ТПС: Израелско проучване хвърли светлина върху въздействието на травмите в ранна детска възраст

Изключително голям брой израелски деца ще бъдат белязани психически от травмата на войната в Газа. Тези белези могат да се дължат на бягство от ракетни обстрели, жестоки действия, извършени от терористите на "Хамас" в техните общности, и дори на вземане на заложници, както стана с 30 деца на 7 октомври, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Последиците от травматични събития в ранна детска възраст често оставят трайни белези върху психичното здраве и социалния живот на хората. Но ново израелско проучване хвърля светлина върху потенциалните пътища за обръщане на тези последици, което дава надежда за ефективни интервенции и възстановяване. 
Екип от учени от Научния институт "Вайцман" в Реховот проучи сложната активност на мозъка след излагане на травма в ранна детска възраст. Екипът използва опитни мишки, чрез които откри ключови мозъчни механизми, които претърпяват отклонения вследствие на травма в ранната фаза на живот. По-важното е, че откритията показват, че тези промени могат да бъдат обратими, ако се предприемат своевременни мерки.
"Разбирането на начина, по който травмата влияе на мозъка в ранна възраст, е от ключово значение за разработването на стратегии за ефективна намеса", каза проф. Алон Чен от катедрата по мозъчни науки на "Вайцман", който ръководи проучването.
"Войните в Израел, Украйна, Судан и другаде, безпрецедентната световна бежанска криза, която отчасти е причинена от изменението на климата, както и все по-ясното разбиране за дългосрочните вреди, причинени от излагането на война и насилие в ранна възраст – всичко това подчертава необходимостта от по-добри възможности за помощ", казва Чен.
Учените изследват реакцията на мозъка към травмата малко след раждането – критичен период, когато мозъкът е в пика на своята адаптивност, като правят дисекция на сложните молекулярни и поведенчески реакции към стреса в ранния живот.
Проучванията включват редица сложни методологии, съчетаващи генетично секвениране на клетъчно ниво, проследяване на поведението чрез наблюдения с камера в социална среда, симулираща естествени условия, и усъвършенстван анализ на данните с помощта на инструменти за машинно обучение.
Малките мишки, подложени на травматични преживявания след раждането, като например пренебрегване от страна на майката, проявяват поведенчески модели, наподобяващи чувство на социална изолация и тревожност, подобно на посттравматичните реакции, наблюдавани при хората, обясни д-р Хуан Пабло Лопес, ключов участник в проучването.
Екипът подлага възрастни мишки, преживели ранна травма, на допълнителен стрес чрез социален тормоз. Този експеримент обособи четири групи възрастни мишки, които разкриха различни промени в генната експресия в различни субпопулации неврони, особено засягащи глутаматергичните възбудни и гама-аминомаслената киселина (ГАМК инхибиторни системи) в хипокампуса – мозъчна област от решаващо значение за социалното поведение.
Освен това електрофизиологичните измервания, извършени в хипокампуса, потвърдиха молекулярните открития, показвайки нарушаване на баланса между възбуждащите и инхибиращите сигнали, което е отличителен белег при множество психиатрични разстройства.
Малко след травматичните преживявания учените прилагат кратко лечение, включващо диазепам, добре познато лекарство срещу тревожност, което влияе на инхибиторната система ГАБА. Удивително е, че тази интервенция значително смекчава негативните поведенчески последици от ранната травма при мишките, което дава възможност за възстановяване след стреса в ранните фази на жизнения цикъл.
"Разбирането на молекулярните и функционалните механизми ни позволи да неутрализираме негативното поведенческо въздействие на травмата с помощта на лекарство, приложено скоро след излагането на травматични инциденти", каза д-р Арон Кос. "Това със сигурност не трябва да се разглежда като препоръка за лечение с лекарства на млади пациенти, но нашите открития подчертават значението на ранното лечение за успешното възстановяване."
"Нашето ново проучване идентифицира ключов мозъчен механизъм, който е особено чувствителен към травми в детска възраст. Но най-вълнуващата част е перспективата да се използва пластичността на младия мозък, за да му се помогне да се възстанови, като се избегнат пораженията, които тази травма може да нанесе в зряла възраст", каза Чен. 
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)