Ще се справи ли изключителният едно време ученик Макрон с протестите на гимназистите във Франция

„Никога не съм бил юноша. Не обичам юношите. Не ги разбирам. Съпругата ми ги разбира“. Това са думи на френския президент Еманюел Макрон, изречени през лятото на 2025 г. по време на негово пътуване до Канада и Гренландия, припомнят „20 минют“ и „Гардиън“. По време на тази обиколка френският държавен глава беше придружаван от френския есеист и писател Еманюел Кариер. Пространните разговори, които двамата водят помежду си, Кариер впоследствие използва за голяма статия, посветена на Макрон и публикувана в британския в. „Гардиън“. Самият есеист разказва, че не знае как в даден момент се е стигнало до темата за тийнейджърите, за които Макрон прави гореспоменатото откровение. По онова време думите на Макрон за юношите не пораждат чак толкова коментари, колкото други негови откровения пред Кариер, посветени на Гренландия, на Г-7 и на френската вътрешнополитическа обстановка след предсрочните избори във Франция от юли 2024 г. Думите на Макрон за юношеството обаче неволно разкриват едно нещо – проблемите на децата така и не са били сред големите приоритети през двата му президентски мандата, коментира „20 минют“.
Децата, принудени по различни причини да живеят по улиците, насилието над деца, психическото здраве на юношите, недостигът на психолози и психиатри, които да работят с деца, преждевременният отказ на деца да продължат образованието си – това са все проблеми, които през двата президентски мандата на Макрон сякаш винаги са оставали на по-заден план спрямо други вътрешнополитически и външнополитически въпроси. В последните години френският президент споменаваше често подрастващите само когато ставаше дума за ограничения в използването на мобилни телефони в училищата или за забрана на достъпа на деца до социалните мрежи, влияещи зле на тяхната психика, памет и концентрация.
Самият Еманюел Макрон няма деца от брака си с Брижит Макрон, която е с 24 години по-възрастна от него. Брижит Макрон има от първия си брак три деца – Себастиен, който е роден две години преди Макрон и днес е статистик, Лоранс, която е връстничка на Макрон и е кардиоложка, и Тифен, която е със 7 години по-малка от Макрон и е адвокатка. От трите си деца Брижит Макрон има седем внуци, припомнят „Уест Франс“ и „Франс актюел“.
Начинът, по който са се запознали Еманюел и Брижит Макрон, е известен. Тя е била негова преподавателка по френски език и литература в гимназията в Амиен, където е водила и театрален кръжок. Еманюел Макрон се е влюбил в нея още като ученик. Но минават доста години, преди Брижит Макрон да се омъжи за него. През 2015 г. тя се отказва от преподавателската кариера, за да се посвети на политическата кариера на съпруга си.
През годините Брижит Макрон, говорейки за първите години от познанството си с Еманюел Макрон, винаги е изтъквала, че той е бил изключителен ученик, открояващ се с невероятна интелигентност, и че това е било първото нещо, което я е впечатлило у него. През годините пък Макрон винаги е разказвал пред журналисти, че възприема децата и внуците на Брижит Макрон като свои. А майката на Макрон – Франсоаз Нугез, споделя през 2021 г., че още като дете Макрон не се е интересувал от детството и от връстниците си, а сякаш от малък е искал да бъде възрастен и да общува с по-възрастни хора.
Всички тези неща сега мнозина си припомнят във Франция в светлината на протестите на френските гимназисти, започнали в средата на септември от гимназия в парижкото предградие Кретей и прераснали в общонационална протестна вълна.
Протестиращите ученици се включиха масово в общонационалните протести срещу проектобюджета на правителството на премиера Себастиен Льокорню на 29 септември. Масови ученически протести в цяла Франция, при които бяха арестувани над 2000 души, имаше и на 1 октомври, в деня, в който правителството представи проектобюджета си, предвиждащ мерки за икономии с цел овладяване на държавния дълг и на дефицита. На следващия ден имаше нова вълна на общонационални ученически протести, при които бяха задържани 1700 души. А вчера в цяла Франция се състоя поредният общонационален ученически протест, в който участваха не само гимназисти, но и студенти, техните родители и преподаватели, синдикалисти, представители на други обществени прослойки и професии, посочват Франс прес и „Франс 24“.
Според данни на френското министерство на вътрешните работи във вчерашната общонационална мобилизация са се включили 256 000 души в цялата страна. От тях само 56 000 са били в Париж, посочва ведомството. Организаторите на общонационалните протести казват, че вчера само по улиците на Париж са протестирали 100 000 души, а в цяла Франция – 450 000 души.
Моменти на напрежение имаше вчера в края на протеста в Париж и на протестните шествия в Лион, Нант, Рен и Тулуза, като там силите на реда използваха сълзотворен газ срещу протестиращите, които ги замеряха с различни предмети и подпалваха импровизирани барикади от контейнери за боклук. Според вътрешното министерство общо 488 души са били арестувани само вчера по време на протестите, а 43 служители на силите на реда са били ранени в сблъсъците в големите градове. Ведомството вчера оповести, че от 28 септември насам по време на протести и блокади пред френските гимназии и по улиците на френски градове са задържани 6547 души, като само в периода 28 септември – 2 октомври са били задържани над 5000 души. Според министерството на образованието пък вчера в една четвърт от гимназиите във Франция занятията са били преустановени изцяло или частично заради протестното движение, тоест в 891 от общо 3700 гимназии.
Още от началото на протестите политици от радикалната левица „Непокорна Франция“ застанаха на страната на протестиращите ученици. Постепенно исканията на гимназистите бяха подкрепени и от представители на социалистите и еколозите, посочва Франс прес. Вчера в протестните шествия във Франция се включиха редица политици от левицата и кандидати за президент, сред които лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, лидерката на френските еколози Марин Тондлие и лидерът на френските социалисти Оливие Фор, припомнят Франс прес и „Франс 24“.
Организации на протестиращите гимназисти и на подкрепящите ги преподаватели и родители призовават за продължаване на протестното движение, въпреки че вчера премиерът на Франция Себастиен Льокорню призова гимназистите да се върнат в учебните си заведения, където да проведат вътрешен демократичен диалог, по време на който да формулират пред училищните ръководства конкретните си искания за промяна, които са различни във всяко училище. Льокорню вчера също така обяви, че докато се провежда този вътрешен диалог, занятията се преустановяват до края на настоящата седмица.
През трите седмици на протестното движение протестите на много места преминаваха във вандалски прояви, сблъсъци и насилие, при които се открояваха младежи с маскирани лица. Опожарени бяха входове на училища или импровизирани барикади, изпотрошени бяха витрини на магазини, изпочупено беше и училищно оборудване. Във френски медии се появиха кадри, на които например майка гони по улицата сина си, който има намерение да чупи училищна мебелировка. В други медии се появиха кадри, на които гимназистка отнема от протестиращи чували с различни предмети, които те имат намерение да използват като импровизирани снаряди срещу силите на реда.
От началото на протестното движение на 17 септември 215 ученици и 85 преподаватели бяха ранени при протести, прераснали в сблъсъци, обяви вчера премиерът Льокорню. Ранени са били и 715 служители на силите на реда.
Няколко случая на насилие по време на гимназиалните протести потресоха французите. В някои от тях жертви бяха ученици, в други – преподаватели, в трети – минувачи, а в четвърти – представители на силите на реда.
В Белфор 59-годишен полицейски командир в цивилно облекло беше повален на земята и многократно удрян и ритан по главата от група маскирани младежи, при което изгуби съзнание и беше откаран в болница. Прокуратурата започна разследване за опит за убийство на представител на държавната власт. Преди това за същия полицейски командир се бяха появили сведения, че при задържането на протестиращ младеж край гимназия е използвал прекомерна сила. В Париж полицейска стажантка беше преследвана от маскирани младежи, повалена на земята и ритана от тях в района на една от ученическите блокади. Парижката прокуратура започна разследване за групово насилие срещу представител на властта, съобщиха Бе Еф Ем Те Ве и Те Еф 1.
В Ла Сиота 59-годишен преподавател, който се опитваше да предотврати запалването на огън край училище, беше залят с бензин и удрян. В Марсилия социална работничка получи изгаряния по лицето, след като се опита да попречи на група младежи да изпотрошат стъклата на автобусна спирка, а 15-годишно маскирано момче насочи към нея запален аерозолен спрей. Младежът беше задържан и може да бъде обвинен в извършване на жестоко деяние. Пред следователи той е казал, че съжалява за постъпката си, чиято сериозност е осъзнал, предаде Франс прес.
Вчера едногодишно бебе беше откарано в болница с проблеми в ушите, след като протестираща ученичка в Сен-Сир-л’Екол е взривила пиротехнически средства близо до него, съобщава Бе Еф Ем Те Ве.
В Тур 16-годишен гимназист ослепя с едното око, след като пострада по време на ученическа блокада. Близките му казват, че той е бил засегнат от изстрел, произведен от полицейско оръжие за еластомерни снаряди, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и „Франс енфо“.
В Ленс 15-годишен младеж вдигна от земята хвърлена от полицията граната, предназначена за разпръскване на тълпи, и тя се взриви, докато той се готвеше да я хвърли обратно по полицаите, в резултат на което ръката на момчето беше откъсната.
В Сен Уен Л’Омон 14-годишен гимназист удари полицайка, което наложи намесата на друг полицай с полицейски гранатомет за изстрелване на сълзотворни гранати. В резултат на произведения изстрел момчето беше сериозно ранено в лицето, челюстта му беше счупена, а много от зъбите му бяха избити. Родителите му са завели дело за опит за предумишлено убийство, а адвокатът му оспорва версията на полицията, че тя е действала, след като то е нападнало полицайка. Защитата на момчето казва, че то е било обкръжено от трима полицаи, удряно с приклада на огнестрелно оръжие, а след това атакувано с гранатомета от разстояние 1,50 метра. Вчера полицаят, който е произвел изстрела срещу момчето, беше обвинен заради тази проява на насилие, отбелязва Франс прес.
В Алансон полицай прибягна до полицейска хватка при задържането на момиче. В продължение на около 20 секунди той притискаше врата на момичето и извиваше едната му ръка зад гърба, докато то викаше: „Причинявате ми болка“, припомня изданието „Прованс“, разпространило кадрите от тази сцена на насилие.
Вчера в социалните мрежи беше разпространено и видео от Мец, на което се вижда как полицай задържа 14-годишна ученичка и по време на ареста прави двусмислени жестове към нея. Заради това местната префектура е започнала разследване, за да установи дали е имало сексуално посегателство по време на задържането, посочват Бе Еф Ем Те Ве и Ес Ем Се.
Общо 11 разследвания се водят сега във Франция срещу полицаи, обвинени в превишаване на правомощията си спрямо протестиращите, обобщава Франс прес.
Но протестите на френските гимназисти не бива да се свеждат само до прояви на насилие, отбелязва френското издание на „Хъфингтън пост“. Протестиращите танцуват, пеят, организират пърформанси, имитират специфичен жест на папа Лъв Четиринадесети, който той обикновено прави при срещи с младите хора и който наподобява претегляне на нещо с двете ръце. На много места протестите протичат в добронамерена атмосфера. Кадри във френски медии показаха и как възрастни хора подават от балконите на жилищата си вода на протестиращите гимназисти или как възрастна жена приветства кортеж на протестиращи ученици, които я прегръщат един по един.
Редица френски медии като „Монд“ и „Пюр“ публикуват и репортажи от конкретни френски гимназии, в които ученици и учители обясняват срещу какво конкретно протестират.
Учениците протестират срещу недостига на преподаватели и срещу това, че болни преподаватели не са замествани с други. Преподавателите пък казват, че заплатите им са ниски. Те протестират и срещу това, че класовете са със средно по около 35 ученици. Учениците казват, че храната в училищните столове не е добра, че в класните стаи през зимата няма парно и е студено, а през горещите месеци няма климатик и е много топло. Учители разказват, че носят от вкъщи например вентилатори, за да разхлаждат учениците си. Учениците и преподавателите разказват, че в някои класни стаи от тавана тече вода при дъжд, че на други места в сградите има паднал таван, че има недостиг на чинове и столове, а самите столове на места са строшени. В някои класни стаи няма пердета или щори и учениците са принудени да лепят листове по прозорците, когато пече слънце. Преподаватели разказват, че носят лични лаптопи и кабели към тях, за да правят учебни презентации за учениците. В някои училища има мухъл, в други – хлебарки, а в трети има дори проблеми с плъховете. Класните стаи в редица училища са празни и няма никакви помощни материали, които да обогатяват уроците. Тоалетните на редица училища са в постоянен ремонт и учениците не могат да ги използват. В други тоалетни е мръсно, няма сапун или тоалетна хартия. Всичко това се наблюдава най-вече в училищата в така наречените работнически квартали на френските градове и там учениците се чувстват сякаш изоставени от системата. Протестиращите гимназисти изразяват недоволство и от натоварения си учебен график, принуждаващ ги в някои случаи да са заети със занятия от 8 до 18 ч. Цялата система на гимназиалното образование се задъхва от проблеми, обобщава „Франс кюлтюр“.
Протестиращите гимназисти изразяват и недоволство от създадената по време на първия президентски мандат на Макрон платформа за кандидатстване във висши учебни заведения, припомня „Франс 24“. Платформата, наречена „Паркусюп“, беше въведена в употреба през 2018 г. Чрез нея гимназистите посочват мотивирано предпочитанията си за кандидатстване в определени университети и висши училища и за определени специалности. В крайна сметка се стига до отправяне на конкретни предложения към тях да се насочат към дадено учебно заведение или дадена област. Учениците обаче смятат, че разпределянето на местата във висшите училища чрез тази платформа става по непрозрачен начин и че алгоритмите работят в ущърб на кандидатите. Те се оплакват и че цялата процедура е бавна, тромава и хаотична. Някои гимназисти казват, че в резултат на този непрозрачен процес техни съученици с по-ниски резултати от тях в дадена сфера са приети да учат именно в тази сфера вместо ученици, показали по-добри резултати в нея.
В парламентарен доклад от февруари на настоящата година комисията по култура и образование в Националното събрание призна, че има проблеми с платформата, и предложи списък от 51 препоръки за нейното оптимизиране и подобряване на прозрачността ѝ.
В неделя премиерът Себастиен Льокорню предостави на министри от кабинета си пътна карта за справяне с кризата в гимназиите, която съдържаше пет точки, една от които беше именно подобряване на работата на „Паркусюп“. Редица кандидати за президент, сред които Жан-Люк Меланшон, Марин Льо Пен, Франсоа Рюфен, Фабиен Русел, Марин Тондлие и Брюно Рьотайо, призоваха платформата да бъде премахната. Други кандидати като Рафаел Глюксман се обявяват за нейното реформиране. Председателят на френския Сенат Жерар Ларше, който е от консервативната десница „Републиканците“, също признава, че платформата е хаотична.
А как някогашният изключителен ученик Макрон се справя сега с протестното движение на гимназистите?
През двата си президентски мандата Макрон се сблъска с разнородни протести, припомня „Курие ентернасионал“. Първо беше протестът на жълтите жилетки, тръгнал от покачването на цените на горивата и непопулярните социални мерки на правителството. После дойдоха протестите срещу локдауните и икономическия спад заради ковида. След това дойдоха протестите срещу пенсионната реформа. После имаше протести срещу полицейското насилие в предградията. След това имаше протести срещу вътрешнополитическата нестабилност и честата смяна на правителствата. Последваха протести срещу проектобюджетите.
В последните години от втория си мандат Макрон е фокусиран особено силно върху международни досиета. Той се превърна в инициатор на всевъзможни коалиции – например на страните, признали независимостта на Палестина през есента на 2025 г., или на страните, които искат да не бъдат васали нито на САЩ, нито на Китай. Друг пример е коалицията в подкрепа на Украйна, както и тази в подкрепа на идеята за обезопасяване на Ормузкия проток, след като в региона настъпи траен мир.
Макрон беше инициатор на различни срещи и формати на високо равнище, сред които Европейската политическа общност и срещите на върха за изкуствения интелект и др. През септември той организира на френска територия и първите по рода си срещи на върха за киното и за космоса. Първата целеше да защити отрасъла на киноиндустрията от стрийминг платформите и навлизането на изкуствения интелект в киното. Втората среща целеше да направи Европа суверенна в областта на космическите изследвания и космическите мисии, независимо дали граждански, или отбранителни.
Докато във Франция се разрастваха протестите на гимназистите, Макрон беше на годишната сесия на Общото събрание на ООН. После посети Испания. След това беше зает да приема президента на Аржентина.
Първата му реакция на гимназиалните протести дойде по време на визитата му в Испания. От Мадрид той каза, че разбира гнева и безпокойството на гимназистите, но добави, че нито един въпрос, пораждащ дебат, не може да оправдае насилието, припомнят Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.
След това Макрон сякаш повери реакцията на протестите на премиера Льокорню, който вчера обвини крайната левица, че има политически проект, целящ да посее хаос в страната, и затова всъщност подкрепя протестите на гимназистите.
Вечерта обаче, на фона на новия ден на протестна мобилизация, Макрон прие в Елисейския дворец Льокорню, вътрешния министър Лоран Нуниез и министъра на образованието Едуар Жефре, за да обсъди с тях ситуацията с гимназиалните протести. Днес министрите на вътрешните работи и на образованието говорят по темата и в Националното събрание, след като вчера там говори и Льокорню. Всичко това се случва преди нови общонационални гимназиални протести, предвидени за утре.
Тази сутрин стана ясно, че по време на вчерашната среща, посветена на ученическите протести, Макрон е припомнил, че при сериозни прояви на насилие силите на реда трябва да се намесят, но е призовал това да се прави при спазване на принципа на пропорционалност, пише Бе Еф Ем Те Ве. Макрон освен това е заявил, че трябва да се проявява малко повече емпатия спрямо протестното движение. Той е казал също така, че управляващите трябва да обясняват по един „по-педагогически начин“ доктрината си и да я подкрепят с по-добра документална аргументация.
Протестите вече се отразяват в медии по цял свят, отбелязва „Курие ентернасионал“. Вчера коментар по темата дойде и от президента на САЩ Доналд Тръмп, който в Трут соушъл каза, че ислямът и безконтролната масова имиграция са в основата на протестното движение във Франция, припомнят световните агенции.
В Белгия бяха организирани протести в знак на солидарност с френските гимназисти, отбелязват Белга и Франс прес. В Италия на редица места има призиви за действия в знак на солидарност с френските протестиращи гимназисти, допълва „Соле 24 оре“. Радикално лявата италианска евродепутатка Илария Салис призова за акции, подобни на тези във Франция, отбелязва изданието „Воче дели италиани“.
В пространна статия „Гардиън“ отбелязва, че всички искания на гимназистите във Франция са основателни. Парадоксално Франция харчи повече средства от която и да е друга страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за училищното образование на децата от възрастовата група 15 – 18 години, но анализатори си задават въпроса за какви точно цели се изразходват тези средства, посочва британското издание.
А междувременно синдикални организации във Франция призовават на 5 ноември да има ден на общонационални протести срещу поскъпването на живота и намаляването на покупателната способност, предаде „Фигаро“.