Организаторите на акцията бяха инициативата „Демократизъм“ и компанията „Делта Роботс“, която предоставя роботи за събития. Според тях целта не е да се спре технологичният прогрес, а да се предизвика обществена дискусия за влиянието на изкуствения интелект и роботизацията върху пазара на труда, преди промените да станат необратими.
Роботите се движеха в редици, а през високоговорители звучаха предварително записани призиви. Един от хуманоидите – Agibot A3 – дори отговаряше на въпроси на Франс прес, заявявайки, че присъствието им показва, че технологията вече е реалност. Организаторът Гжегож Кулиш, собственик на „Делта Роботс“, както и на агенция за набор на персонал, подчерта по време на протеста, че роботите илюстрират възможностите на технологията и спешността на проблема.
Според Кулиш около 30% от полските професии са косвено застрашени от ИИ, а близо един милион работни места са в пряка рискова група. Той изрази лични опасения, включително какво да каже на 14-годишния си син за бъдещето на пазара на труда. Според него Полша рискува да остане предимно потребител, а не производител на напреднали технологии.
Министърът на цифровизацията и вицепремиер Кшищоф Гавковски лично излезе при демонстрантите, предаде „Евронюз“. Той заяви, че целите на министерството съвпадат с притесненията на организаторите. „Човекът е на първо място“, заяви той, но предупреди, че неконтролираните модели на ИИ, вградени в хуманоиди, представляват сериозен проблем и могат да доведат до преминаване на вземането на решения от хората към алгоритмите.
Министърът припомни, че Полша е първата държава в Европейския съюз, въвела надзор върху пазара на ИИ, и обяви планове за създаване на Комисия за развитие и безопасност на изкуствения интелект, както и на „регулаторни пясъчници“, в които компаниите ще могат да тестват решения преди по-широко внедряване. Той спомена и конкретна намеса на министерството срещу опити за замяна на хора с ИИ системи.
По-рано правителството на Доналд Туск съобщи, че работи по амбициозна стратегия за ИИ, целяща Полша да стане една от водещите екосистеми в Европа. Според оценки на Световната банка по-широкото внедряване на ИИ може да увеличи реалния БВП на страната с между 1,3% и 12,1% до 2035 г., в зависимост от инвестициите, адаптацията на работниците и публичните политики.
В същото време през юли 2026 г. президентът Карол Навроцки подписа закон за прилагане на европейските регулации за изкуствения интелект, създаващ национален орган за прилагане на регулациите. Организаторите на протеста обаче заявиха, че текущите проектозакони не осигуряват достатъчна практическа защита за работниците, засегнати от автоматизацията.
Кулиш подчерта, че дори и като човек, който внедрява роботи в ежедневието, той сам има опасения „Ако не регулираме това, скоро ще се окажем в безпрецедентна ситуация, с която никой човек няма да може да се справи“, заяви той и сравни дискусиите за внедряването на хуманоидните роботи с изкуствен интелект с полемиката около притока на „живи хора“ - мигранти от трети страни.
Междувременно според проучване, публикувано от полския телевизионен канал Те Фау Пе, близо 80% от поляците не биха възразили срещу използването на хуманоидни роботи в магазини за прости задачи. 79,6% са съгласни, че поне някои задачи в магазините могат да се изпълняват от роботи.
Подкрепата обаче спада рязко при по-сложни дейности, изискващи вземане на решения: около 32% приемат роботи за предоставяне на информация за цени, съставки и наличност или за насочване към продукти, както и за зареждане на рафтове. Само 16,8% от поляците биха приели помощ при избор на продукти, а 13,5% – при обработка на връщания и оплаквания. Мнозинството подкрепя роботите само за задачи, които не изискват самостоятелни решения.
Това показва нюансирано отношение, отбелязва телевизионния канал: поляците са отворени към технологиите в ограничени роли, но запазват резерви към пълната им автономност в сфери, засягащи хората директно.
В Полша политическият спектър също е разделен, отбелязва телевизионният канал. Докато управляващите и част от опозицията подкрепят регулаторна рамка, други гласове предупреждават, че прекалената регулация може да забави иновациите и да задълбочи технологичното изоставане на Европа спрямо САЩ и Китай.