Хосе Хери, който встъпи в длъжност през октомври след отстраняването на бившия президент Дина Болуарте, отрече да е извършил каквото и да е било нарушение по време на трите срещи, които призна, че е провел между декември и януари с китайския бизнесмен Чжъхуа Ян.
Бизнесменът притежава магазини за китайски стоки и има концесия за енергиен проект. Той също така е бил споменаван в разследвания на Конгреса на Перу (парламента) като предполагаем доставчик на логистична подкрепа за китайски фирми, заподозрени в корупция.
Полемиката около срещата съвпада със засилената кампания на САЩ за влияние в региона, целяща да ограничи дълбоките връзки на Китай в Латинска Америка.
"Няма да е изненадващо, ако администрацията на (американския президент Доналд) Тръмп постави под въпрос инвестициите на Китай в Перу. Тя направи същото в Мексико и Панама и вероятно ще използва инструменти за натиск, за да отклони деликатно Перу от Китай", заяви Мартин Касинели, анализатор по търговия и инвестиции в базирания във Вашингтон мозъчен тръст "Атлантически съвет".
Случаят, наречен от местните медии "Чифагейт", подтикна депутати от опозицията да внесат предложения за импийчмънт с цел отстраняване на Хери, който има за задача да довърши мандата на настоящето правителство до юли. Прокуратурата започна предварително разследване срещу Хери за предполагаема търговия с влияние - обвинение, което самият той отрича.
Перуанците ще отидат до урните, за да изберат нов президент на 12 април. Въпреки че е имало седем президенти от 2018 г. насам, Перу се радва на един от най-бързите темпове на растеж в Латинска Америка, отчасти благодарение на стабилните приходи от миньорска дейност.
Неотдавнашното залавяне от Вашингтон на президента на Венецуела Николас Мадуро, съюзник на Китай и Русия, изпрати послание, че целта е да се изключат извънрегионалните сили от Западното полукълбо, коментират анализатори, като тази позиция оказва допълнителен натиск върху правителства като това в Лима, които се борят с вътрешни кризи.
"Критиките към китайски бизнесмен на практика са критики към Китай", заяви Джон Валдиглесиас от Центъра за азиатски изследвания към Националния университет "Сан Маркос" в Перу. "Мисля, че това определено хвърля сянка върху всички отношения с Китай", подчерта той.
Все пак нарушаването на дълбоките търговски връзки на Перу с Китай няма да бъде лесно. Сделка за свободна търговия, подписана през 2009 г., изстреля Китай пред САЩ като най-големия търговски партньор на Перу от 2015 г.
Според правителствени данни от ноември миналата година търговията с Китай представлява 33 процента от общата търговия на Перу, докато търговия със САЩ представлява едва 14 на сто.
Китай контролира и една от най-големите мини за добив на мед в Перу и изкупува около 70 процента от производството на мекия метал в страната. Китайски компании притежават най-големите електроцентрали в Перу, а в края на 2024 г. започнаха да експлоатират мегапристанището в Чанкай, на около 70 километра северно от столицата Лима, създавайки нов пряк търговски маршрут между Южна Америка и Азия.
Бившият посланик на Перу в Китай Хуан Карлос Капунай заяви, че икономическите отношения на южноамериканската страна с Пекин са "може би сред най-добре структурираните в административно и политическо отношение" през последните години.
"Разполагаме с няколко ключови инструмента, които ги поддържат, включително споразумение за свободна търговия с Китай", каза той и добави, че това ще направи разпадането или дори отслабването им в дългосрочен план предизвикателство за САЩ.
Въпреки това "Чифагейт" насочи вниманието към някои от по-неприятните аспекти на тези отношения.
"Ако перуанците, които досега гледаха благосклонно на китайските инвестиционни проекти, започнат да поставят под съмнение надеждността на тези инвестиции, новите китайски инвестиции и правителствени договори ще бъдат по-малко добре приети от общество, което е чувствително към обвинения в корупция и неоснователно облагодетелстване на чуждестранни компании", каза Касинели.
Представители на китайското посолство в Перу не отговориха на искането за коментар.
Подкрепата за Хуан Хери, изглежда, намалява, като според проучването на социологическата агенция "Datum Internacional" одобрението му е спаднало от 51 процента на 41 процента, откакто е избухнал скандалът. До 78 процента от перуанците отговориха на проучване на "Ипсос" (Ipsos) през уикенда, в което заявиха, че виждат признаци на корупция в срещите на Хери с китайския бизнесмен.