Проучването открива обещаващи възможности за нови подходи в борбата с бактериалните патогени.
Откритията представят сложен механизъм, при който вирусите кооптират бактериалните защитни системи, за да регулират поведението си.
Учени от Телавивския университет, ръководени от докторантката Полина Гюлер и професор Авигдор Елдар, се фокусират върху бактериофагите - вируси, които заразяват бактерии. Противно на хищническото си име, бактериофагите често поддържат симбиотични отношения с бактериалните си гостоприемници, пребивавайки в латентно състояние в генома на гостоприемника.
Въпреки това те притежават способността да стават агресивни, като бързо се репликират и унищожават своя гостоприемник при определени условия.
Процесът на вземане на решение от бактериофагите зависи от два ключови фактора: здравословното състояние на бактериите - гостоприемници и външни сигнали, показващи наличието на други фаги. Ако бактериофагът усети компрометиран гостоприемник, но забележи наличието на свободни гостоприемници наблизо, той избира агресията, като бързо се репликира и унищожава настоящия си гостоприемник, за да търси нови цели. И обратното, ако сигналите сочат пренаселена среда, фагът остава в покой, очаквайки по-благоприятни условия.
Забележително е, че в проучването е описано как бактериофагите манипулират бактериалната защитна система, за да вземат това решение.
"Фагът всъщност използва система, която бактериите са разработили, за да ги убива", обяснява Гюлер. При отсъствие на сигнали от други фаги, показващи потенциални гостоприемници, бактериофагът деактивира бактериалната защитна система, което му позволява да се възпроизвежда безконтролно и да убие гостоприемника. Обратно, при наличието на такива сигнали той използва защитната система, за да поддържа покой, осигурявайки си оцеляване в генома на гостоприемника.
Докато бактериалните защитни системи срещу вируси, които заразяват, са широко проучени, механизмите, отнасящи се до вируси с латентни режими, остават до голяма степен неизследвани. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение, особено като се имат предвид последиците за човешкото здраве.
"Някои бактерии, като тези, причиняващи холера, стават по-заразни, ако носят спящи фаги - основните токсини, които ни вредят, са кодирани от генома на фага", казва Елдар.
Той добави, че бактериофагите имат потенциал като алтернатива на антибиотиците срещу патогенните бактерии. Освен това получените резултати от изследванията на фагите, могат да подобрят разбирането за вирусите, които заразяват хората, много от които проявяват цикли на покой и симптоматика.
С разшифроването на механизмите, управляващи поведението на вирусите, учените се доближават до използването на тези същности за терапевтични цели и придобиват по-задълбочени познания за вирусните инфекции и начините за борба с тях.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)