени палестински терористи, се отбелязва в материала на Хакенсбергер.
Според израелските граждани, с които той е разговарял, подобна сделка е довела до кръвопролитието, причинено от освободени бойци на "Хамас" на 7 октомври.
"Велт" описва сцената с посрещането на освободените сега израелски заложнички: хиляди хора, предимно млади мъже, се тълпяха в колите и снимаха всичко с мобилните си телефони - след това трите жени слязоха от белия микробус на "Хамас" и се настаниха в джиповете на Червения кръст.