Тримата страни с най-големи разходи за отбрана – САЩ, Китай и Русия – са допринесли с повече от половината от общата сума, или 1,48 трилиона долара.
Увеличението е достигнало 2,9% за една година въпреки спад на американските военни разходи, се посочва в доклада на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ).
Този спад е бил до голяма степен компенсиран от увеличенията в Европа и Азия в „поредна година, белязана от войни и засилване на напрежението“, каза за АФП изследователят от СИПРИ Лоренцо Скарацато.
„Военната тежест“ – тоест делът от световния БВП, отделян за военни разходи – е най-високата от 2009 г. насам.
„Всичко показва, че светът се чувства по-малко сигурен и харчи повече за въоръжените си сили, за да се справи със световната обстановка“, отбелязва изследователят.
САЩ са похарчили 954 милиарда долара, или със 7,5% по-малко, отколкото през 2024 г., но този спад се дължи основно на факта, че не бе одобрена нова военна финансова помощ за Украйна за разлика от предходните три години, когато бяха обещани общо 127 милиарда долара.
Очаква се този спад също да бъде краткотраен, тъй като Конгресът на САЩ одобри разходи от над 1 трилион долара за 2026 г., а те може да достигнат 1,5 трилиона долара през 2027 г., ако бюджетното предложение на Доналд Тръмп бъде прието.
Основният двигател на това глобално увеличение бе Европа, която включва Русия и Украйна в тази регионална разбивка и отчете ръст на разходите от 14% до 864 милиарда долара.
„Това се обяснява с два основни фактора. Единият е продължаващата война в Украйна, а другият – отдръпването на САЩ от Европа“, каза Скарацато.
САЩ „подтикват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“.
Германия, която е на четвърто място в света по военни разходи, ги е увеличила с 24% през 2025 г. до 114 милиарда долара.
Испания също е увеличила значително разходите си – с 50%, до 40,2 милиарда долара, като те надхвърлят 2% от БВП за първи път от 1994 г.
Разходите на Русия са нараснали с 5,9% до 190 милиарда долара, или 7,5% от БВП.
Украйна от своя страна е увеличила разходите си с 20% до 84,1 милиарда долара, или 40% от БВП.
Въпреки продължаващото напрежение в Близкия изток разходите в региона са нараснали незначително – с 0,1%, до 218 милиарда долара.
Докато повечето страни в региона са увеличили разходите си, Израел и Иран всъщност са ги намалили.
В Иран разходите са спаднали с 5,6% до 7,4 милиарда долара, но това се обяснява основно с високата годишна инфлация от 42%. В номинално изражение разходите са се увеличили.
При Израел спадът от 4,9% до 48,3 милиарда долара отразява затихването на войната в Газа след примирието с „Хамас“ през януари 2025 г., обясняват изследователите, като същевременно отбелязват, че разходите остават с 97% по-високи, отколкото през 2022 г.
В региона Азия–Океания разходите са възлезли общо на 681 милиарда долара, което е увеличение с 8,5% спрямо 2024 г. – най-силният годишен ръст от 2009 г. насам.
„Основният фактор“ в региона е Китай, който увеличава разходите си всяка година през последните три десетилетия и е похарчил около 336 милиарда долара през 2025 г., отбелязва изследователят от СИПРИ.
„Но интересът вероятно идва от реакцията на някои други държави, като Южна Корея, Япония и Тайван, спрямо възприеманата заплаха“, каза той.
Така Япония е увеличила военните си разходи с 9,7% до 62,2 милиарда долара през 2025 г., или 1,4% от БВП – най-високият дял от 1958 г. насам, докато Тайван е увеличил разходите си с 14% до 18,2 милиарда долара.