Ще успее ли Тръмп да сключи нова ядрена сделка с Иран през втория си мандат в Белия дом

Президентът на САЩ Доналд Тръмп напоследък неочаквано няколко пъти изрази желанието си да сключи ядрена сделка с Иран - последно с писмо до иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, в което поиска двамата лидери „да преговарят“ за ядрената програма на близкоизточната страна. Това представлява рязка промяна в сравнение с политиката му през първия му мандат, когато Тръмп оттегли САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. и предизвика рязко влошаване на американско-иранските отношения, коментира Си Ен Би Си.
„Бих искал да се сключи ядрена сделка с Иран. Бих предпочел това пред това да го бомбардирам, по дяволите“, заяви Тръмп в интервю за в. "Ню Йорк Пост" в началото на февруари.
Въпреки това американският президент също така възобнови кампанията си за санкции срещу Иран и започна да прилага стратегията си за „максимален натиск“, посочва Си Ен Би Си. Междувременно аятолах Хаменей категорично отхвърли възможността Техеран да се откаже от ядрената си програма. Иранският лидер осъди опитите на „правителства изнудвачи“ да сключат сделка и се зарече, че правителството му няма да преговаря под натиск.
„Надяваме се, че иранският режим поставя народа си и своите най-важни интереси преди терора“, заяви на 9 март говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Брайън Хюз, като същевременно повтори коментарите на Тръмп, че „ако трябва да влезем с военна сила, това ще бъде ужасно“.
В интервю за "Фокс Бизнес", записано на 6 март, американският президент заяви: „Има два начина, по които може да се справим с Иран: С военни средства или да сключим сделка“, която да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. „Но моментът настъпва сега. Времето изтича. Нещо ще се случи по един или друг начин“, предупреди той.
САЩ и Израел многократно за заявявали, че никога няма да позволят на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, посочва Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“. Иран пък отдавна твърди, че програмата му е за мирни цели, въпреки че продължава да обогатява уран до нива, близки до необходимите за производство на оръжие.
В края на миналата седмица Китай, който беше домакин на среща с участието на дипломати от Иран и Русия, призова да бъде сложен край на "незаконните санкции" срещу Ислямската република, посочва „Франс 24“. Пекин се надява, че с негово посредничество ще бъдат възобновени отдавна спрените преговори по ядрената програма на Техеран, коментира френската медия.
Заместник-министърът на външните работи на Китай Ма Чжаосюй, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади „обмениха мнения по иранския ядрен въпрос и други въпроси от общ интерес“, съобщиха държавните медии в Пекин.
Ма потвърди подкрепата на Китай за „политически и дипломатически ангажимент и диалог, основан на взаимно уважение“.„Съответните страни трябва да работят за отстраняване на първопричините за настоящата ситуация и да се откажат от санкциите, натиска и заплахите за използване на сила“, каза той.
Китай и Русия са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, заедно със САЩ, Франция и Великобритания, които участваха в първоначалното предварително рамково споразумение за иранската ядрена сделка от 2015 г. заедно с Германия и Европейския съюз.
Пекин заяви още, че се надява разговорите да „засилят комуникацията и координацията, за да се възобновят диалогът и преговорите в най-скоро време“.
Китай се ангажира с тези дипломатически усилия на фона на все по-напрегнатата обстановка, отбелязва сп. „Форин Полиси“. През февруари Международната агенция за атомна енергия съобщи, че Иран е обогатил повече от 600 килограма уран до 60% чистота. Според експертите страната може да достигне прага за обогатяване на уран до 90% чистота, което е необходимо за създаване на оръжия, в рамките на няколко седмици.
Този напредък, съчетан с неотдавнашното отслабване на позициите на Иран в Близкия изток, е накарал американското разузнаване да заключи, че Израел обмисля да нанесе широкомащабни удари по Иран през следващата година, пише "Форин Полиси". Израел почти сигурно ще търси подкрепата на Вашингтон, а може би дори и военна подкрепа от САЩ за такива атаки. 
„Мисля, че Китай вижда, че иранската ядрена криза наближава критичен момент“, казва Тонг Чжао, старши сътрудник в Програмата за ядрена политика на Фондацията за международен мир „Карнеги“.
Пекин също така има свои причини, за да е толкова активен на дипломатическото поле, посочва "Форин Полиси". След като през 2023 г. посредничи за размразяване на отношенията между Саудитска Арабия и Иран, Китай търси допълнителни възможности да си създаде имидж на отговорна велика сила. „Пекин не иска да изглежда, че изостава от Русия и Съединените щати, защото вече беше изоставен по отношение на дискусията за Украйна. Така че мисля, че те полагат доста усилия, за да утвърдят отново ролята си в международните дела“, казва Юн Сун, директор на програмата за Китай в Центъра „Стимсън“.
Китай има и икономически интерес към въпроса. Иран е значителен източник на петрол за Китай - той внася около 15% от доставките си от Иран, въпреки западните санкции срещу Техеран. „Потенциалният риск от военен конфликт във връзка с иранската ядрена програма може да предизвика толкова много регионална нестабилност и хаос, че да наруши още повече геоикономическите и геополитическите интереси на Китай“, казва Чжао.
Важно е да се отбележи, че въпреки че Иран е негов партньор, Китай не е съгласен Техеран да разработи ядрено оръжие. „Китай не иска да види още една страна с ядрено оръжие, което може да доведе до ефекта на доминото и да подтикне още държави да се опитат да разработят собствен ядрен потенциал, особено като се има предвид, че Китай се възприема като бъдещ лидер на световно ниво“, казва Чжао. „Повече ядрена конфронтация между повече ядрено въоръжени държави не е непременно добра новина за един евентуален бъдещ лидер на международната система“, посочва той.
Въпреки това дългогодишната позиция на Китай по отношение на неразпространението на ядрено оръжие може да се промени на фона на променливите геополитически ветрове, смятат експерти. Тръмп призова съюзниците на Вашингтон да бъдат по-малко зависими от американската армия и да поемат много по-активна роля в отбраната си. В резултат на това в някои страни, сред които и Южна Корея, започнаха разговори относно това дали те могат да продължат да се доверяват на американския ядрен чадър или вместо това трябва да инвестират в собствени ядрени оръжия. Тъй като тези тенденции стават все по-силни, те биха могли да повлияят и на позицията на Китай в преговорите за Иран, казва Чжао.
Експертите смятат, че срещата в Пекин миналия петък е била първоначално усилие на трите страни да координират позициите си и далеч не означава съществено подновяване на преговорите. Освен това не е ясно на какви условия би бил склонен да се слъгласи Тръмп.
Подкрепата на Китай и Русия вероятно ще помогне на Иран да изглежда по-малко изолиран на международната сцена, но Техеран може да има и някои опасения, пише в. „Ню Йорк Таймс.
„Иранците са много предпазливи по отношение на китайското, но най-вече на руското участие в преговорите, тъй като се опасяват, че ще бъдат продадени от Москва като част от по-широкообхватно споразумение между САЩ и Русия“, казва Грегъри Бру, старши анализатор в "Юрейша Груп". „Те ще търсят подкрепа от Русия, като същевременно ще се противопоставят на всякакъв натиск да отстъпят пред исканията на САЩ“, смята експертът.