Стачка на италианските журналисти и пропалестински протести - два аспекта на народното недоволство, които се сляха неочаквано в Италия

В петък, на 28 ноември, в Италия имаше общонационална стачка, която засегна транспорта, основни услуги, образованието, здравеопазването, промишлеността и други сектори. Цял ден стачкуваха и журналистите в Италия, като тяхната стачка се изрази основно в нулева или минимална актуализация на сайтовете на италианските медии.
Журналистическата общонационална стачка беше породена от това, че националният колективен трудов договор в журналистическия бранш е изтекъл преди 10 години и оттогава не е подновяван, припомнят редица медии, сред които „Кориере дела сера“, АНСА, „РАИ Нюз“, „Стампа“, „Ти Джи Ком 24“, „Република“, „Скай Ти Джи 24“ и др. Стачните действия на журналистите бяха по призив на Националната федерация на италианските медии. В изявление Федерацията казваше, че стачката на журналистите в Италия е и за това, че Италианската федерация на медийните групи не обръща необходимото внимание на проблемите на журналистите. Стачката беше и за това, че в журналистическия бранш има много съкращения и малко инвестиции въпреки обществените субсидии в размер на милиони евро. В изявлението на Националната федерация на италианските медии се подчертаваше, че журналистиката е основен гарант за демократичния живот в страната.
„В продължение на повече от 10 години намаляването на персонала в редакциите и на заплатите на журналистите посредством обявяване на състояние на криза и посредством съкращения, предсрочно пенсиониране и блокиране на договорите оказаха силно влияние върху плурализма в медиите и върху правото на гражданите да бъдат информирани. През тези 10 години броят на наетите на трудов договор журналисти намаля, но експлоатацията на сътрудници и на фрийлансъри нарасна несъразмерно. Тези хора получават по няколко евро на новина, без никакви права и без бъдеще“, се казваше в декларацията на Националната федерация, разпространена на 28 ноември.
„Според Националния статистически институт през последните 10 години покупателната способност на журналистите е подкопана от инфлацията с почти 20 %. Затова искаме увеличение на възнагражденията, което да е в съответствие с другите колективни договори. Медийните групи предложиха незначително увеличение и поискаха допълнително намаляване на заплатите на новонаетите служители, което ненужно утежнява разделението между поколенията в редакциите“, се допълваше в изявлението.  „Не водим корпоративна битка. Смятаме, че една наистина свободна и плуралистична информация, която да представлява един демократичен контрол, се нуждае от авторитетни и независими журналисти, които да не могат да бъдат подлагани на икономически шантаж“, се допълваше в текста.
И така миналия петък редакциите на италианските медии се изпразниха за един ден и журналистите се включиха в протестните демонстрации и шествия, съпътствали в различни италиански градове общонационалните стачни действия.
На много места тези общонационални демонстрации обаче привлякоха не само стачкуващи италиански труженици, но и още други протестиращи групи. Сред тях бяха и пропалестински демонстранти, настояващи Италия да престане отношенията си с Израел в областта на търговията с оръжия и да подкрепи по-активно палестинската кауза и стремежите на палестинците за независима палестинска държава. Подобни пропалестински искания имаше и по време на предходните три общонационални стачки в Италия тази есен – тези на 19 и 22 септември и на 3 октомври.
Сега ден след поредната общонационална стачка пропалестинските протестни шествия продължиха в редица италиански градове и на следващия ден - 29 ноември. В някои от тях се включи и специалният докладчик за палестинските територии към Съвета за човешките права на ООН, италианката Франческа Албанезе, която беше санкционираната по-рано през годината от Вашингтон заради критиките й към Израел. Редом до Албанезе в пропалестинските шествия участва и шведската екоактивистка и застъпничка на палестинската кауза Грета Тунберг. Албанезе и Тунберг участваха на 28 ноември в пропалестински кортеж в Генуа, а ден след това участваха в пропалестински кортеж в Рим.
В деня на общонационалната стачка миналия петък протестът на журналистите и пропалестинските акции бяха два аспекта от народното недоволство в Италия, но в северния италиански град Торино те неочаквано се смесиха. В Торино, главен град на северната италианска област Пиемонте, се намира редакцията на авторитетното италианско издание „Стампа“, което заедно с „Кориере дела сера“ и „Република“ е част от една десетилетна италианска вестникарска триада.  Изданието е основано през 1867 г. под името „Пиемонтски вестник“. Неговите основатели са писателят и журналист Виторио Берсецио и политикът Казимиро Фавале. През 1895 г. изданието сменя името си на „Стампа“, което запазва и до днес. Настоящ директор и главен редактор на медията е Андреа Малагути. „Стампа“ често е дефинирано като издание от левия медиен спектър в Италия.
Торино пък редовно е епицентър на антиправителствени и пропалестински протести в последните няколко години, като на няколко пъти по време на тях имаше сблъсъци. Често пъти сблъсъците бяха пред регионалната редакция на обществената медия РАИ.
А 28 октомври докато журналистите на „Стампа“ бяха извън редакцията на изданието, за да се включат в общонационалните стачни демонстрации в  Торино, около 100 пропалестински демонстранти проникнаха в централата на вестника. Там те със спрей  написаха обиди по адрес на журналистите и се отдадоха на вандалски прояви, като нанесоха щети на редакцията, припомнят АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“. Сред изписаните по стените на редакция надписи имаше такива, които гласяха: „Свободна Палестина“ и „Журналистите в Италия са съучастници на Израел“.
Пропалестинските активисти, атакували централата на „Стампа“, бяха част от кортеж, протестиращ срещу ареста в Торино на Мохамед Шахин, египетски имам от джамията в торинския квартал „Сан Салварио“, задържан от италианските власти заради изразяване на екстремистки позиции и рискуващ експулсиране към Египет. Според някои от протестиращите, атакували централата на „Стампа“, тази атака е била заради това, че изданието, а и други италиански медии като цяло не отразявали в безпристрастна светлина случая с Мохамед Шахин. Според някои от протестиращите, ваднализирали централата на „Стампа“, медиите в Италия са представили Шахин само като екстремист, докато „неговото единствено престъпление било, че той е отправял призиви за свобода за Палестина, че е изобличавал бруталността на израелските заселници, че е критикувал съучастието на международната общност с действията на Израел и че в по-общ план е надигал глас срещу корумпираността на правителствата в арабските страни“.  Италиански медии обаче припомнят, че Мохамед Шахин заяви, че атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. не е била проява на насилие.
Нападението срещу централата на „Стампа“ по време на националната журналистическа стачка беше осъдено от президента на Италия Серджо Матарела и от италианския премиер Джорджа Мелони, както и от председателите на двете парламентарни камари Иняцио Ла Руса и Лоренцо Фонтана. Осъдителни реакции дойдоха и от левоцентристки опозиционни лидери, като Ели Шлайн от Демократическана партия, Джузепе Конте от „Движение 5 звезди“ и Анджело Бонели от „Съюз Зелени Левица“. Осъдителни реакции имаше и от кмета на Торино Стефано Ло Русо и от областния управител на Пиемонте Алберто Чирио. Всички те изразиха солидарност с журналистите на „Стампа“.
Полицията вече извърши редица арести във връзка с вандалската проява в редакцията на торинското издание. За един ден силите на реда успяха да идентифицират 34 лица, участвали във вандализирането на сградата, съобщават АНСА,  „АДН Кронос“ и „Вирджилио нотицие“.
Сред коментиралите атаката срещу „Стампа“ беше и Франческа Албанезе, но нейните думи породиха полемика. Тя осъди нападението срещу редакцията на торинското издание. "Нужно е да се въздаде правосъдие заради случилото се в редакцията“, заяви Албанезе. Тя припомни, че от години насърчава всички, които са недоволни и гневни да надигнат глас, да излязат да протестират, да вдигнат високо ръка в знак на протест, но не и да извършват актове на насилие спрямо когото и да е било. Албанезе обаче добави, че случилото се в редакцията на „Стампа“ трябва да бъде и предупреждение към медиите да се върнат към работата си, да върнат фактите в центъра на работата си и ако могат да си го позволят да добавят и анализ и контекстуализация към новините. В допълнение Албанезе спомена, че медиите в Италия са дали такава голяма гласност на атаката срещу „Стампа“, но не са отразили също толкова шумно и факта, че в същия ден в 40-50 италиански града много хора излязоха по улиците, за да протестират по време на общонационалната стачка.
Мнението на Албанезе породи незабавно критики от страна на десноцентристите в Италия. Италианският премиер Джорджа Мелони коментира в пост във Фейсбук, че е много сериозно пред епизод на насилие срещу една журналистическа редакция някой да намеква, че отговорността отчасти е на самите медии. „Насилието не се оправдава. Не се омаловажава. Не се преобръща с главата надолу. Всеки, който се опитва да пренапише реалността, за да смекчи сериозността на случилото се, допуска, опасна грешка. Свободата на медиите е един стълб на нашата демокрация и ще бъде защитавана винаги, недвусмислено“, заяви Мелони.
Протестът на италианските журналисти на 28 ноември, атаката срещу редакцията на в. „Стампа“ и породилото полемика мнение за италианските журналисти, изразено от Франческа Албанезе, илюстрираха три неща във връзка с италианската журналистика, обобщават италиански медии. Тези три неща са протестите на журналистите, заплахите, тегнещи над журналистите и разнородните полемики, свързани със журналистиката.
На първо място италианските журналисти смятат, че трудът им не се цени и възнаграждава достойно и че това, че от 10 години няма нов национален колективен договор, излага на риск медийните работници в страната. Още повече, че в журналистиката навлиза също и изкуственият интелект и е нужно в един нов национален колективен договор да има разпоредби, регулиращи начина му на употреба, така че той да не измести надеждната и достоверна, базирана на факти и на обективни анализи журналистика.
Не веднъж в последните години в Италия имаше журналистическа стачка, привлякла вниманието на обществеността. През май миналата година стачкуваха журналистите в обществената телевизия РАИ. Техният протест беше породен от разнородни причини, сред които искане за достойно заплащане на труда им. Сред мотивите им бяха и извършваните в медията реформи, за които журналистите казваха, че се правят без ръководството да се допитва до тях. Служителите на РАИ изтъкнаха като аргумент за стачката си и това, че ръководството на медията я превръща във високоговорител на правителството на Джорджа Мелони до степен, че медията да е наричана на шега „ТелеМелони“ – твърдение, което и ръководството на РАИ и самата Мелони и нейната управляваща коалиция отричат. Стачкуващите служители на РАИ протестираха и срещу случаи на външна намеса в редакционната политика на медията. Един такъв случай на намеса касаеше разследващата програма по телевизия „РАИ Тре“  „Репортаж“, създадена от журналистката Милена Габанели и водена от 2017 г. от известния италиански журналист Сигфридо Ранучи. В нея се правят журналистически разследвания, касаещи мафиотските организации в Италия, но също така и действията на управляващите, на политици, на бизнесмени и на други обществени фигури. Миналата година програмата представи разследване за италианските центрове за мигранти на територията на Албания. Според авторите на разследването то е било обективно и е целяло да покаже, че има риск средствата, които Италия отпуска за тези центрове, да се окажат в ръцете на организираната престъпност в Албания. Репортажът разгневи обаче албанските управляващи и албанският премиер Еди Рама, който поддържа много добри отношения с Мелони, дори се обади на високопоставен кадър от РАИ, за да изрази недоволството си по въпроса. Самата Мелони тогава също възрази, че разследването е обрисувало като мафиотска държава една страна, която се опитват да помогне на Италия в борбата с незаконната миграция. Ранучи отрече в програмата да е правена пристрастна оценка за Албания.
Нападението срещу редакцията на в. „Стампа“ миналия петък от друга страна  напомни, че в Италия все още се извършват разнородни атаки срещу журналисти и редакции. В случая ставаше дума за вандализирана редакция по време на протест, но през октомври страната беше потресена от бомбен атентат в покрайните на Рим, насочен именно срещу гореспоменатия Сигфридо Ранучи, припомнят италиански медии и световните агенции, сред които Асошиейтед прес, Ройтерс и Франс прес.
Тогава самоделно взривно устройство избухна пред дома на Ранучи и повреди колата на журналиста и тази на една от неговите дъщери, както и входната врата на жилището им. Никой не пострада в атаката. В разследването на атентата се включиха следователи, специализирани в разследвания, свързани с мафията.
Самият Ранучи от 2021 г. е под полицейска охрана заради заплахи, отправени срещу него от мафиоти. Според него опитът за покушение е ескалация на получаваните заплахи за живота му заради негови разследвания, свързани с мафиите Коза Ностра, Ндрангета, както и с крайнодесни престъпни групировки в Италия, отбелязва Асошиейтед прес.
Атаката беше осъдена от всички италиански политици, от италиански журналистически организации и синдикати, от колеги на Ранучи, както и от европейски и международни медийни организации и от европейски институции.
Покушението беше извършено точно на 16 октомври - деня, в който се падаше осмата годишнина от убийството на малтийската разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция, загинала при експлозия в колата й.
Ранучи заяви, че атентатът срещу него няма да попречи на работата му и да заглуши гласа му. Заради разследванията си Ранучи е обект между впрочем не само на заплахи, но и на дела за клевета, които той възприема като опит да бъде накаран да замълчи. По последното от тези дела той беше оневинен седмица преди атентата, припомня Асошиейтед прес.
По повод атаката срещу Ранучи Националната федерация на италианските медии припомни, че 81 журналисти в Италия са станали обект на сплашване само през първата половина на 2025 г., като в 16 от случаите става дума за физически атаки. За сравнение през същия период на 2024 г. 46 журналисти в страната са станали обект на сплашвания, припомняше Федерацията, цитирана от Ройтерс.
По повод нападението срещу Ранучи организацията „Репортери без граници“ пък отбеляза, че политици от лагера на премиера Мелони са се опитвали нееднократно да дискредитират  журналиста, предаде АНСА.
В миналото Италия беше белязана от няколко зрелищни нападения срещу разследващи журналисти, припомня италианската агенция. На 14 май 1993 г. телевизионният водещ и журналист Маурицио Костанцо, който няколко месеца преди това изрази в ефир задоволството си от ареста на боса на сицилианската мафия Салваторе „Тото“ Риина, едва не беше убит при бомбен атентат, извършен докато той шофираше в Рим. През 1978 г. журналистът и политически активист Джузепе „Пепино“ Импастато, отявлен критик на Коза Ностра беше убит от сицилианската мафия. Същата съдба имаше през 1985 г. и неаполитанският журналист Джанкарло Сиани, разобличител на неаполитанската мафия Камора и убит от нея. През 1980 г. миланският журналист Валтер Тобаджи беше убит от лявата терористична организация „Червените бригади“, припомня АНСА.
Водещи италиански журналисти, като Роберто Савиано и Розария Капакионе днес живеят под постоянна полицейска охрана заради това, че са изобличили мафията Камора. Още около 20 журналисти в Италия също живеят под постоянна полицейска защита, след като са били мишена на сплашвания и на агресия, припомня и Франс прес.
Заради атентата през октомври полицейската охрана на Ранучи беше засилена, съобщават световните агенции.
Броени дни след атентата срещу Ранучи обаче италианската Агенция за защита на данните усложни живота на неговата програма „Репортаж“. Ведомството наложи на телевизия РАИ, която я излъчва, глоба от 150 000 евро заради предполагаемо нарушение на правото на личен живот. Глобата беше заради излъчен в предаването на Ранучи аудиозапис между бившия министър на културата Дженаро Саджулиано и неговата съпруга Федерика Корсини относно скандал в сферата на културата, в който беше забъркана и бившата любовница на Санджулиано Мария Розария Боча. Скандалът коства миналата година поста на Санджулиано, припомня АНСА.
По повод наложената глоба Ранучи заяви, че тя илюстрира лицемерната солидарност на управляващите към него. Те са осъдили атентата срещу него, но същевременно не са се поколебали да наложат висока глоба заради работата му в областта на обективната и свободна журналистика. Ранучи призова компетентните европейски органи да направят проверка на действията на италианската Агенция за защита на данните. Ранучи също така изрази признателност към европейските институции, че са приели Европейския акт за медийна свобода, който по думите му скоро ще освободи държавния медиен оператор РАИ и други медии от връзките с политическия свят в Италия, предаде АНСА.