САЩ и Израел започнаха ударите срещу Иран, без да информират предварително европейските съюзници, каза Антонио Коща пред Европейския нюзрум

От политическа гледна точка отбелязвам, че САЩ и Израел са предприели инициативата за удари срещу Иран, без да информират съюзниците си, посочи председателят на Европейския съвет Антонио Коща в интервю за Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между новинарски агенции от 23 европейски държави, сред които е и БТА. "Изправени сме пред висок риск от увеличаване на международното напрежение и нестабилност в целия регион на Близкия изток", заяви той в разговора, в който взеха участие екип на Европейския нюзрум и журналисти от 7 агенции.
Коща призова всички страни да се въздържат от ескалация на напрежението, да спазват международното право и принципите на ООН и да дадат шанс на дипломацията.
"Като председател на Европейския съвет трябва да гледам на случващото се политически. От политическа гледна точка отбелязвам, че САЩ и Израел са предприели тази инициатива без да информират съюзниците си. Изправени сме пред висок риск от увеличаване на международното напрежение и нестабилност в целия регион на Близкия изток. Има риск за европейската сигурност – икономическа сигурност, риск от задълбочаване на хуманитарната криза и, ако се поучим от миналото, риск от увеличаване на тероризма. Затова призоваваме всички страни да се въздържат, да спазват международното право, особено принципите на ООН, и да дадат шанс на дипломацията. Осъждаме и нападенията на Иран срещу съседни държави в Близкия изток и в региона на Персийския залив. Призоваваме Израел да координира с ливанското правителство как да бъде спряна въоръжената дейност на „Хизбула“ и войната да приключи възможно най-скоро", заяви той.
На въпроса "Смятате ли, че Европейският съюз остава сам в защитата на споменатите принципи?" Коща отговаря: "Не. Това са общи, универсални принципи на международното право. От това, което чувам от различните международни актьори, те казват същото, което казва и Европейският съюз".
"ЕС защитава международното право и мултилатерализма. Имаме съгласие по основните цели: международната общност не може да позволи на Иран да има ядрени способности; трябва да се гарантира стабилност в Близкия изток, защитаваме свободата на корабоплаването. Това е нашата обща позиция", обърна внимание председателят на Европейския съвет.
Що се отнася конкретно до Ормузкия проток, европейският ръководител смята, че ситуацията там е резултат от война, в която ЕС не участва – между САЩ, Израел и Иран.
Той отбеляза, че Гърция, Франция, Италия, Испания и Нидерландия незабавно са разположили отбранителни сили в подкрепа на защитата на Кипър при нападението срещу британската военновъздушна база в Акротири. "Това е доказателство за нашата способност да действаме автономно и да защитаваме европейската територия", акцентира Коща, добавяйки, че "договорът е много ясен - член 42.7 предвижда взаимна защита между всички държави членове" на ЕС.
Коща подчерта, че настоящата ситуация показва необходимостта ЕС да продължи да инвестира в енергийния преход. Според него съюзът не може да разчита на вносна енергия и трябва да развива собствено производство – както възобновяеми източници, така и ядрена енергия, за да засили стратегическата си автономия. В дългосрочен план именно увеличаването на вътрешното производство е най-ефективният начин за намаляване на енергийните разходи. Той посочи, че регионите в Европа с най-ниски цени на енергията са тези, където местното производство е най-силно развито, като Иберийския полуостров и северните страни.
"Тази криза е драматичен и предизвикателен момент за международния ред, основан на правила, и, разбира се, има огромно влияние върху цените на енергията. Призоваваме ЕК да представи набор от временни и целенасочени мерки, за да се справим с този скок на енергийните цени", заяви Коща.
В същото време председателят на Европейския съвет отбеляза, че целта е да се продължи политическият импулс, даден на срещата в Алден Бисен в Белгия, като се работи за завършване на единния пазар, опростяване на правилата и увеличаване на инвестициите. Тези мерки трябва да помогнат на европейските компании да се разширяват и да бъдат по-конкурентоспособни на световния пазар. Поставена е и цел до края на 2027 г. да бъде реализирана инициативата „Една Европа – един пазар“.
Относно отношенията с Русия Коща заяви, че нормализирането им не е тема на дневния ред. Той подчерта, че стратегията на ЕС остава насочена към намаляване на зависимостта от руската енергия. В същото време отбеляза, че в бъдеще ще бъде необходимо да се разговаря с Москва по въпроси, свързани с европейската сигурност и мира в Украйна. Засега обаче Европа трябва да подкрепя усилията на Доналд Тръмп за постигане на справедлив и траен мир и да продължи икономическия натиск върху Русия, както и подкрепата за Украйна.
"Отношенията с Русия не са в дневния ред. Но в бъдеще ще трябва да говорим с Русия – не за енергия, а за европейската сигурност и за мира в Украйна. Това ще стане един ден, но не сега. В момента не трябва да пречим на усилията на Тръмп да постигне справедлив и траен мир в Украйна. Ако тези усилия се провалят, Европа трябва да е готова да поеме инициативата. Засега нашият принос е да увеличим икономическия натиск върху Русия и да продължим да подкрепяме Украйна", посочи Коща.
Коща засегна и въпроса за заема от 90 милиарда евро за Украйна, като припомни, че решението е било взето с консенсус от държавите от Европейския съюз. Ако някои страни не участват, заемът може да бъде реализиран чрез засилено сътрудничество между останалите държави, отбеляза председателят на Европейския съвет. Той изрази увереност, че Унгария ще спази поетите ангажименти.
Антонио Коща коментира и процеса на разширяване на ЕС. По думите му това остава основен приоритет както по отношение на Украйна и Молдова, така и спрямо страните от Западните Балкани. "Черна гора например има амбицията да стане следващата държава членка още през 2028 г. Въпреки това кандидатите трябва да изпълнят всички критерии от Копенхаген, тъй като процесът на присъединяване се основава на заслуги и изисква сериозни реформи", посочи той.
Председателят на Европейския съвет подчерта, че Европейският съюз трябва да запази своето единство, като същевременно бъде достатъчно гъвкав по отношение на различните нива на интеграция между държавите членове. Той отбеляза, че ЕС вече функционира с различна степен на интеграция, тъй като някои държави не са част от Шенген или еврозоната. Според него в бъдеще е възможно подобна гъвкавост да се запази, за да не бъде поставено единството на съюза под въпрос.
"Най-важната ни цел е да запазим единството на ЕС и да гарантираме „единство в многообразието“. Идеята за многофункционална структура е добра. Не харесвам изрази като „Европа на две скорости“ или „концентрични кръгове“, но реално нашият съюз вече има различна степен на интеграция", обобщи той.