Ройтерс: Спирането на американските оръжейни доставки е удар по Украйна, но засега тя може да продължи да воюва

Решението на Вашингтон да замрази военната си помощ няма да доведе до внезапен колапс на украинските отбранителни линии, но може да окаже реално въздействие върху войната в рамките на няколко месеца, по-конкретно - като отслаби противовъздушната ѝ отбрана и капацитета ѝ да нанася високоточни удари.
Доставките на американска военна помощ през западната граница на Украйна бяха спрени във вторник в 3:30 ч. местно време, след като в понеделник вечерта президентът на САЩ Доналд Тръмп преустанови подкрепата на Вашингтон за Киев. Той взе това решение, след като миналата седмица се стигна до необичаен сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски. Тръмп преустанови всякакво по-нататъшно изразходване на средства от 3,85-те млрд. долара, които Конгресът на САЩ одобри по време на управлението на неговия предшественик - президентът Джо Байдън. Освен това изглежда, че се спират вече одобрените от Байдън доставки на военно оборудване. 
"Това е доста значим ход, но въздействието далеч няма да е толкова голямо, колкото би било на един по-ранен от войната, понеже пряката зависимост на Украйна от американската военна помощ сега е много по-малка отпреди", каза Майкъл Кофман, старши сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги". "Но това определено ще засегне Украйна и ефектът ще се стане по-осезаем след няколко месеца, когато запасите се изчерпят", обясни Кофман пред Ройтерс в понеделник, малко преди да бъде официално обявено спирането на помощта. 
По-точно казано, сега Киев може да изпита затруднения да си осигури заместители на високотехнологичните системи за ПВО, с които отразява редовните руски атаки, а също и на прецизни оръжия като ракетните системи ХАЙМАРС (HIMARS) с обхват от около 70 до 85 км. ХАЙМАРС са сред основните ударни системи, използвани от Украйна. 
Украинският премиер Денис Шмигал каза, че американските системи за ПВО "Пейтриът" са единствената защита на страната му срещу руските балистични ракети.  
Според военния анализатор Сергий Згурец Украйна вероятно най-напред ще изпита недостиг на високотехнологичните системи за ПВО. "Много неща ще зависят от интензивността на сраженията. Но като се имат предвид натрупаните оръжейни запаси, не се очертава праволинеен процес", добави той.  
УКРАЙНА ПОСТОЯННО НАМАЛЯВА ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ АМЕРИКАНСКО ВЪОРЪЖЕНИЕ 
Украйна бе силно зависима от военната помощ на САЩ след началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Но тя оцеля по време на продължилото с месеци задържане на американските военни доставки през първата половина на 2024 г., когато републиканците отказваха да подкрепят голям пакет от помощ.   
В крайна сметка забавянето се усети на фронта, където украински военнослужещи месеци наред се оплакваха от недостиг на артилерийски снаряди. Тази ситуация помогна на силите на Москва да укрепят позициите на фронта, след като започналата през 2023 г. украинска контраофанзива се провали. 
Този път обаче не би трябвало спирането на американските доставки за артилерийските сили да се отрази толкова сериозно, понеже Европа изпраща значително повече снаряди. Има и някои други страни, които помагат пряко или косвено в това отношение. 
Освен това Украйна сега сама произвежда дронове, които използва за повечето си удари на бойното поле, казват военни експерти. 
"Артилерията не е изгубила мястото си на бойното поле, но виждаме, че войната се е променила и сега основна роля играят безпилотните самолети. Артилерията трябва да е там, тя променя плановете на врага, но дроновете са в основата на всичко", заяви Роман Костенко, секретар на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Украйна. Той посочи, че 65% от руските военнослужещи, който са убити или ранени от Украйна през 2024 г., са били поразени от дронове. За сравнение само 20% от тях са били поразени с артилерия и едва 10% с американска артилерия.
Но спирането на доставките на 155-милиметрови артилерийски снаряди, чиито най-голям доставчик бяха САЩ, изглежда, е проблем.
"Знам, че в момента разполагаме с известни запаси и смятам, че при сегашната интензивност на сраженията те трябва дада стигнат до средата на лятото", каза Костенко.
ЩЕ СПРАТ ЛИ И ДРУГИ СТРАНИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ НА КИЕВ ОРЪЖИЯ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ДАННИ? 
Сергий Рахманин, който е член на парламентарната комисия за отбрана, заяви, че сега много неща ще зависят от това дали САЩ ще забранят на производители от трети страни, които притежават американски лицензи за производство, да продължат да снабдяват Киев с оръжия и боеприпаси.
САЩ са най-големият военен спонсор на Украйна, като от януари 2022 г. насам са предоставили или разпределили средства на стойност над 64 млрд. евро, сочат данни на Института за световна икономика в Кил. Европейската военна помощ възлиза на по-малко от 62 мрд. евро.  
"Ако нашите европейски партньори имат свободата да действат, ако имат времето, желанието, парите и капацитета да ни помогнат, няма да настъпи катастрофа", каза Рахманин. Той подчерта, че особено важни са гаубиците и ракетите за противовъздушна отбрана. 
Подобни въпроси има и по отношение на споделянето на разузнавателни данни от страна на САЩ. Трябва да видим, дали Вашингтон би позволил такива данни да бъдат предавани от трети страни, отбеляза Рахманин.
Киев също така много разчита на сателитна интернет система "Старлник", която е управлявана от компанията "СпейсЕкс" на Илон Мъск. "Старлинк" осигурява комуникации на бойното поле и помага за операции с дронове. Според запознат източник засега тази система продължава да работи. Към този момент няма признаци, че САЩ са прекратили обмена на разузнавателни данни с Украйна, въпреки че отношенията са много напрегнати. Вашингтон си взаимодейства директно с Русия, за да се намери начин за прекратяване на войната в Украйна.
"Това е само първата стъпка от прекратяването на сътрудничеството. От друга страна възстановяването на взаимодействието с Русия ще се осъществи на няколко етапа", пише в публикация на мозъчния тръст "Юроинтелиджънс". "Това решение само по себе си няма да повлияе съществено на войната, но представлява важен дипломатически сигнал". (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)