Междувременно израелската полиция арестува трима палестинци, които са притеснявали евреите на Храмовия хълм. На събитието стотици коени (висши еврейски свещеници бел.ред.), потомци на свещеника Аарон, дават традиционна благословия.
Поради големия интерес Фондацията за наследство на Стената на плача, която управлява свещеното място, тази година провежда службата Биркат Коханим два пъти. Втората ще се проведе в сряда. По данни на фондацията на събитието днес са присъствали 50 000 души. Сред участниците бяха израелските главни равини Ицхак Йосеф и Давид Лау, равинът на Стената на плача и светите места Шмуел Рабиновиц и кметът на Йерусалим Моше Лион.
Свещеническата благословия на Стената на плача датира от 1931 г. и традиционно се провежда в дните между празниците Пасха и Сукот, както и на Шавуот. По време на молитвата всички присъстващи коени благославят еврейския народ с библейските думи: "Да ви благослови Господ и да ви пази, да осияе Господ лицето си над вас и да бъде милостив, да издигне Господ лицето си към вас и да ви даде мир."
Стената на плача е единственото, останало от подпорна стена, обграждаща Храмовия хълм и построена от Ирод Велики, и е най-святото място, на което евреите могат да се молят свободно. Храмовият хълм, където са построени Първият и Вторият храм, е най-святото място за юдаизма.
Израелската полиция съобщи, че е арестувала трима палестинци, които са притеснявали евреите, посещаващи Храмовия хълм. Полицията заяви, че "шепа" палестинци са се събрали на едно място, скандирайки подстрекателски националистически послания по адрес на евреите, посещаващи еспланадата на върха на хълма. Говорител на полицията каза, че тълпата е била отблъсната и трима души са били задържани за разпит.
Равините са все по-разделени в мненията си по отношение на изкачването на евреите на Храмовия хълм. Векове наред евреите не са посещавали площада на върха на хълма заради равинския консенсус, който гласи, че законите за ритуална чистота все още важат за Храмовия хълм. Но през последните години нарастващ брой равини твърдят, че законите за ритуалната чистота не се прилагат за всички части на Храмовия хълм и насърчават посещенията в разрешените зони, за да поддържат еврейските връзки с Хълма.
Деликатното статукво на Храмовия хълм датира от 1967 г., когато Израел освобождава Стария град на Йерусалим от Йордания по време на Шестдневната война. Опасявайки се от война на религиозна основа, тогавашният министър на отбраната Моше Даян се съгласява ислямският вакъф (мюсюлманско попечителство), да продължи да управлява ежедневните дела на свещения обект, докато Израел ще пази цялостния си суверенитет и ще отговаря за сигурността.
Според статуквото евреите и хората, които не изповядват Исляма, могат да посещават Храмовия хълм, но не и да се молят там.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)