Рим ще е домакин на международна конференция за Украйна в момент на дипломатически обрати

На 10 и 11 юли Рим ще бъде домакин на четвъртата Конференция за възстановяване на Украйна. Форумът е посветен на темите за бързото и дългосрочното възстановяване на тази страна след пълномащабната война на Русия срещу нея. Правителства, международни организации, финансови институции, предприятия, регионални и общински представители, общини и представители на гражданското общество ще се съберат в Рим, обединени от общ ангажимент за укрепването на устойчивостта на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, се казва в официалния сайт на проявата.
Конференцията, която ще се проведе във футуристичния римски конферентен център Ла Нувола , ще се съсредоточи върху четири тематични измерения. Първото е така нареченото бизнес измерение, тоест мобилизиране на частния сектор за възстановяването на Украйна и постигането на растеж на украинската икономика. За постигането на икономически растеж и успешно възстановяване  на икономиката частният капитал е от ключово значение. Поради това участниците в конференцията ще се опитат да отговорят на опасенията на частния сектор, включително по отношение на сигурността, финансирането и застраховките, прекомерната нормативна уредба и пазара на труда.
Второто измерение е така нареченото човешко измерение. Възстановяването на Украйна зависи от мобилизирането на човешкия капитал, насърчаването на социалното сближаване и приобщаването с цел разгръщане на потенциала на всички граждани в страната и чужбина, особено на жените и младежите. Основните предизвикателства тук са реинтеграцията на вътрешно разселените лица, бежанците и ветераните в нормалния следвоенен живот. Сътрудничеството между заинтересованите страни, гражданското общество и украинската диаспора е от жизненоважно значение за запазването и увеличаването на човешкия капитал на нацията за устойчиво възстановяване.
Третото измерение е така нареченото местно и регионално измерение. Местните и регионалните участници са от ключово значение за възстановяването на Украйна.  Конференцията ще наблегне на ролята на местното самоуправление и регионалните държавни администрации за възстановяването.
Четвъртото измерение е така нареченото европейско измерение. Напредъкът на Украйна в областта на европейската интеграция и перспективата за присъединяване към единния пазар ще спомогнат за привеждане на политиките и институциите на Украйна в съответствие с европейските стандарти и за постигане на дългосрочен икономически и социален напредък.
Конференцията в Рим ще илюстрира и напредъка на Украйна в областта на реформите в контекста на нейната икономическа устойчивост и процеса на присъединяване към ЕС. Важни междусекторни въпроси като макроикономическата стабилност, устойчивостта и сигурността, инфраструктурата, жилищното настаняване, енергетиката, опазването на климата, екологичното възстановяване, културата, здравеопазването, темите, свързани с половата идентичност, образованието, околната среда, науката, технологиите и иновациите и уврежданията ще бъдат засегнати по време на дискусиите в Рим, насочени в горепосочените четири измерения, се казва в съобщение за медиите на сайта на проявата.
Предходните четири издания на конференцията за възстановяване на Украйна се проведоха съответно в Берлин, Лондон и Лугано през 2024 г., 2023 г. и 2022 г.
Третата конференция за възстановяване на Украйна протече на 11 и 12 юни миналата година в германската столица под мотото "Обединени в защита. Обединени във възстановяването. По-силни заедно". В нея участваха над 3400 души, представляващи правителства, международни организации, финансови институции, предприятия, региони, общини и гражданско общество, обединени от общ ангажимент за укрепване на устойчивостта на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.
Втората конференция се състоя на 21 и 22 юни 2023 г. в британската столица. В нея участваха лидери, министри и представители на 59 страни, 32 международни организации и международни финансови институции, над 500 компании и бизнеси и над 130 организации, представляващи гражданското общество. Форумът беше фокусиран върху мобилизиране на международната подкрепа за икономическото и социално стабилизиране на Украйна и за възстановяването на страната от последствията от войната, в това число и посредством предоставяне на спешна помощ за непосредствени нужди и осигуряване на финансиране от частния сектор във възстановителния процес. Дискусиите бяха съсредоточени върху това как частният сектор може да играе водеща роля, като приложи своя опит и подкрепи възстановяването на Украйна, а инвеститорите бяха приканени да проучат конкретни сектори и възможности. Украйна разясни на форума как продължава да изпълнява амбициозна програма за реформи и за намаляване на рисковете за инвеститорите.
Първото издание на конференцията за възстановяване на Украйна се проведе на 4 и 5 юли 2022 г. в Лугано, Швейцария. Във форума участваха над 1000 души, в това число държавни глави, правителствени ръководители, министри, заместник министри, представители на международни организации. Участниците постигнаха съгласие, че възстановяването на Украйна ще е мащабна задача и голямо предизвикателство, изискващи тясна координация.
Всички тези четири форума се вписват в поредицата форуми, посветени на Украйна и стартирали през 2017 г. под формата на международни конференции относно реформите в Украйна. Първата подобна конференция, посветена на реформите в Украйна, които тя трябва да извърши по пътя й към евроатлантизма, се проведе в Лондон през 2017 г. Следващите бяха съответно през 2018 г., 2019 г., 2021 г. в Копенхаген, Торонто и Вилнюс. Войната на Русия в Украйна, инициирана през февруари 2022 г. тотално промени фокуса на нещата и така се стигна до организирането на международни конференции за възстановяване на Украйна.
Обичайно в конференциите за възстановяване на Украйна участва лично украинският премиер Дмитро Шмигал, а президентът Володимир Зеленски се включва чрез видеоконферентна връзка. Предвид, че форумът тази година ще бъде в Рим, който е твърд поддръжник на Киев срещу руската агресия, не се изключва Зеленски да дойде лично. Още повече, че италианският премиер Джорджа Мелони поддържа близки връзки както със Зеленски, така и с президента на САЩ Доналд Тръмп, което би могло да е от полза в момент, в който от САЩ дойде новина за временно спиране на доставките на някои оръжия за Украйна с аргумента, че американските запаси намаляват. Сред засегнатите от тази мярка оръжия са боеприпаси с висок клас, които САЩ са изпращали досега на Украйна, включително ракети за системите „Пейтриът“, ракети въздух-въздух „Ей Ай Ем-7 Спароу“ и ракети с по-малък обсег „Стингър“. Украйна разчита на ракетите въздух-въздух за противодействие на изстреляни от Русия ракети. Киев разчита на ракетите с по-малък обсег  за свалянето на руски самолети или за противодействие на атаки с дронове. Ракетите за системите „Пейтриът“ се използват срещу честите руски атаки с балистични ракети, припомня Асошиейтед прес. За втори път САЩ спират временно доставките на оръжия за Украйна в последните месеци. Първият път беше в момент на напрежение между Тръмп и Зеленски относно параметрите на двустранната сделка за украинските редкоземни елементи. Сделката в крайна сметка беше сключена.
Откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., САЩ са предоставили на Киев над 67 милиарда долара под формата на оръжия и помощ за сигурността. Тези помощи варират от над 500 милиона патрона и гранати до 31 танка „Ейбрамс“, над 3 милиона 155-милиметрови артилерийски снаряда и повече от 5000 превозни средства „Хъмви“. Предоставени бяха и десетки критично важни безпилотни летателни апарата и системи за защита от дронове. Но Украйна има постоянно нужда от средства за противовъздушна отбрана. В отговор на това САЩ предоставиха зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“, зенитно-ракетни системи „Хоук“ и системи за противовъздушна отбраната НАСАМС, припомня Асошиейтед прес.
Вчера по време на участие в официалното откриване на Датското ротационно председателство на Съвета на ЕС в датския град Орхус Зеленски заяви, че временното преустановяване на доставките на някои американски оръжия за Украйна поражда съмнения относно американската подкрепа за Украйна и пред тези съмнения е нужно да бъде укрепено сътрудничеството на Украйна с ЕС, припомня Франс прес. Според председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен това временно преустановяване на някои американски оръжейни доставки за Киев е ясно послание, което приканва Европа да засили подкрепата си за Украйна. Това пък води до извода, че ЕС трябва да засили капацитета си за европейска отбрана не само на ниво евроблок, но и на континентално ниво, допълва Франс прес.
Въпреки временното преустановяване на някои американски оръжейни доставки за Украйна, Киев подписа с американската компания „Суифт Бийт“ сделка за производството на дронове, предназначени за украинската армия, припомнят Укринформ и Франс прес.
Предстоящият форум в Рим на 10 и 11 юли, посветен на Украйна, ще е поредната среща на върха, на която се отделя внимание на войната в тази страна, припомнят италиански медии. Темата за войната в Украйна беше сред водещите на срещата на върха на Г-7 в Канада през юни и на срещата на НАТО в Нидерландия същия месец. Но и в двата случая имаше позасенчване на въпроса заради напрежението в Близкия изток, прераснало в открита конфронтация между Израел и Иран и в намеса на САЩ с удари по ирански ядрени обекти.
Форумът в Рим ще позволи и на Италия отново да се позиционира като водещ поддръжник в ЕС на украинската кауза в момент, в който тази роля на европейско ниво сякаш беше иззета от френския президент Еманюел Макрон. На 1 юли Макрон разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин, припомня Франс прес. Този разговор беше изненадващ и беше първи подобен между двамата лидери от близо три години. Една от основните теми на разговора беше Иран, като двамата лидери изразиха готовност да сътрудничат по този въпрос. Путин подчерта, че Иран има право да развива ядрена програма за граждански цели, докато Макрон подчерта, че е нужно трайно уреждане на въпроса с иранската ядрена програма, иранската ракетна програма и с ролята на Иран в региона. Но темата за Украйна не беше подмината и илюстрира продължаващите различия между Макрон и Путин. Макрон подчерта непоклатимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призова за установяване в най-кратки срокове на прекратяване на огъня и на започване на преговори между Украйна и Русия за стабилно и трайно уреждане на конфликта, припомня Франс прес. Путин на свой ред предупреди, че всяко споразумение за мир в Украйна трябва да е глобално и дългосрочно и да предвижда елиминиране на дълбоките причини, в които се корени украинската криза, както и да се основава на новите териториални реалности. Тук Путин визира исканията на Русия към Украйна да отстъпи четири частично окупирани територии в допълнение към анексирания преди 11 години Крим, както и Украйна да се откаже от амбициите си да стане част от НАТО. Тези искания Киев вече определи като напълно неприемливи, отбелязва Франс прес.
Въпреки разногласията относно Украйна, Путин и Макрон говориха на 1 юли над два часа и се договориха да продължат диалога. Последно Макрон говори по телефона с Путин на 11 септември 2022 г. По онова време той беше упрекван от някои европейски съюзници, че подържа връзката с лидера на страната агресор в Украйна. Сега телефонният разговор на Макрон с Путин се вписва в желание да се покаже, че европейците имат място на масата на преговорите за Украйна, казва руската анализаторка Татяна Становая, цитирана от Франс прес. Разговорът целеше да покаже, че Европа също има тежест по международните въпроси в момент, в който действията на САЩ сякаш се извършват през главата на европейците, коментира френската агенция.
Два дни след разговора на Макрон с Путин Тръмп проведе пореден телефонен разговор с руския лидер. Той продължи около час и беше шестият разговор между тях, откакто Тръмп се върна в Белия дом през януари тази година. Разговорът не доведе до нищо съществено.  Тази сутрин Тръмп заяви, че е разочарован от руския лидер и каза, че не смята, че Путин ще спре войната в Украйна, предаде Ройтерс. В допълнение Тръмп отрече да е преустановена доставката на американски оръжия за Украйна. "Дадохме им оръжия и ще продължим да го правим, но трябва да сме сигурни, че и ние ще имаме достатъчно за нас", заяви Тръмп, цитиран от АНСА.
Обобщение на този разговор между Путин и Тръмп вчера направи руският президентски съветник Юрий Ушаков.  По време на дискусията Путин и Тръмп не са обсъждали възможността за лична среща. Тръмп е разказал на Путин за „големия красив проектозакон“, който успешно беше прокаран в Конгреса на САЩ малко след това. А Путин му е пожелал успех в тази насока. Путин е поздравил Тръмп за Деня на независимостта на САЩ и е напомнил за руския принос към американската независимост, а също и за съюзничеството между Москва и Вашингтон през двете Световни войни. Ушаков поясни, че Путин и Тръмп са говорили за Украйна, както и за Близкия изток, предадоха Ройтерс и Франс прес. Относно първата тема Путин е казал на Тръмп, че няма да отстъпи от целите в Украйна, но е добавил, че продължава да е заинтересован от уреждане на конфликта по пътя на преговорите, заяви Ушаков. Тръмп е настоял за бързото прекратяване на войната в Украйна. Путин му е заявил, че Москва остава фокусирана върху премахването на онова, което той е нарекъл „причините, в които се корени конфликтът“, отбелязва Ройтерс. Що се касае до конфликтите в Близкия изток  Путин е пледирал за решение, постигнато изключително чрез политически и дипломатически средства, подчерта Ушаков, цитиран от Франс прес. Путин и Тръмп са потвърдили и техния взаимен интерес за прилагането на серия от обещаващи икономически проекти, по-специално в областта на енергетиката и на космическите изследвания, разказа също така съветникът на Кремъл, предаде Франс прес.
Как ще се впише във всички тези обрати Конференцията за възстановяване на Украйна, която ще се проведе идната седмица в Рим? Италиански експерти отсега припомнят, че условие за възстановяването на Украйна е първо да бъде постигнат мир там. А това все още не се е случило, въпреки обещанията на Тръмп, че мирът ще се възцари 24 часа, след като той встъпи в длъжност в САЩ. А оттогава вече минаха близо 6 месеца.