Паркинсон, невродегенеративно заболяване, от което страдат приблизително 10 млн. души по света, се проявява, когато определени нервни клетки в мозъка умират или се увреждат. То е известно с това, че освен всички останали симптоми влияе и на движенията, когнитивните умения и причинява резки промени в настроението.
Докато предишните проучвания бяха фокусирани основно върху разпространението на протеина алфа-синуклеин, изследователите от Университета в Тел Авив откриха, че друг протеин, наречен ТМЕМ16Ф ускорява разпространяването на алфа-синуклеина.
„Открихме, че вариант на протеина ТМЕМ16Ф засилва разпространяването на патологията на Паркинсон сред нервните клетки на мозъка“, заяви доктор Авраам Ашкенази, който води разследването съвместно с докторанта Коен Адив Мордехай. Откритието беше публикувано наскоро в рецензирано списание „Остаряваща клетка“ (Aging Cell).
„Ключово предизвикателство при изучаването на Паркинсон е разбирането как патологичната версия на алфа-синуклеина се разпространява по мозъка“, обясни Мордехай. „Понеже протеинът трябва да премине клетъчните мембрани, ние разследваме мембранния регулатор ТМЕМ16Ф като потенциален ускорител на смъртоносния процес“, допълни той.
Изследователите са създали модел с мишка, при която генът на ТМЕМ16Ф липсва и са разгледали поведението на невроните, изложени на патологичен алфа-синуклеин. Забележително е, че клетките без ТМЕМ16Ф демонстрират по-бавно разпространение на болестта в сравнение с тези с протеина. Това откритие беше по-нататък потвърдено при моделите с живи мишки.
В сътрудничество с Института по неврология в Медицинския център „Сурашки“ в Тел Авив екипът също така изследва генетичните варианти на ТМЕМ16Ф. Те се фокусираха върху евреите ашкенази, които проследяват произхода си до Централна и Източна Европа и по-често страдат от Паркинсон.
„Идентифицирахме специфична мутация на ТМЕМ16Ф, преобладаваща в това население, особено сред пациентите с Паркинсон“, заяви Ашкенази.
Открито е, че клетките с мутацията отделят повече патологичен алфа-синуклеин, ускорявайки разпространението на заболяването. Изглежда, че мутацията засилва активността на ТМЕМ16Ф, което на свой ред влияе на процесите на секретиране на мембраните.
Разкритията в изследването бележат ТМЕМ16Ф като перспективна цел за нови лечения. „Ако може да инхибираме ТМЕМ16Ф, може да намалим или дори да спрем секретирането на дефектен алфа-синуклеин, потенциално забавяйки напредъка на заболяването“, заяви Мордехай.
Най-непосредственото приложение може да бъде разработването на лекарства, които инхибират дейността на ТМЕМ16Ф. Блокирайки или модулирайки протеина, изследователите може да намалят разпространяването на патологичния алфа-синуклеин в мозъка.
Но изследването също така има потенциала да доведе до инструменти на генетичния скрининг, които да идентифицират лицата, които са подложени на по-голям риск от развитие на Паркинсон. Разкритията може да доведат до прозрения около други невродегенеративни болести, като например Алцхаймер, където разпространяването на токсични протеини също играе роля.
Макар първоначалните резултати да са обещаващи, Ашкенази предупреди, че ще е необходимо допълнително проучване.
„Все още има да отговаряме на много въпроси“, подчерта той.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)