Сръбските студенти маратонци пристигнаха в Брюксел

Студентите, които предприеха маратон до Брюксел, за да запознаят европейските институции със ситуацията в Сърбия след шестмесечните антиправителствени протести, пристигнаха тази вечер в белгийската столица, съобщиха бегачите в профила "Студенти от блокадата" в Инстаграм.
Студентите имаха няколко спирки по пътя си в седем държави и изминаха разстоянието от 2000 км за 18 дни.
Още в първите дни на маратона сръбските студенти получиха подкрепа от министъра по европейски и външни работи на Австрия Беате Майнъл-Райзингер, която предизвика реакцията на сръбския министър на външните работи Марко Джурич.
Тогава Джурич нарече изказването на Райзингер "пряка намеса във вътрешните работи на Сърбия".
Общо 21 студенти решиха да спринтират в маратон до Брюксел, въпреки че първоначалният план беше техният брой да е 16, за да отдадат почит на жертвите в Нови Сад.
Те са разделени на четири групи, като всяка група изминаваше повече от 20 километра на ден.
Между тях е и  гимназистката от Първа гимназия в Белград Мая Струнич, за която ви разказахме на 25 април  - денят, в който маратонът за Брюксел стартира от северния сърбски град.
На 1 ноември в Нови Сад падна бетонната козирка на жп гарата и причини смъртта на 16 души.
Трагедията в Нови Сад предизвика вълна от социално недоволство в цялата страна с протести, прояви на гражданско неподчинение и блокади. В рамките на протестните действия студентите блокираха около 60 факултета в Сърбия. Според протестиращите до трагедията в северния сръбски град се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата. Те искат да бъде понесена политическа и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние.
В началото на май студентите призоваха за насрочването на предсрочни парламентарни избори и обявиха, че те няма да се кандидатират за депутати, но ще подкрепят листа с номинирани, които досега не са били част от политическия живот на страната.
Маратонът на студентите от Брюксел бе предшестван от велопоход на друга група студенти, които отново тръгнаха от Нови Сад и на 16 април пристигнаха в Страсбург.
Междувременно за първи път от началото на протестите Европейският парламент прие резолюция за политическата криза в Сърбия и потвърди, че исканията на студентите са в съответствие с реформите, очаквани от страната по пътя ѝ към евроинтеграцията.
В текста на резолюцията се подчертава необходимостта от осигуряване на независимостта на ключови институции, включително Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ), и пълното прилагане на избирателните реформи, чрез прозрачен и приобщаващ процес и достатъчно време преди всеки нови избори. В документа Европейският парламент изрази "дълбока загриженост от системните проблеми, подчертани от студентските и други протести в Сърбия, като например въпроси, свързани с гражданските свободи, разделението на властите, корупцията, опазването на околната среда, институционалната и финансовата прозрачност, особено по отношение на инфраструктурните проекти и отчетността." В него се отбелязва също, че масовият протест на 15 март в Белград, „представлява най-големия протест в съвременната история на Сърбия" и се призовава за безпристрастно разследване на твърденията за използване на незаконна технология за разпръскване на демонстранти, довела до наранявания и оплаквания от тяхна страна.
До резолюцията на ЕП се стигна след доклад на хърватския евродепутат Тонино Пицула.
Днес студенти в Сърбия организираха протестни акции в Белград, Крагуевац и Нови Сад и заявиха, че сега е моментът за съвместни действия, приканвайки всички да се присъединят към тях в борбата за произвеждане на извънредни парламентарни избори.